Златният век на Симеон Велики
След като Владимир – Расате бил свален от българския престол, старият княз Борис I отново поел контрола върху властта в България. Той трябвало да посочи нов престолонаследник, чиято власт да бъде легитимна в лицето на боилите и народа. Свикан бил народен събор, на който властта получил третият от синовете му Симеон, на комуто дотогава била отредена съдбата на духовник. На събора Симеон бил освободен от духовния си сан и църковните си задължения и му бил връчен държавническия скиптър. Какви други въпроси са били разисквани не е много ясно и може само да се гадае, но с идването на власт на новия владетел за първи път от създаването на Дунавска България била променена столицата, като за новопрестолен град бил избран Преслав. Историческата ирония в това събитие се криела във факта, че „Преславният дворец“ на река Тича, построен от защитника на старите езически традиции Хан Омуртаг се превърнал в духовен и книжовен център на християнството в България.
цар Симеон Велики- картина на Димитър Гюдженов
Когато Симеон през 893 година заел българския престол, всички изгледи показвали, че неговото управление ще мине в мир и в усилено културно строителство. Българският княз бил получил образованието си в Константинопол, като там той добил почит към византийската култура и уважение към постиженията на древните римляни и гърци. Освен това българо-византийските взаимоотношения по време на управлението на неговия баща в продължение на 20 години се запазили мирни и добросъседски. Нещо повече, в Константинопол управляващите били силно благоразположени към новопокръстената България, защото все още се надявали да я приобщят под скиптъра на василевса, чиято корона тогава носел Лъв VI. Освен политически и духовни взаимоотношения, двете държави свързвала и оживена търговия, чиито главен център бил градът на Босфора. Там българските стоки били обмитявани, а митото се събирало от закупвачи. Точно това българско тържище се превърнало в „ябълката на раздора“ между двете държави.
Политически фигури в обкръжението на императора съдействали тържището да бъде преместено в Солун, където двама закупвачи започнали безконтролно да събират мита. Освен всичко българските стоки вече били твърде далеч от главния търговски център на империята. Но това, което подбудило Симеон да действа бил фактът, че преместването на българското тържище се явявал наказание за църковното служение на славянобългарски език, което било въведено вече във всички църкви под неговата власт.
Българските дружини навлезли в Тракия и там те били пресрещнати от византийската армия. При този първи сблъсък българите спечелили решителна победа, но не могли да се възползват от нея, защото от север нахлули маджарите. Те били номадски народ, който преди няколко века се намирал под властта на Стара Велика България. От българите, този народ бил получил другото си наименование угри, наричани още с латинското hungari (унгарци).
Когато Симеон научил за нашествието на маджарите, той все още не знаел, че причината за него е византийското злато. Василевсът бил изпратил императорската флота да пренесе през Дунава в 895 година маджарската конница. Същевременно византийските дипломати се опитвали да спечелят време, преговаряйки със Симеон. Той пък от своя страна разпоредил с напречни вериги да бъде преградена Дунава, за да се възпрепятства навлизането на византийската флота. Корабите на императора били застигнати от буря при делтата на реката и този път щастието им се усмихнало, защото благодарение на стихията успели да разкъсат симеоновите преграждения. Много скоро след това маджарската конница връхлетяла връз Добруджа.
Симеон нямал достатъчно войски на север да възпре набезите на угрите, защото всички основни български сили били разположени на юг в очакване на главното настъпление от страна на ромеите. Два пъти влизал в битка българският княз с маджарите, като и двата пъти бил разбит.
Угрите преследват българите на Симеон Велики под стените на Дръстър
Угрите станали пълновластни господари на североизточна България и се отдали на плен и грабежи. Макар че Симеон бил изолиран в Дръстър (или Мундрага), той не бездействал и изпратил посолство до печенежкия каган за съюз срещу угрите. След като всичко било сторено, българският владетел още веднъж излязъл в открито сражение срещу маджарската конница. Битката била решителна, изключително кръвопролитна и най-сетне донесла победа на българските войски. Угрите се прехвърлили на север от Дунава, а пленените българи били откупени от византийците.
Ромеите отказали да се възползват от българските несгоди и започнали мирни преговори със Симеон, който от своя страна се възползвал от преговорите за да печели време. Докато размотавал византийските посланници, българският владетел през 896 година започнал уговорените съвместни военни действия заедно с печенежкият каган. Докато маджарската конница била на далечен поход, българите от юг и печенезите от североизток връхлетели маджарските станове в Бесарабия и ги превърнали в пепелища. Угрите повече никога не се завърнали по тези земи, а се изселили в Среднодунавската равнина, където днес се намира държавата на техните наследници унгарците.
Сега Симеон концентрирал цялата си военна мощ срещу Византия. Въпреки че ромеите върнали всичките български пленници попленени от маджарите, българските войски настъпили на юг. В околностите на Булгарофигон византийската армия приела сражение с войските на Симеон. Българските ратници разгромили ромейските тагми и най-сетне владетелят на България успял да подпише мирен договор през 896 година, в който той диктувал условията на мира. През 904 година при още една военна сгода българската държавна граница получила разширение на югозапад, но били загубени териториите на север от Дунава. Бесарабия станала територия на печенезите, а Трансилвания и Банат станали територия на угрите.
Победата на Симеон Велики при Булгарофигон
След поредица междуособици в Константинопол на престола се възкачил Александър – регент и съимператор на Константин VII Багренородни. Новият василевс отказал да потвърди договорите от 896 и 904 година. За Симеон това бил повод за война и той отново започнал военна кампания на юг. Междувременно Александър починал и Константин възглавил империята. Опозицията срещу него започнала открита борба и в Мала Азия избухнало въстание, чиито водач се самопровъзгласил за император. Политическата криза във Византия станала толкова дълбока, че на патриарх Николай първи Мистик му се наложило да моли за мир Симеон. Молбите му не били чути от никого.
Без да срещне каквато и да е съпротива, българският владетел с цялата си войска пристигнал през 913 година пред стените на Константинопол. Там българският кавхан Теодор връчил исканията му в императорския дворец. Данъкът плащан от империята, бил възстановен. Симеон трябвало да бъде титулован „цезар“ и да се изравни по власт с василевса. Уговорен бил и бракът между дъщерята на българския владетел и Константин VII Багренородни.
Когато условията били договорени, цялото регентство заедно с патриарха и императора посрещнали пред Влахернската порта Симеон. От там те отишли на официален прием във Влахернския дворец, в чиято църква по-късно князът на българите бил коронован и получил титлата „цезар“. За да се умаловажи този акт патриарх Николай вместо императорската корона сложил на главата на Симеон собствения си епириптарий. Въпреки това, оттук на сетне всички български владетели щели да се титуловат цезари или на старобългарски „цесарь“ с ударение на последната сричка. Във втората българска държава тази титла била заменена от съкратената ù форма „цар“, а по-късно преминала в езика на сърбите и руснаците.
Покрай всички политически интриги в Константинопол до престола успяла да се докопа майката на Константин VII Зоя. Първата и задача през 914 година била веднага да анулира договора с българите. Посредством този политически акт отпадало и признаването на царската титла на Симеон, а също се разтрогвал годежът между дъщеря му и византийския император. Войната се оказала неизбежна и българските отряди навлезли в Тракия като временно успели да овладеят и Адрианопол. Това принудило ромеите да действат решително и те прехвърлили малоазийските войски в Европа, за да ги обединят с европейските. Цялата тази военна мощ била поставена под командването на самия Лъв Фока. Това обаче не било всичко, което византийците подготвяли на българския владетел. Те били влезли в тайни преговори с печенезите, които от вчерашен съюзник на България, трябвало да се превърнат в нейн враг отново с помощта на византийското злато. И трети удар бил подготвен срещу българските земи. Византийската дипломация убедила сърбите в съюз с маджарите да нападнат западните български поселища.
Победата на Симеон Велики при река Ахело (Ахелой) през 917 година
Цялата офанзива започнала през 917 година в месец август. Византийският флот се отправял към устията на Дунав, а сухопътните сили на империята към Анхиало и Несебър. Точно там при малката река Ахело (Ахелой) се състояло решителното сражение. Смята се, че общият брой на войниците от двете страни участвали в битката е около 100 000 души, като 60 000 измежду тях са били ромеи. Битката била толкова жестока и кръвопролитна, че по време на боя бил убит коня на българския цар. По време на сражението византийската линия поддала и ромеите започнали отстъпление, което преминало в паническо бягство. Българската конница начела нечувана сеч, а Лъв Фока едва успял да се спаси зад стените на Несебър. Кръвопролитието от тази битка било толкова голямо, че век по-късно, там все още стояли костите на убитите византийци.
Същевременно византийската флота, която била ръководена от Роман Лакапин не изпълнила задачите си и печенезите не нападнали българите. Сръбският княз Петър Гойникович бил разобличен от друг сръбски княз – Михаил Вишевич, който информирал Симеон за предстоящето нападение. Своевременно българския цар изпратил един военен отряд да залови Петър Гойникович, на престола му бил поставен Павел Бранович.
След поражението при Ахелой, Лъв Фока направил опит да реорганизира разбитата си армия, но при крепостта Катасирти отново бил разгромен. Сега вече Зоя била принудена да изпълни договора от 913 година, но през март 919 година Роман Лакапин извършил преврат и поел императорския скиптър.
Новият василевс и българският император щели да влязaт в смъртна схватка, която да предопредели чия империя ще се намира на Балканския полуостров. През 919 година Симеон бил титулован „цесарь на българи и ромеи“, а на следващата година главата на българската църква бил провъзгласен за патриарх.
През 920 година една българска армия навлязла в Гърция и стигнала до Коринтския провлак, а друга чак до Дарданелите. През 921 година фокуса на боевете се изместил в Източна Тракия. Византийското злато вдигнало сърбите срещу българите, но това приключило с кръвопролитие, а Симеон Велики поставил нов княз на сръбския престол. Царят на България бил станал владетел на целия Балкански полуостров, макар и с малки изключения. Сега той влязъл в преговори с африканските араби и с техния халиф Ал-Махди, с когото заедно трябвало да обсадят по суша и по вода Константинопол. Планът на българския владетел бил разкрит от ромеите и те провалили съюза му с Ал-Махди.
На свой ред византийската дипломация за трети път успяла да вдигне сърбите срещу българите. Докато Симеон бил пред града на василевсите, неговите западни отряди паднали разгромени под удара на сръбските войски. Царят се озовал в много тежко положение, при което, за да накаже сърбите трябвало да изостави Константинопол. Да избегне унижението от отстъплението, той принудил най-важните личности в империята и самия василевс да му дойдат на крака при Златния рог и там да преговарят за мир. След това отпътувал за Сърбия, където за трети път сменил сръбския владетел. Случило се обаче, че и Хърватите били настроени от византийците срещу българите. Войната била избегната само благодарение на намесата на Римския папа, който признал царското достойнство и короната на Симеон. В Константинопол приели новината с ужас, като очаквали българският владетел да поднови военните действия срещу Византия. Вместо това в града на василевсите пристигнало известието, че на 27 май 927 година цар Симеон I Велики внезапно е починал.
Какво четем:
🔴 Как да изберем месо с високо качество в магазина?🔴 Кулинарни хитрости за улеснение в кухнята
🔴 Сладкиш с извара, без брашно! По-вкусен от сладолед!
Източник: abritvs
Коментари
Последвайте ни във facebook!
