Небето слиза до раменете ни под Мара гидия
Проходът е затворен от години, но настилката от Златица до седловината Кашана
е изненадващо прилична. Паркираме под първата сянка и хлътваме в буковата гора
над хижата. След тридесетина минути лекият терен и маркировката на запад извеждат
на простор и светлина под динамично небе. Табели ту вляво, ту вдясно указват предстоящите
хижи, докато напредваме по панорамното било, част от 600-километровото трасе Ком-Емине.
По панорамното било, част от 600-километровото трасе Ком-Емине.
Мистично и магнетично си подават ръка – зъбери и бездни плюс отровната красота на рудник „Елаците”.
Това, което табелите не указват, са върховете Мургана (1637 м н. в.), Челопечка Баба (1722 м н. в.) и Говедарника (1790 м н. в.), макар черният път почтително да ги заобикаля в следващите часове. Под последния връх, наричан още Мара гидия (най-високият в Етрополския балкан), белее постройка със сателитни чинии и слънчеви панели на покрива. Забелязващи се далеч преди да ги достигнем, те са ориентир кога да заменим прелестния южен обзор на Златица, Мирково и Челопеч с купчините монолити, които увенчават Говедарника. От тях в обратна посока обхождаме с приятели от Панагюрище огромното светилищно пространство между трите върхове. Белязано от десетки олтари, улеи и преливници, от точковидни вдълбавания (които напомнят за каменните звездни карти в Западни Родопи), то е рай за търсачите на неоткрити места.
Гледаме отстрани, после пристъпваме и приклякваме, следвайки изсечените форми
с пръсти. Напръскваме с вода определени участъци, така че грапавините да станат
отчетливи. Хлътнини за горене може би на благовония, може би на смоли, осветяващи
нощните ритуали? Или ямки за събиране на небесната вода, считана в древността
за свещена? Установяваме и други всичания, поемали изсипваната в тях течност.
Тъкмо да си кажем, че тези системи от полузапазени съоръжения са като складове
с познания за предците ни, че ритуали с престояла под звездите вода съпътстват
и днес Еньовден и Гергьовден, и се задава дъждът. Тежко.
Небето слиза до раменете ни.
Ритуали с престояла под звездите вода съпътстват и днес Еньовден и Гергьовден.
Хлътнини за горене може би на благовония, може би на смоли, осветяващи нощните ритуали?
Или ямки за събиране на небесната вода, приемана в древността за свещена?
Някои олтари приличат на исполински стъпки…
… каквито има в знаковите родопски светилища.
Недалеч от нас ударно притъмнява. Непроучената храмова територия, която преброждаме, се оказва единственото сухо и светло петно в планинското било. Вали на талази околовръст, а подминава Мара гидия, Челопечка баба, Мургана.
Вали на талази околовръст, подминавайки Мара гидия.
Непроучената храмова територия остава като по чудо единственото сухо и светло петно в планинското било.
Контрастите бръснат. Пощадени от мълниите и водните пелени са и стряскащите профили в темето на Челопечка баба, останали сякаш от декор на филм за изчезнали цивилизации. Мистично и магнетично си подават ръка – три смръщени скални глави, устремени на север, зъбери и бездни под тях плюс отровната красота на рудник „Елаците“.
Незабравим осемчасов траверс в Западна Стара планина.
Пощадени от мълниите и водните пелени се оказват и стряскащите профили в темето на Челопечка баба.
Като декор на филм за изчезнали цивилизации
Исландският лишей расте на каменисти места над 1500 м. Запарката от тази билка облекчава сухата кашлица и задуха.
На слизане от връх Мургана
От 1637 м надморска височина многотонажните самосвали в рудника изглеждат като детски камиончета.
Какво четем:
🔴 Том Ханкс: Тъстът ми избяга от България, за да чете книгите, които иска🔴 Нещо уникално и невиждано в Бургас! (ВИДЕО)
🔴 Шок! Няма да повярвате кой грабна приз за българска звезда с най-добра визия! (СНИМКА)
Източник: Площад Славейков
Коментари
Последвайте ни във facebook!
