"Заминах с 60 души и се върнах с 60"


„Кръстена съм на баба си и както казваше мама – на славата. Повече ще се радвам, ако през годините съм оправдала, че съм кръстена на баба. Защото тя е най-добрият човек, когото познавам”. Думите са на 26-годишната лейтенантка от 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово Славена Желязкова, която само преди дни се върна с колегите си от шестмесечна мисия в Афганистан.

Тя бе първата българка командир на взвод за охрана от състава на международната мисия „Решителна подкрепа”. Национален командир на контингента, който се състоеше от 110 души, бе полковник Руси Русев от Командването на Сухопътните войски, а командир на взода за охрана на летището в Кандахар, бе именно лейтенант Славена Желязкова.

Родена в Москва, живяла в Ловеч и завършила елитната Софийска математическа гимназия, след което решила да продължи в Националния военен университет „Васил Левски” във Велико Търново. Колебае се дали е първата жена, която е завършила тежката дори за мъжете специалност „Мотопехота и танкови войски”. Казва, че това не я интересува, тъй като за нея е важно да се справя с поставените й задачи.

Лейтенант е от юли 2014г. При първия си взвод била инструктор, тъй като в карловската бригада тогава нямало свободни места за взводни командири. След това била назначена на щатно място и станала взводен командир на друг взвод. Този, с който заминала за Кандахар, бил сборен от различните формирования от Първи механизиран батальон в карловската бригада. И вместо 28 души подчинени, в Кандахар командвала 59 военослужещи. От тях – 55 мъже и 4 дами под пагон: Валентина, с която са делили една стая половин година, Камелия, Теменужка и Детелина.

„Никога не е стоял въпросът, че ще ги командва жена. Беше под въпрос дали аз ще замина на тази мисия. Взводът каза, че без командира си на тази мисия няма да замине”, казва лейт. Желязкова. Категорична е, че никой от колегите й никога не е чувал от нея думата „не мога”.

„Важно е, че във всеки един момент и тук, и в Афганистан, съм била с тях. Защото от мен те никога не са чували – аз това не мога да го направя, защото съм жена. За 7 години в армията никога не съм го казвала. Никога няма и да го кажа. В деня, в който го кажа, ще сваля тези пагони и тази униформа, за да стана цивилен гражданин. Така е в армията”, смята тя. А на въпроса защо е избрала армията, а не някоя друга професия, отново е категорична – движена е била от емоцията.

„По-скоро емоция бе влизането в армията. Не знаех прагматичната страна на нещата. Не знаех нито колко е лейтенантската заплата, не знаех дори, че обучението във военното училище е държавна поръчка. Нищо не знаех. Знаех само, че съм гледала на 6 май парадите и че когато видя човек в униформа, се възхищавам. Знаех, че искам да чуя българския химн под пагон”, казва тя. Опровергава информации, че, за да замине за Афганистан, отложила сватбата си или пък че заминала, за да си купи апартамент.

„Не съм заминала, за да си купя жилище. От около 13 години живея на квартира. Не бих заминала за Афганистан да рискувам живота си заради апартамент. Заминах, защото това ми бе мечта - да отида на мисия. Исках да отида и да видя какво е. Едно е да слушаш за нещо, друго е да го видиш. Исках да бъда там, да поема тази отговорност”, казва убедено лейт. Славена Желязкова.

Чувства се наравно с мъжете и не обръща внимание, ако някой изпсува в нейно присъствие. „Дори аз псувам в тяхно присъствие, когато се налага. Имаше момент във военното училище, правехме настъпление и мъкнех една картечница. И понеже там е много неравен теренът, тъй като се копаят окопи и после, колкото и да се зариват, остават дупки, щях да се пребия. Тогава бе първият момент в живота ми, в който изпсувах и установих, че това всъщност освобождава напрежението”, обяснява с усмивка младият офицер.

За шестте месеца в Афганистан казва, че не иска да влиза в подробности, но признава, че вече е съгласна със свои колеги, които са й обяснили, че след такава мисия животът започва да се дели на „преди Афганистан” и „след”.

„Ракетен обстрел означава 10 нови бели косъма върху главата на взводния. Означава и няколко съкратени мига от живота. Много е трудно сега аз да обяснявам, защото в моя взвод има хора, които са били и преди на мисии в Афганистан, когато ракетните обстрели са били много често явление. Които са видели още по-тежката и сериозната страна на Афганистан в миналото, когато положението там е било по-зле”, разказва лейт. Желязкова. По думите й по време на техния 6-месечен престой в страната ракетните обстрели не са били много, но най-напрегнатите минути са били, докато разбере, че всичките й подчинени са живи и здрави. 

„Суров и продължителен е денят в Афганистан. Моите дни почваха от 6 часа сутринта и продължаваха до 1-2 часа през нощта. Най-тежкото не е моментът, когато съм чула сирената или ракетата. Първото, което мислиш, е дали хората са живи и здрави. Чак, когато осъзнаеш, че с тях всичко е наред, можеш да благодариш, че те са живи и здрави, че аз съм жива и здрава”, обяснява офицерът. Признава още, че за 6 месеца си е позволявала да спи по 4-5 часа на денонощие. Стремяла се е максимално много време да бъде до подчинените си на КПП-4 на летището в Кандахар. Няма да забрави лицата на няколко деца, които на 1 юни там се примолили на българските военни за вода. По същото време, но в България, за българските деца на 1 юни има винаги много подаръци от родители и баби, както и забавления.

„Афганистан не е просто една дестинация на военните контингенти. Афганистан е държава, която, след като я видях, разбрах колко безпредметно ние се оплакваме от живота си тук. Като се сблъскаш с живота и страданието на тези хора, разбираш, че ние не оценяваме какво имаме. Не оценяваме, че можем да си можем да си налеем чаша вода вкъщи и да я изпием. А трябва да го оценяваме. Трябва. Надявам се да не се сблъскваме с подобно страдание”, казва офицерът от 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово. 


Какво четем:

🔴 Болници дерат с 15 бона такса раждане

🔴 Д-р Емилова: Само 1 чаша от този еликсир прави черния дроб и жлъчката като нови! (курсът е 7 дни)

🔴 Красивите водопади на България

Източник: Монитор



Коментари



горе