Камъните до Мътеница се клатят, но не падат
Само малцина търсачи на неоткрити забележителни места у нас - природни феномени и селца, познават Чудесата на Мътеница. Но дори познавачите се удивляват от невероятните каменни струпвания, формирани от мегалитни процеси в Същинска Средна гора. Наричат ги с различни имена. Едно от тях е Скаловалежът над Мътеница, най-вероятно защото големите скални образувания сякаш са падали от небето и като колосални снежинки са пръснати по хълмовете. Местните хора пък има казват Люлеещите се камъни, защото стотици, или по-скоро хиляди гранитни късове са кацнали едни върху други. И макар че природата ги e балансирала добре, те приличат на каменни люлки, в които можеш да се отдадеш на наслада и възхита.
Най-впечатляващо обаче е определението на фотографа Николай Нинов, който преди време публикува цяла фотосесия на тези причудливи скали и възкликна "Приличат на неограбен храм!".
Величествените каменни грамади се намират в масивите Сакарка и Ял Дермен, само на около 40 минути път от селото. Те пазят Мътеница от северозападните ветрове. И не е необходимо да си катерач, за да стигнеш до тях и да им се любуваш, зашеметен от фантазията на природата. А сезонът на листопада е отличното време, когато каменната приказка разкрива своите невероятни сюжети, скрити през пролетта и лятото от дърветата, храстите и тревите. Част от най-впечатляващите мегалитни формации се намират в местностите Свети Иван и Ирука. Издължени единични скали, групи от вретеновидни, яйцевидни и валчести канари, които човешката фантазия може да оприличи на гигантска гъба, на човешко лице или фигури на мъж и жена.
Каменната приказка над Мътеница е едновременно мистична, отпускаща и извисяваща.
Отпраща те едновременно и хилядолетия назад и във вселенски измерения, споделят търсачите на чудеса и магически места.
Близостта на Мътеница до тракийските култови обекти край Старосел, които са само
на 2,5 километра, и до близкия град Стрелча, предполага, че тези каменни образувания
са били сакрално място за одрисите. В скалите има изсичания, които ясно показват,
че в древността тук е съществувала цяла система от светилищни пространства, в
който са се извършвали мистични ритуали, посветени на античните богове.
Преди няколко години община Хисаря кандидатства със скалните образувания над Мътеница за включване в 100-те природни забележителности в България, но гласуването в сайта на Българския туристически съюз пропаднало. Макар да не фигурират в подобни списъци Чудесата на Мътеница могат да оглавят всяка класация за удивителни мегалитни формирования, при това свързани с обредите на древна цивилизация.
Мътеница е изходен пункт и за планински преходи в няколко посоки. На около два часа път са хижите "Фенера" и "Чивира", както и защитената местност Барикадите, където могат да се наблюдават редки птици и растения. От изхода на селото покрай скалните образувания се стига до култовите тракийски обекти край Старосел. Разстоянието до там е само 2.5 километра, а пътеките са горски, меки и леснопроходими. През селото минава река Мътеница. На нея над селото е изграден язовир, заобиколен от красиви поляни, храсти и дървета. Водоемът пък е любимо място за риболов на вкусна риба.
Какво четем:
🔴 10-те странни български навици🔴 Шок и ужас в градския в София! Вижте каква гнусотия пътува с трамвай (СНИМКА 18+)
🔴 България е 22-ра по производство на вино в света
Източник: Марица