Баш майсторът си отиде сам и забравен
Леа Иванова му направила любовно признание.
Калоянчев и Анастасов се мразели до смърт, споделя в последното си интервю комикът.
Актьорът Кирил Господинов, превърнал се във всенароден любимец с ролята си в
култовата комедия „Баш майсторът“, напусна този свят на 68 години. Умря, сломен от мизерия и самота. Човекът, който на екрана се правеше
на голям тарикат, се оказа безпомощен като дете в условията на „дивия капитализъм“
от началото на 90-те. За да свързва двата края, след пенсионирането си отвори
малка бакалия в столично предградие, но „бизнесът“ му безславно фалира по време
на Виденовата зима. Завличат го нелоялни доставчици, затъва в борчове, налага
се да ипотекира таванчето, където се е приютил със сина си Николай… В един момент,
омерзен и отчаян, комикът напусна София и се пресели във Варна, където е живял
като дете. Виталността му беше пословична, обаче и тя не можа да победи купищата
болести, връхлетели го след принудителното оттегляне от сцената.
„Последните му години бяха много самотни
Гларусът, който сваляше с финт мацките в „Шведски крале“, нямаше особен късмет
с жените. Като студент преживява изпепеляваща любов с ученичка. Женят се, ражда
им се дете, но момичето е прекалено незряло за съпруга и майка. Тръсва бебето
на бащата и… тръгва да си дири късмета. Така стига чак до Франция, където се омъжва
повторно за местен богаташ. А синът й Николай се запознава с майка си като ученик
в гимназията. След провала на ранния брак и раздялата с „момичето на мечтите си“
Кирил Господинов напразно се опитва да удави мъката си в алкохол. Но еуфорията
е кратка и обикновено завършва в участъка. Любим партньор в разпивките и поразиите
е колегата от Сатирата Константин Коцев. Двамата авери пресушават заедно цистерни
с вино, свалят гаджета, зъбят се на системата от кръчмарската маса, изобщо, вършат
всевъзможни диващини от гледна точка на соцморала… И на сутринта, махмурлии, редовно
се събуждат на един нар в участъка, гушнати един в друг като мечета. Това щуро
приятелство окриляло баш майстора до определен период – за да се сгромоляса във
върло разочарование.
„С Константин Коцев много често си казвахме: „Феранте пала ом либер!“ Живей за
свободата! И много често повтаряхме, че сме свободни, че сме независими… А то
какво – Константин Коцев и член на пратията стана, и всичко… Скъса със своята
независимост.
Стана и роб на пари. Да е жив и здрав!“, изля насъбралата се в душата му горчилка Господинов.
Преди смъртта си комикът насоли яко и много светила на родния театър. Особено
непримирим беше към Георги Калоянчев. В спомените му той е представен като деспот,
интригант и придворен шут на Тато.
„В Сатирата стоях само три години, защото там беше невъзможно да се диша, разкрива
симпатичният „шмекер“. Калоянчев и Кольо Анастасов не даваха роличка да вземеш
от тях. Калоянчев се държеше като абсолютен господар в театъра. Той прогони Маврото,
Милен Пенев, Методи Андонов… На всичкото отгоре по онова време съпругата на Методи
му беше любовница. Измисли, че са говорили против него, което не беше вярно, и
ги изгони от театъра. Не му е коствало много да ги изхвърли – един четвъртък при
Тато и… готово. Живков правеше такива услуги на фаворитите си.
Калата, освен че е надарен от природата, е много кофти човек. Той всеки четвъртък
ходеше при Живков да му разказва вицове. И всеки четвъртък се събирахме в клуба
на Сатиричния театър и го чакахме да се върне от посещението си при Тодор Живков
и да каже как е минала срещата. И той влизаше в клуба като абсолютен господар
и казваше: „Ей сега идвам от бай Тошо. Приказвахме си…“ И ни обяснява как е минала
срещата и какви вицове му е разказвал.
По едно време Калоянчев воюваше с всички. С Парцалев, със Стоянка Мутафова, с
Никола Анастасов… Но най-вече с Парцалев. Калата беше враг на Парцалев. Ненавиждаше
го. Кольо Анастасов пък успя да се докопа след Калоянчев до поста партиен секретар
на Сатирата. И двамата станаха врагове. Жестоки. До гроб!“,
Но животът е въртележка. В него има не само тегло, а и триумф. Нищо, че първото
може да трае години, а другото – само миг. Такъв звезден миг за Кирил Господинов
става срещата му с Леа Иванова, при която българската „лейди суинг“ му прави…
любовно признание! От дете тя била неговият кумир в естрадата, но бъдещият маестро
на комедията и насън не е могъл да си представи, че изпълнителката на „Чико от
Порто Рико“ също ще бъде негова заклета фенка.
Паметната случка се разиграла в средата на 70-те след някакъв гала-спектакъл
във варненския Дворец на спорта. Великата Леа била със своята неразделна дружка
Стоянка Мутафова. След края на представлението певицата дошла при „баш майстора“
и казала, задъхана от вълнение: „Вие сте моят любимец! Аз много ви харесвам, много
ви почитам…“ Господинов бил шашнат от вниманието, което му оказала първата джаз
дама на България. Двамата се гушнали нежно и се щракнали за спомен, но за съжаление
това било тяхната първа и последна среща. До смъртта на Леа комикът не могъл да
си прости, че не е намерил време за по-близък контакт с певицата.
Диляна МОМЧЕВА
ДОСИЕ
Комикът има нещастието да започне кариерата си в седмото изкуство с фал старт,
тъй като дебютният му филм – „Понеделник вечер“, е спрян от ЦК.
Червените велможи се разгневили, че той показва едно към фалша и идиотизма на
почина „бригада за комунистически труд“. В скандалната лента от 1965г. освен Господинов
се снима цяла плеяда звезди – Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Асен Кисимов, Пепа
Николова… Главен сатрап на „Понеделник сутрин“ е тогавашният секретар по идеологията
в ЦК на БКП Венелин Коцев. Кирил Господинов го засича случайно на някаква прожекция
и го пита кога ще излъчат филма. Функционерът го изгледал мрачно и процедил през
зъби: „Филмът „Понеделник сутрин“ ще излезе в понеделник сутрин!“ Лентата е заключена
в архива на филмотеката и пусната на екран 22 години по-късно, когато послаинята
й вече не са актуални.
Снимките на „Баш майстора“ също не минават без скандал. След като приключват работата по една от сериите, от Киноцентъра викат изпълнителя на главната роля да я озвучи отново. Там са показани двама цигани, които работят в свинефермата, и естествено, говорят с харатерен акцент. Това подразнило цензора от ЦК, защото според партията в българия нямало цигани. На самия Кирил Господинов също му забранили да говори на диалект. „Бях огорчен и ядосан, спомня си актьорът. Но не можех да не преозвуча филма, защото това означаваше да отиде на вятъра трудът на повече от 50 души. Отрязаха освен сцените с циганите и много други ефектни епизоди. Например с пияния поет. Той цитираше Достоевски, като и други велики и големи автори, но беше вечно пиян. Нормално. Ако не беше пиян, нямаше да работи в свинефермата на баш майстора, а щеше да твори стихове и да ги издава. Отрязаха и това, за да не обидят Съюза на писателите“.
До последно „баш майстора“ не спря да боготвори Георги Парцалев. Не крие, че е бил хомосексуалист и докато снимали „Тримата от запаса“, пристигнал в село Бърдарски геран и се настанил в една къща с приятеля си. Господинов описва по-възрастния си колега като „изключителен човек, мъдрец и любимец на мало и голямо“. По време на снимките народът от съседните села се стичал с каруци и камиони да го види и да му стисне ръка. Носели му дамаджани с домашно вино и ракия, баници, погачи, агнета, прасета… Пацо приемал даровете, за да не обиди обикновените хорица, но после гощавал царски целия екип.
Какво четем:
🔴 Лекарите искаха да ме оперират!!! Аз отказах! Излекувах си разширените вени само билки.🔴 Невено моме (Арап)
🔴 3 небостъргача на по 40-50 етажа ще строят в София
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
