Нови подробности за откритите в Черно море останки от 40 кораба


Екипът попаднал на откритието, докато картографирал морското дъно със сонар и безпилотни подводни апарати. Той изучавал период отпреди около 12 000 години, когато Черно море се променяло – факт, който в крайна сметка допринесъл за съхраняването на потъналите кораби.

„Когато последният ледников период свършил преди 12 000 години, Черно море наистина било Черно езеро“, казва Джон Адамс, ръководител на проекта и директор на Центъра за морска археология в Университета в Саутхямптън. С покачването на температурите и на морското равнище солената вода от Средиземно море започнала да прелива върху скалната формация на Босфора. Внезапно Черно море било захранено със солена вода, както и със сладката вода на реките, което довело до формирането на два отделни слоя: богат на кислород горен слой с по-малко сол и по-ниско разположен солен слой без кислород. „Кислородът пада до нулата под 150 метра, което е идеално за съхраняването на органични материали“, казва Адамс.

Вижте още: 40 напълно запазени древни кораба открити по черноморското ни крайбрежие

Дървото и въжетата са първото нещо, което се разпада в солени води, но необичайната химия на Черно море драстично намалява темпа на разлагане. Много от потъналите кораби, които Адамс и екипът му открили, се намирали на дълбочина от 150 метра, а някои на 2 200 метра под водата. Дървото на някои от корабите е толкова добре запазено, че върху отделните дъски личат следите от длета и други инструменти. Такелаж, макари с въжета, рулове и дори декоративна дърворезба са непокътнати. 

„Подобно нещо не е виждано досега“, казва Адамс. Докато историческите текстове и илюстрации дават информация за вида и строителните похвати на търговските кораби през различните периоди, Адамс се надява, че изключително добре запазените останки ще дадат възможност на археолозите независимо да потвърдят тези исторически сведения. 

Най-старият от 40-те кораба е от края на 800-те, когато Византийската империя владеела голяма част от региона. Намерени били и много османски кораби от XVI и XVIII век, няколко кораба от XIX век и средновековен италиански съд, който най-вероятно е от XIV век. Археолозите могат да кажат приблизително кога и откъде е плавал корабът въз основа на анализа на глинените съдове, вида котва, мачтата и такелажа.

Повечето от корабите били търговски и пренасяли вино, зърно, метали, дървен материал и други стоки. Някои от тях вероятно са - както Адам ги нарича - „казашки съдове за набези“. Колкото и да са изкушителни намеците за пиратство обаче, всички кораби изглежда били потопени от бури, а не по време на битки или от морски разбойници.

Екип британски, американски и български учени работещи заедно по проекта, живели и работели близо месец на борда на Stril Explorer, изследователски морски съд, оборудван с изключително добри картографиращи технологии. След като открили необичайни форми на морското дъно с помощта на сонар, те използвали безпилотни подводни апарати на стойност 7-8 милиона долара, за да направят снимки с висока резолюция, видеозаписи и лазерни измервания на потъналите кораби.

Екипът ще се върне за трети последен изследователски сезон следващата година. Но поне засега вниманието му е пренасочено от праисторическия период към по-скорошната историческа драма на 40-те потънали кораби.


Какво четем:

🔴 Време е за КИСЕЛО ЗЕЛЕ! Да го приготвим по тази ЛЕСНА И ВКУСНА рецепта...

🔴 Баницата - символът на българската кухня

🔴 Какво време ни очаква през ноември?

Източник: nationalgeographic



Коментари



горе