Икономическият патриотизъм ли е новият двигател на световната икономика



Икономическият национализъм, още наричан икономически патриотизъм или протекционизъм, е термин, който се използва да опише всички онези действия на правителството с цел предпазване на местната продукция, работна ръка и капитал от чуждестранни влияния. Този принцип е в разрез с принципа за свободна търговия, който бе налаган до този момент на световните пазари.

Последните 20 години глобалната икономика се разви с толкова бързи темпове, че не остави възможност на страните да отчетат нейните ефекти в дългосрочен план

Падането на границите между икономическите системи даде съществено предимство на редица компании, които пораснаха до застрашително големи размери. Те се превърнаха в гръбнак на цели световни индустрии. Това обаче доведе и до увеличаване на рисковете за икономиките, в които те присъстват. Световната икономическа и финансова криза бе плод в голяма степен именно на тази глобална икономика. Свободата на световните пазари даде възможност на кризата, започнала от зле управлявани финансови корпорации в САЩ, да се пренесе в редица страни. Последните 30 години толкова много обвързаха икономиките на страните, че се оказа невъзможно те да бъдат изолирани една от друга, за да се спре разпространението на заразата.

Именно тази световна криза даде силен тласък на промяна към увеличаване на икономическия патриотизъм

В Европейския съюз (ЕС) би трябвало всички страни да имат свободен достъп до пазари, стоки и хора, а икономическият патриотизъм да бъде на заден план. Това обаче не се получава точно така. Всяка страна договаря изгодни за нея условия в различни ключови сектори, което й дава съществено предимство пред останалите страни членки на ЕС.

Например Гърция при своето присъединяване е договорила специални субсидии за своите фермери. Само по линия на директните плащания на площ в Гърция се получават над 30 евро за декар. Те обаче по никакъв начин не са съизмерими с тези, които получават българските. Според ограниченията, наложени ни като страна члена в ЕС, България не може да дотира и субсидира производства в определени сектори без изрично това да й бъде разрешено. В същото време другите съседи на България – Турция, Македония и Сърбия, нямат подобни ограничения и това води до наводняване всяка година на българския пазар с евтини вносни плодове и зеленчуци, което пък удря директно по българските производители. В съседна Турция субсидията за полско производство е между 180 и 300 евро на декар. Отделно обаче турските фермери получават подпомагане за покупка на горива, за поливна вода, както и за експорт на продукцията.

Това ощетява България по две направления. Първо ДДС се плаща върху нереално ниските цени на земеделската продукция и се ощетява хазната, и второ - страдат българските фермери, които не могат да се конкурират на пазара.

Случващото се в България обаче не е изолиран случай, а само малък пример за това как на хартия свободният пазар на практика се оказва изкривен и регулиран постоянно в полза на нечии интереси. Икономическият патриотизъм завладя Англия и тя роди Брекзит. Свободата до английския пазар на труда винаги е била ограничена за държави като България и Румъния. Достъпът на голям брой чужденци до социалната система на англичаните пък надигна вълна от недоволство срещу това техните данъци да отиват за обезщетения на чужденци.

Преди около десет години появата на слух, че американската компания Пепси Ко проявява желание да закупи френския производител Данон накара правителството да излезе с декларация за секторите на икономиката, в които не могат да се влагат чужди финансови капитали преди изричното държавно съгласие. Измежду тези са казината и оръжейната индустрия.

През последната година най-активна в протекциите към местния бизнес и икономика е Полша. Страната е може би най-големият отличник на ЕС. Докато другите страни стагнираха под ударите на световната криза, полската икономика уверено вървеше нагоре и бе давана за пример на останалите. Според класация на Bloomberg през 2014 г. Полша е най-добрата страна за правене на бизнес в Източна Европа и Централна Азия.

От края на миналата година Полша е поела твърд курс към увеличаване на ролята на местния капитал в икономиката. Финансовият сектор в страната е изцяло доминиран от чуждестранни банки. От там правителството реши да започне своята реформа като ги обложи с данък от 0.44% върху коригираните активи всяка година, което според Moody’s ще струва на сектора около 1 млрд. евро през 2016 г. Този един 1 млрд. евро обаче ще влезе в хазната и ще позволи реализирането на мащабна социална реформа, която цели правителството.

В средата на лятото полското правителство заяви, че обмисля възможността да отправи оферта чрез държавни компании за придобиване на контролен пакет във втората най-голяма банка в страната, която в момента е собственост на италианската група Unicredit. Тази инициатива е част от стратегията за повишаване на дела на местната собственост във финансовия сектор.

Привилегиите за чуждестранните компании в страната също бяха премахнати. От 1 септември пък започна да действа нов прогресивен данък върху търговията на дребно, наречен "данък върху супермаркетите". Новият налог е 0,8 на сто върху оборота на обекти, чиито месечни приходи са под 170 милиона злоти (38,3 милиона евро). За отчитащите приходи над тази граница ставката на данъка ще бъде 1,4 на сто. А дружествата, чиито приходи са под 17 милиона злоти, ще бъдат освободени от новия налог. Според правителството на партията "Право и справедливост" данъкът "ще гарантира равенството на правата и шансовете за полските дребни търговци", изправени пред големите играчи в сектора, имайки предвид основно големите чуждестранни вериги, които имат силно присъствие в Полша. Очакваните приходи от тези данъци в хазната са 450 млн. евро.

И докато чуждестранните компании, правещи бизнес в Полша, са в шок от новите данъци, коментарът на вицепремиера Ярослав Говин е прост: "Чуждите инвеститори ще бъдат посрещнати с отворени обятия, но те трябва да се подготвят, че вече няма да бъдат третирани по привилегирован начин, както беше досега, а ще се състезават с полските фирми при по-справедливи регулации".

Подобно мнение изрази на скоро и бившият вече полския финансов министър Павел Шаламаха. В интервю за Би Би Си през месец септември, той коментира темата за нововъведените данъци като поясни, че те не са "изобретения на Полша" и функционират в други страни: "Може би с новата мярка ще плащат поне част от печалбите си, генерирани в страната. Те бележат много добър ръст, а не плащат почти никакви данъци на правителството на страната-домакин. Те имат възможност да правят бизнес. Имат достъп до пазара. Това е добре. Но поне малка част от данъчните приходи би следвало също да остават в Полша."

Ефектът от политиката на икономически патриотизъм, може да бъде както положителен, така и негативен

Безспорно протекциите за местния бизнес му дават съществено предимство пред големите корпорации, разполагащи с мощни ресурси, за да превземат определени сектори само за броени месеци и дори седмици. Тези протекции обаче може да доведат до влошена корпоративна дисциплина в някои фирми, които нямат стимул да бъдат икономически ефективни, иновативни, да преобразуват разходи, когато евентуалните загуби могат винаги да бъдат покрити от сигурни приходи от продажби. Това все пак зависи от много условности и няма гаранции, че ще се прояви масово или по този начин.

Основният плюс, който дава обаче политиката на икономически патриотизъм, е, че позволява страните лесно да бъдат поставяни под карантина при появата на нови кризи, което ще предотврати тяхното разпространяване на глобално ниво. Именно в тази посока гледат политическите лидери. Натискът върху тях от страна на данъкоплатците през последните години е да им бъде дадена сигурност, че техните страни няма да пострадат от неблагоразумните финансови политики водени в други.

Текстът е от блога на Христо Христов "Икономика и общество"


Какво четем:

🔴 Вкусен тест – колко въглехидрати трябва да ядем дневно?

🔴 Как да направим евтиното вино да има първокласен вкус?

🔴 Сокът от ябълка забавя стареенето

Източник: Дневник



Коментари



горе