ВИП самолетът на Тато "кацна" в Авиомузея
Бившият правителствен самолет във ВИП вариант Як-40 от времето на соц-а излезе в заслужена пенсия и вече е експонат в Музея на авиацията край 24-а хеликоптерна авиобаза Крумово. В славните си години на него са се возели членовете на партийния елит от Политбюро на ЦК, журналисти и високопоставени гости. Бил е ползван от Авиоотряд 28 по време на управлението на министър-председателя Тодор Живков, служейки вярно на бившите вип-ове до 1991г. И ако тогава достъп до правителствената машина са имали само богоизбраните, то вече като музеен експонат, всеки посетител може да влезе в самолета, да го разгледа, че дори и да поседне в някое от луксозните кресла в салона първа класа.
„Самолетът постъпва най-напред в състава на Авиоотряд 28, който е навремето правителственият авиоотряд. Той е вип вариант на самолет от този тип. Самолетите Як-40 започват да се произвеждат в СССР през 1968-1969 година. Това е самолет, предназначен за полети на къси разстояния, тоест разстояния до 1500 км”, разказва увлекателно старши експертът в авиомузея Стефан Синев, който е бивш военен пилот. По думите му машините Як-40 първоначално са ползвани само в републиките от бившия СССР, където разстоянията са огромни.
„Гражданският вариант на самолета може да превозва 33-а пътници. ВИП вариантът, който е в Авиомузея, е предназначен за общо 13 пътници, като салонът му се води „първа класа”. Оборудването е с дивани, фотьойли и масички”, обяснява старши експертът. Вътрешността на атрактивния бивш правителствен самолет е разделена на два салона и има отделно по-малко помещение за стюардесите.
В по-големия салон са се возели партийните дейци от соц-а и там обстановката е по-луксозна. Диванът побира четирима, а точно срещу него има два фотьойла, отделени един от друг с лъскава масичка. Авио мебелите са от телешки бокс в бежов цвят, с мокетен килим, за да е меко под краката на бившите соц.величия. Вторият салон побира шест човека и също е вип изпълнение, па макар и малко по-скромно. Оборудването му е от черни седалки от кожа, в които обикновено са седели журналистите, а зад тях, към опашната част е малкото помещение за обслужващия персонал.
Як-40 е широк 25 метра и е дълъг 20 метра, като е с височина 5 метра и 40 см. Движи се със скорост до 450 км/час и може да лети до 8 000 метра височина. „Започва дейността си в правителствения Авиоотряд 28, след което преминава в две частни авиационни фирми. Първата регистрация в частната фирма му е от 1991 година, а последната му летателна годност е до 2005г.”, казва Стефан Синев.
Има съмнения дали бившият Първи е летял на вип варианта на Як-40, тъй като по сведения на пилоти от тогавашния Авиоотряд 28, Тато е предпочитал по-големия правителствен самолет. Но със сигурност на машината са летели Пенчо Кубадински, Милко Балев и всички останали членове на Политбюро от онези години.
„Този самолет е използван от правителството, Политбюро, Народното събрание тогава. Другата му особеност е, че оборудването на този самолет за онова време е било супер съвременно. Това му е позволявало да лети във всякакви условия – денем, нощем, в мъгла, в сложни условия. Екипажите на този самолет са били подбрани от най-добрите пилоти и всъщност са изпълнявали полети във всички условия”, обяснява Стефан Синев.
Iамолетът по договор е дарен на музея през 2015г. от частната авиофирма. След това машината е била разглобена на летището във Враждебна, била е пребазиран по пътя от столицата до Пловдив, а на място в Авиомузея е била сглобена и освежена – подновено е външното лаково покритие и в корпуса е бил възстановен салонът. „На 21 септември т.г. за празника на Авио музея самолетът бе вече отворен за посетители”, казва старши експертът на музея.
Във външната експозиционна част на Авиомузея вече могат да бъдат видени 61 летателни апарати, сред които „новодошлите” са два МиГ-21 от Авиобаза Граф Игнатиево, пътническият Як-40 и макетът на първия български самолет, построен от Асен Йорданов през 1915г.
Един от най-интересните експонати в музея е германският хидроплан „Арадо 196-А3”, наричан още „Акула”, който е единствен по рода си в цял свят и е най-старият експонат в Авиомузея. Няма друг запазен в света екземпляр от серията „Арадо”, която да е от този вид 196-А3. Хидропланът навремето е бил създаден за борба с подводници. През Втората световна война у нас е имало 12 „Акули”, които са били пилотирани от българи. Пловдивската Акула е летяла от 1943г. до 1955г., като след Втората световна война се е ползвала с напълно мирни цели – да се проследят пасажи с риба.
„В навечерието на войната германците обявават конкурс за построяване на такъв тип самолет – хидроплан, за осигуряване на бойните действия на Военно-морските им сили. Този самолет спечелва конкурса. Германците произвеждат по време на Втората световна война около 580 броя различни модификации на серията. Една от първите модификации е „Арадо 196-А3”, а следващите модификации са „А4” и „А5”, разказва Стефан Синев. Германците са използвали самолетите от тази серия по време на бойни действия в Балтика, Адриатическо, Средиземно и Черно море. Били са базирани освен на вода, и на големите германски крайцери по време на войната. От големите крайцери са били използвани по три такива самолета. Изстрелвали са ги с катапулт от кораба, а след като си изпълнят задачите, кацали в морето. След това с въжета са закачали хидроплана за кран, който ги вдигал обратно до кораба.
Край „Арадо” са подредени други ветерани от Втората световна война – щурмовикът Ил-2, наречен още “Летящият танк”, легендарният изтребител Як-9, бомбардировачът-торпедоносец Ту-2. Изложени са първите реактивни самолети, били на въоръжение в България: Як-23 и МиГ-15УТИ, както и композиционно подредените по серии самолети МиГ-17, МиГ-19, МиГ- 21, МиГ- 23. Представители на серията “Сухой” са самолетите Су-22. Вертолетната авиация присъства с всички типове вертолети, на които се е летяло в страната ни: Ми -4, Ми-1, Ми-2, Ми-8, Ми-14, Ми-24, Ка-26. Особен интерес представлява уникалната конструкция на българския инженер Николай Поповски –Н11В1, обясняват от Авиомузея.
С общо над 6 800 експоната във вътрешната зала „Въздухоплаване и авиация” и във външната експозиция. И ако отвън са представени летателни апарати - самолети и вертолети на бойната, транспортната, спортната и селскостопанската авиация, то експонатите в залата проследяват цялата история на българската авиация – от първия полет на българин, участия в Балканските, Първата и Втората световни войни, както и годините на социализма. През 1892 г. френският въздухоплавател Йожен Годар извършва демонстрационни полети по време на Първото международно изложение в Пловдив и с него за първи път летят българи.
С Указ на цар Фердинанд от 20 април 1906 г. се формира Въздухоплавателно отделение. В експозицията са показани опитите на пионерите в българското аеропланно дело Хараламби Джамджиев, Иван Гевренов, Виктор Витанов и Сотир Черкезов за създаване на летателни апарати и началото на аеропланното конструиране и авиационната наука в България. Представен е първият полет на поручик Симеон Петров в небето над София на 13 август 1912 година. В залата е изложен първият самолет – конструиран и патентован от Георги Божинов през 1912 г., но поради редица обстоятелства построен едва през 1926 г. В навечерието на Балканската война (1912 г.) е оформена структурата на българската бойна авиация и са създадени три аеропланни отделения. По време на войната са проведени първите разузнавателни и бомбардировъчни полети над противниковия фронт. Показани са лични вещи на поручиците Продан Таракчиев и Симеон Петров, възстановка на облекло на авиатор от периода, както и материали, свързани с участието на аеропланните и балонните отделения през Първата световна война. Част от витлото на нарязан и унищожен самолет, взел участие в Първата световна война, напомня за тежките военни клаузи на Ньойския договор от 1919 г. Четири години по-рано 19-годишният Асен Христов Йорданов построява самолет, който след изпитателни полети е признат за първия български самолет. В експозицията са изложени много лични вещи, документи и отличия на българските пилоти изтребители: Стоян Стоянов, Чудомир Топлодолски, Христо Костакиев, Димитър Списаревски, Евгени Тончев, Стефан Маринополски, Неделчо Бончев и др., защитавали родното небе в условията на голямо числено превъзходство на противника. Почитателите на българската авиация могат да видят и експонираното в залата на музея ракетно и бомбово въоръжение, както и част от колекцията авиационни двигатели. Показани са и средства за спасяване – тренажор за катапултиране със седалка КМ-1МУ. Чрез множеството макети, изложени в залата, посетителят може да се запознае с почти всички самолети на въоръжение в Българските военновъздушни сили.
Експозицията във втората музейна зала „Космонавтика” представя темите за първите стъпки на човека в Космоса, страната ни като членка на Международната космическа асоциация от 1958 г., приносът ни към астронавтиката с над 30 разработки на космическа апаратура и специалната храна за космонавти
Тук е изложен спускаемият апарат на космическия кораб “Съюз-33”, с който са се приземили първият български космонавт Георги Иванов и руският космонавт Николай Рукавишников през април 1979 г. Богат снимков материал отразява подготовката и полета на втория ни космонавт Александър Александров през юни 1988 г.
Всички тези експонати се очаква да се преместят от имота край 24-а хеликоптерна авиобаза Крумово в рамките на Пловдив, което местене се очаква да започне през 2017г.
Какво четем:
🔴 След недоволство на ученици просветното министерство обеща да обмисли стимули за даровитите деца🔴 Ако ти си отидеш за миг /Импулс/
🔴 Неудобни въпроси след концерта на Слави
Източник: Монитор
Коментари
Последвайте ни във facebook!
