Защо харесвам тази снимка?
Мислейки какво точно да напиша за следващата снимка ме кара малко да се чувствам като жабата, която вдигнала крак, за да я подковат. Кадърът с пеликаните на Александър Иванов стана световно известен, оцениха го институции като Nat Geo и кой ли още не. Както казват американците, ето и моите “петнайсе’ стотинки” по темата:
Пеликани в езерото Вая
Та защо харесвам по-особено точно този кадър?
- Естествено започваме с техническата изрядност и това мисля да е последния път, в който го пиша, защото някъде бях прочел, че “хубавата снимка е технически перфектната снимка“. Някой би оспорил, че не винаги е така и би бил прав, но изключенията са си изключения, за тях винаги се намира място сред морето от правила.
- Лаконична цветова гама – зелено и бяло, кратко и ясно. Както писах и предния път, изключително рядко имаме щастието да заснемем нещо едновременно просто и смислено в по принцип кичозната откъм цветове и форми природа. До тук не казвам нищо ново в сравнение с предната публикация, но имайте търпение.
- “Римуващи” се композиционни елементи – имаме два основни композиционни фокуса: овалния храст от ляво и овалното ято в дясно – кадърът щеше да е много различен и не толкова успешен, ако не бяха подобни по форма.
- Динамика и движение – обикновено в пейзажа си говорим за водещи линии и се стремим да “заиграем” окото по кадъра, което е родило редица визуални клишета*. В тази снимка това се е получило по изключително оригинален начин – окото ни естествено следва траекториите на полетите по следите оставани във водата. Ефектът се засилва от факта, че илюзията за движение освен всичко е и чудесно композирана в рамките на кадъра.
- Различната гледна точка – повечето съвети за начинаещи фотографи съдържат следното примерно изречение: “Клекни, легни, качи се на високо или просто направи нещо, което ще погледне на обекта по начин, по който хората нормално не го виждат”. В случая очевидно авторът снима от птичи поглед, което е едновременно най-далеч от и най-близо до реалните човешки възприятия. Далеч, защото не летим и близо, защото това бихме виждали ако летяхме. Това прави снимането от тази гледна точка измамно лесно – просто намираме начин да погледнем от високо, наместваме композицията горе-долу и voilà, имаме интересен кадър.В горния обаче за мен има много повече, а именно:
- Ефимерност – принципно всеки момент е уникален и неповторим по определение. Всеки пейзаж е различен. Огромен процент от пейзажите обаче всъщност са подобни – дори да пропуснем един изгрев на някое място, следващият ще ни даде приемлив резултат, подобен на пропуснатия. Горната снимка е друга категория. Шансът да получите подобен кадър клони към кръгла нула. Нещо повече, шансът да получите подобен кадър дори секунди след това на същото място клони отново към нулата и не само защото е снимано от движещ се парапланер. Просто птиците вече няма да са там или ще правят нещо друго и няма да видите изящните форми родени от полета им. Замисляйки се за всички детайли родили точно този момент, излиза, че е някак си по-уникален от останалите принципно уникални моменти.
- Послевкус – отне ми време да намеря точната дума, за да опиша какво точно имам предвид и не родих нищо по-подходящо от тази сомелиерска аналогия. За мен този кадър има послевкус, защото става по-интересен след като сте го “преглътнали” първоначално. С по-дългото гледане изскачат нови и нови визуални десертчета, като перфектната сянка на една от птиците, фракталите родени от интерференцията на вълните, самостоятелното изследване на различните моменти на полета им…за себе си дори открих и comic relief** в лицето на отшумяващите водни кръгове оставени от птица хукнала в различна посока от останалите***
За финал ще цитирам една небрежна реплика, която ми пуснаха в разгорещен диалог:“Всеки може да се научи да прави хубави снимки.”, нещо, което твърдя и аз. За кадър като горния обаче ще трябва първо да сте направили няколко хиляди хубави снимки.
Повече от Александър Иванов – ТУК.
*Класическите и до голяма степен втръснали пътека, река, поточе, мост, релси,
стълби, лавандулови полета, дървета и т.н. идващи от предния план и губещи се
някъде в задния.
**comic relief – похват в драматургията и киното – смешна случка или герой, които служат да отпуснат натрупаното напрежение от основния драматичен сюжет (отношенията между C3PO и R2D2 в Star Wars, класическата сцена: “We need a bigger boat!” от Челюсти и т.н.)
***Долу в ляво…представям си го как отлита с ругатни далеч от ятото ;)
Четете още:
🔴 Минералните извори на България🔴 13 каракачанки ни пазят от мечки (ОБНОВЕНА)
🔴 Над 200 ученици от Бургас палят факела на познанието на 1 ноември
Източник: slowlight
Коментари
Харесайте ни във facebook!
