Могъществото на България при цар Йоан Асен II
След смъртта на
Опитите на Борил да се справи с латините не само били също безплодни, но те им дали възможността да се посъвземат от победите на цар Калоян. Накрая търновският самодържец и императотрът на Латинската империя – Анри се съюзили. Това не облекчило въобще вътрешно-политическото напрежение в България. Поддръжниците на Борил измежду новопоявилите се боляри безчинствали и грабели народа, който пък търсел упование в еретически учения като богомилството. Това тревожно и тежко положение се задържало до смъртта на латинския император през 1216 година и още на следващата година към България се отправил с дружина Йоан Асен – законният престолонаследник.
Йоан Асен II – цар на България
Борил се опитал да даде отпор, като се заключил в Царевец, но верни на Асеневци хора отключили градските порти и пленили узурпатора. През 1218 година Йоан Асен II се венчал за престола и по негова воля Борил бил ослепен. Пред царя се възправила нелеката задача да реши външните и вътрешните проблеми на отслабената и разпокъсана държава.
Политическата обстановка в региона била доста усложнена. Император Теодор I Ласкарис съумял да издигне Никейската империя до значима регионална сила, а Теодор Комнин, който оглавявал Епирското деспотство, завладял цяла Македония заедно със Солун и се обявил също за император. Задъхващата се Латинска империя била управлявана от непълнолетния Балдуин II, но дори и тогава тя представлявала трън в очите на Търновград, защото все още властвала от високите стени на Константинопол. Сърбия прерастнала в държава и фактор на Балканите, а Унгария отдавна съществувала като значима централноевропейска сила и граничела с България… Всичко това стояло на пътя на Йоан Асен II.
Политически бракове и маневри на Йоан Асен II
През 1218 година първият сблъсък бил с унгарския крал Андрей II, който се връщал разгромен и уморен от несполучлив кръстоносен поход и трябвало да мине пряко българските земи. Йоан Асен II се съгласил да го прропусне при условие, че му бъдат върнати Белградската и Браничевската области. Унгарския крал приел и се създал съюз между двете държави, който бил скрепен с династичен брак между българския цар (вече вдовец) и унгарската принцеса.
Наследникът на Теодор I Ласкарис – Йоан Ватаци бил енергичен владетел и създал силен флот в противовес на венецианската флотилия от галери, преплавал през Дарданелите и завзел Адрианопол (Одрин) и прилежащата му източна Тракия. За да му противодейства Теодор Комнин пък оженил брата си Мануил за дъщерята на цар Йоан Асен II и така го привлякъл като съюзник. Двамата ромейски владетели имали една и съща цел, а именно да възстановят Източната Римска империя и един от тях да стане византийски император, а българският цар трябвало да наклони везните в полза на Теодор Комнин.
Но сгодата предоставила случай на Йоан Асен II да стане също претендент за трона в Константинопол. Бароните настойници на младия Балдуин II му предложили династичен брак между малолетната царска щерка и непълнолетния латински император. Царят се съгласил на годеж, защото това щяло да го направи фактически господар на латинските земи и трон, чиито протектор искали бароните той да бъде. Тези събития не се понравили на Теодор Комнин и за него не останало нищо друго освен да тръгне на война срещу българите.
Битката при Клокотница
През пролетта на 1230 година Теодор Комнин навлязъл в България с огромна войска и франкски наемници. Йоан Асен II, макар и с по-малобройни сили, съумял да пресрещне противника при село Клокотница. В ранното утро на 22 март двете армии се сблъскали и ромейските войски паднали сразени, а попленени бил хиляди вражи бранници заедно със самия Теодор Комнин. Йоан Асен проявил необичайна за епохата си милост и освободил обикновените войници, а на Теодор дал възможността да живее свободно в Търнов. Но византиецът не мирясъл, а започнал да плете интриги и българският цар се видял принуден да го ослепи.
Победата при Клокотница превърнала Йоан Асен II във фактически единствен владетел на Балканския полуостров. Мануил Комнин – братът на Теодор, си запазил част от владенията, но станал васал на българският архонт, а Епирското деспотство легнало в сянката на Търновград. Отцепникът Слав и Родопа планина се завърнали в българските предели. Сърбия също се намирала в зависимо от България състояние, а латините изцяло разчитали на благоразположението на Йоан Асен II. Българската държава била в апогея на своята военна и политическа мощ и границите и се простирали от Дунава и Черно море до Адриатическо и Бяло море.
Икономически и културен възход при Йоан Асен II
Могъществото на България донесло мир за народите, които я населявали, а мирът водел след себе си просперитет. Йоан Асен II взел под покровителството си много селища в това число и манастирите на Света Гора. Един от най-важните за държавата нови градове бил Дубровник, който представлявал силно развит търговски център. Това поселище на Адриатическото крайбрежие се сдобило със специален статут и жителите му могли да търгува на територията на цялата българска империя, като плащали мита на държавната хазна.
Царевец – крепостта в Търновград
Когато земята не се тъпчела от коне и войници, тя била добър източник на земеделска продукция. Селските стопанства процъфтявали и това се нравело и на българи и на гърци. В българските земи придошли саксонци, които били умели рудари и дали тласък на рударството в България. Царят се възползвал от това и започнал да сече свои собствени монети, защото дотогава се използвали предимно византийски. Бумът в икономиката довел и ръст в строежите на църкви и крепости, а Търнов се превърнал перлата на българската корона.
Разрив с латините
Бароните разбрали каква грешка направили и с подкрепата на Рим разтрогнали годежа на Балдуин II с българската принцеса. Императорът им се оженил за дъщерята на Йоан де Бриен, който пък получил короната от папата до тогава, докато младият Балдуин навършел пълнолетие. Това вбесило Йоан Асен II и той прекратил взаимоотношенията си с папата, а българския архиепископ провъзгласил за патриарх. Папата отвърнал на този ход като насъскал през 1232 г. унгарците да нападнат западните български земи. Те били отблъснати от Белградската и Браничевската области, но големи територии от Влашко останали в тяхно владение.
От тази ситуация се възползвал Йоан Ватаци, който сполучил да се съюзи с българския цар. Съюзът им бил скрепен през 1235 г. с нов династичен брак между сина на никейския император (Теодор Ласкарис) и дъщерята на българския самодържец (Елена). Освен това никейският патриарх в присъствието на антиохийския провъзгласил Йоаким за български патриарх, което било просто формално признание на титлата му.
Двамата императори налетели върху земите на латините като мор, превзели твърдината Цуролон и скоро се озовали под стените на Константинопол. Но цариградските зъбери и бойници се оказали непристъпни и те се разотишли до следващата година. Папата побързал да заплаши с кръстоносен поход Йоан Асен II и той се огънал, като се отметнал от съюза си с Ватаци и своевременно привикал и задържал дъщеря си в Царевец. На следващата година потеглил заедно с латините отново срещу Цуролон, ала тоя път против ромеите, но докато траела обсадата, съпругата му, патриархът и едно от децата му се споминали от някаква тежка зараза. Той вдигнал обсада и се прибрал в Търново, а латините се принудили да се отеглят заради недостиг на сила.
Личната трагедия на Йоан Асен II подействала яко знак от бога и той се отказал от съюза си с латините и подновил този с Йоан Ватаци, като изпратил обратно дъщеря си в Никея. Нито една от заплахите на папа Григорий IX вече не била в състояние да го отклони от поетия път. Освен това българският цар се оженил за третата си съпруга, която била една от дъщерите на Теодор Комнин. Последният, макар и сляп се възползвал от това, за да измести брат си от престола в Солун и да го подсигури за сина си Йоан Комнин. Той се уповавал на роднинството си с българския цар, защото само един император можел да коронова крале и деспоти на Балканите и това бил Йоан Асен II.
През 1241 година Йоан Асен II се споминал и с това се сложило край на бляскавата му епоха на възход. България никога повече нямала да бъде толкова могъща…
Какво четем:
🔴 Мълния във "Фейсбук"! Една българска отличничка написа писмо до Кунева: Виновна ли съм, че съм българка?🔴 Евтим Евтимов, майсторът на любовната лирика, днес щеше да навърши 83 години
🔴 Гласели Ален Делон за кум на Парцалев
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
