Доц. д-р Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет: Топим се със 70 000 на година


- Доц. Бърдаров, от няколко дни в публичното пространство отново се повдигна темата за демографската криза. На фона на песимистичните данни, които излизат непрекъснато, кажете може ли да говорим наистина за демографски срив или е преувеличено?

 

- Този проблем е на дневен ред от няколко години и нещата изобщо не се променят. България е в много тежка ситуация и това е най-големият проблем на страната ни. Това оказва негативно влияние върху обществото ни. Думата криза вече дори е мека и затова използвам по-крайни изрази-говорим направо за катастрофа. България е единствената държава в целия свят, в която по официални данни по-голямата част от населението е в пенсионна възраст. Така че положението е изключително тревожно.

- Кои са причините за това - висока смъртност, ниска раждаемост?

- По принцип демографската ситуация е функция на социално-икономическото развитие на всяко едно общество. Факторите, които оказват влияние върху демографската картина, са два-социално-икономическа ситуация и евентуално някакъв вид конфликт. Така че в момента пряко влияе социално-икономическото развитие. Имам предвид икономическата криза, несигурността, ниското ниво на образование. В същото време в развития свят, към който вече и прието, че принадлежим, се говори за промяна в ценностната система на населението. Трябва да имаме предвид, че в цялата човешка история превес е имала патриархална ценностна система. Тя е ориентирана към създаването на дом, семейство и повече деца. Сега имаме консуматорска система, която е ориентирана към личността. Това е нормално, тъй като сме стигнали по-високо ниво на личностна и професионална реализация. Тогава репродуктивните нагласи рязко спадат. Тоест ние имаме двойна преса върху България. Като част от развития част, ние също вървим към тази тенденция за репродуктивни нагласи на населението, съчетани с много висока средна продължителност на живота. Това рядко се коментира. Също така трябва да се акцентира и върху това, че в началото на 20 век средната продължителност на живота в Европа е била 40-45 години, а сега масово е над 80 години. От друга страна, социалната несигурност в България допълнително провокира ниската раждаемост. От друга страната пък заради влошеното медицинско обслужване и застаряване на населението имаме висока смъртност. Това е комплексът от фактори, които обуславят една демографска ситуация.

- Преди няколко дни заявихте, че у нас има и уникален дисбаланс. В какво точно се състои той и коя е причината?

- Точно така. Уникалният дисбаланс у нас е чисто териториален. Състои се в концентрацията на активно младо население главно по две оси-София-Бургас-Варна и София-Кулата. В същото време имаме и една огромна територия от Северозападна България, районите около Странджа и Средна гора, където почти липсва младо население. Причините за това също можем да ги търсим в последните 27 години. Имаме огромни ареали, които провокират миграцията на млади хора. Средно годишно България намалява с 60-70 000 души. Това е страшно, става дума за хора колкото средно голям български град. Най-вече причината е поминък за населението. Имах възможност да посетя някои градове у нас във връзка с романа, който издадох. Хората изтъкват като проблем най-вече липсата на поминък. Светът в момента се развива и границите са отворени, така че всеки може да се реализира където пожелае. Затова е необходимо да се предоставят добри условия на живот.

- Статистиката на НСИ обаче отчете, че през последните години има някаква вътрешна миграция-от градовете към по-малките населени места. Виждате ли такава тенденция наистина?

- Не бих казал. Дори да има някакво леко раздвижване, става дума за хора от пенсионна и предпенсионна възраст, които се завръщат по селата. Има изолирани случаи, да речем на хора с IT професии, които могат да работят на такива места, или пък които се занимават с биоземеделие. Но това са редки случаи. За тенденция в никакъв случай не може да се говори.

- Има ли рецепта за проблема тогава, след като наистина говорим за демографската криза от години? Как да се запълни този вакуум?

- Тук опираме до приоритетите на едно общество и държавността. Когато говорим за демографска политика у нас, за стимулиране на раждаемостта, винаги се стига до това, че няма пари. Рецепта няма, но би трябвало да има демографска и регионална политика, която да е ориентирана към най-проблемните райони. Само така може да се задържат младите хора. Всичко минава през две неща-образование и работа.

- Казвате, че демографсаката криза е най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени. Къде поставяте обаче бежанската криза? Не е ли това най-голямото предизвикателство, и то за цяла Европа?

- Като цяло за Европа в момента бежанската криза е едно от най-големите предизвикателства, но не бих казал, че е най-голямото. Въпреки че засега сме само транзитна зона, със сигурност обаче и страната ни ще се изправи пред този проблем сравнително скоро. Това трябва да се разглежда пак през призмата на Европа и процесите, които се случват в света. Миграционната вълна е провокирана от множество фактори. Така че бих казал, че бежанската криза е проблем, но според мен демографската ситуация е най-големият за нас.

- Как ще коментирате идеята за заселване на бежанци в обезлюдени общини?

- Чух за тази идея, но според мен самите хора би трябвало да имат желание да останат в България. Също така е нужно да направим разграничение между отделните категории имигранти-тези от Афганистан и Ирак от една страна, и от друга-сирийските бежанци. Ако можем да привлечем сирийски бежанци и да ги заселим у нас, защо не. Останалите от Африка, Афганистан и Ирак няма как. Тези хора смятат, че едва ли не Европа им е задължена. Как ще ги накарате да живеят на село и да обработват земя. Така че това е малко спекулативно тема. За да заселиш хора, трябва да им създадеш условия. Тази вълна беше прогнозирана още 2007 година. Беше очаквано при демографските процеси, които се случиха. Затова не разбирам защо всички са изненадани и сегашната ситуация.

- Не мога да не ви попитам трудно ли е да си писател в България в днешно време?

- Всъщност знаете, че аз не съм професионален писател. Аз съм предимно преподавател и писателството за мен е потребност. Затова не бих могъл да кажа дали е трудно или лесно. Да напишеш книга е труден и мъчителен процес, защото това те яде от вътре. Ако мога да направя аналогия с раждането. Чисто финансово няма как да се издържаш от това, тъй като пазарът е малък. Но да си творец е безумно трудно.

- Трудно ли изобщо се борави с думите в нашето ежедневие, осмисляме ли значението им?

- Според мен не ги осмисляме. Още повече че говорим за компютърната ера, където думите се променят като значение, използвате се съкращения, чатове. Но всяка една епоха има своите особености и недостатъци. Винаги трудно се борави с думите, трудно се оценява тяхното значение, защото тук говорим вече за осъзнато общество, за образование. Творците винаги са били извън обществото.

 

Визитка:

 

Роден е на 6 април 1973 г

През 1996 г. завършва география в Софийския университет

Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата

През 2012 г. е избран за доцент

От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. „За петата ракия, или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет

През декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по БНТ


Какво четем:

🔴 ПРОФ. ЧИРКОВ разбули ВАЖНА ТАЙНА! Разкри 2 рецепти за ЧАЙ, който на практика НИ ПАЗИ И ЛЕКУВА от всичко...

🔴 Българи в Лондон стартираха платформа за размяна на самолетни билети

🔴 Село възстанови килийно училище и камбанария

Източник: Монитор



Коментари



горе