Белоградчишките скали - чудото на България
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание
всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат
посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част
от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни
дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
Никоя обиколка из многобройните забележителности на България не би била пълна, без да се посетят величествените Белоградчишки скали. Те са една от най-популярните (и то с право!) туристически дестинации у нас. Свидетелство за силата и безкрайния разум на природата, скалите са будили удивлението на много поколения, преди науката да успее да обясни техния произход. Днес мистерията около формирането на скалните образувания е разбулена, но за наше щастие голяма част от легендите за произхода им са съхранени. Ще отдадем нужната почит на делото на природата, като споменем как тя е изградила тези чудеса на естествената архитектура, но в разказа ще засегнем и преданията, тъй като те е съществена част от българския фолклор и освен че са много увлекателни, са и огледало на мирогледа на нашите предци. Нека започнем!
Белоградчишките скали са огромно скално образувание. Високи 200 метра, те се простират на площ от над 90 км 2. Намират се в западната част на Предбалкана в близост до Белоградчик. Историята им води своето начало отпреди 230 млн. г., когато в този район се натрупват песъчливо-мергелни скали. По-късно са покрити с вода. Вследствие на милионите години наслагване на варовици и по-нататъшното нагъване на земната кора са се изградили формите, които виждаме днес. Освен причудливите образувания действията на стихиите са изградили и множество пещери, като броят им надвишава 100! Скалите са разделени на три основни групи – Фалковска, Централна и Збеговска, като Централната е най-голямата. Всяка скала от всяка група има свое име, пряко свързано с нейния облик или с друга по-забележителна нейна характеристика. Целият потенциал на това разнообразие от природни скривалища и убежища е разпознат още от древни времена и скалите дълго време са служели за отбранителна крепост на населяващите ги хора.
Макар и предшествениците ни да са открили бързо прагматичната страна на това природно богатство, те не преставали да бъдат запленени и озадачени от него. Търсели всякакви обяснения, съчинявайки различни истории, които днес са запечатани в народните предания. Всяка скала носи своята легенда.
- Момина скала (Фалковска група), както подсказва името й, е оприличена на глава на млада девойка.
- Няма легенди около наименованието на Пчелен камък (Фалковска група). Той е кръстен така заради кошерите на диви пчели, които се намират там.
- Легендата за Боров камък (Фалковска група) разказва, че по него момците от региона
измервали своята смелост и сила, като се надпреварвали помежду си за това кой
ще се изкачи най-бързо по него. Победителят ставал войвода и взимал за жена най-хубавата
девойка. Овчарят Божан отдавна копнеел за красавицата Елка, обаче в щастливия
ден, когато преварил всички в изкачването на скалата, разбрал, че Елка е отвлечена от турци. Всеки ден той изкачвал стадото си до върха на скалата,
която гледала над турския чифлик, и свирел на кавала скръбни песни за своето либе.
Веднъж, потънал в своята тъга, Божан свирел и не отвърнал на зова за внимание
на овена на стадото. Силното животно не останало доволно, искало да накаже своя
пастир, затова се засилило и бутнало Божан от скалата. Двамата полетели надолу
към пропастта, а овцете, верни на своя водач, се втурнали след него. Така Божан
и цялото стадо осъмнали мъртви в подножието на Боров камък.
- В близост до него се намира Орлов камък (Фалковска група). Смята се, че това място някога било дом на всякакви диви животни, но най-величествени и горди от тях били орлите. В местността се заселило племе, което започнала да ловува дивите птици. Жрецът и останалите старейшини казвали, че не бива да се ловуват орлите, тъй като се кланяли на бог орел и това било грешно, но самонадеяните младежи не се вслушвали в словата им. Веднъж на един от младите, наречен Властимир, се присънил богът орел и го предупредил, че голямо нещастие ще сполети племето, когато то излови и последния орел. Властимир пренебрегнал предупреждението и заедно с останалите продължили да убиват птиците. С времето орлите значително намалели. Един ден младите отново излезли на лов, обаче стрелите им, насочени към птиците, се обръщали към тях самите и младежите един по един падали мъртви. Стрелата на Властимир се обърнала срещу него и в предсмъртните си мигове той признал пред своя брат Станимир голямата си грешка. Станимир се върнал при племето и разказал за гибелта на другарите си. Тогава жрецът наредил да молят за прошка стария бог орел. Три дни племето се молело и на третия се явил най-младият от орлите с перо в уста. Жрецът взел перото в знак за прошка, но разбрал, че повече орли няма да се появят в небето над скалите. Така и станало. Само Орлова скала останала спомен за могъщите птици, които хората от племето пропъдили от своите земи.
- На мястото на скалите навремето имало девически манастир. В него като монахиня служела приказно красивата девойка Витиня. Красотата й била толкова голяма, че навред се носела мълвата за нея. Това стигнало до ушите на римлянина Антонио. Той отишъл да дири хубавата българка в манастира. Между тях пламнала любов и не след дълго Витиня забременяла. Колкото и да се криели, така се издали. Заради срама красавицата била прокудена от манастира заедно с детето. Докато с хули изпращали Витиня от манастира, се появил Антонио на бял кон, молейки за прошка заради любимата. Тогава земята се разтресла, манастирът се сринал до земята, а Антонио, монасите и Витиня с детето се вкаменили. Така според легендата се образуват скалите Мадоната, Конникът и Метохът (всичките в Централната група).
- История за хубава българска девойка стои и зад друга част на Белоградчишките
скали. Според фолклора по тия места живяла Латинка, дъщеря на местен златар. Тя
учела в селското училището, където я забелязал дервишът Абдията. Обезумял от любов
по нея, само за нея мислел,тя била в ума му. Ала Латинка имала друг любим – снажния
Милотин. Гледал с луда ревност Абдията как ученичката се среща с момъка и кроял
лукави планове как да я направи своя. Знаел, че няма да може да пребори силния
младеж, и затова прибегнал до лъжи. Дервишът наклеветил момъка в големи злини
пред баща му. Така Милотин бил въдворен, а като станало време да се срещне Латинка
със своя любим, дервишът отишъл на негово място. Тя дошла на мястото на срещата,
а за неин ужас иззад скалите изскочил полуделият от страст турчин. Хукнала да
бяга девойката, а той след нея. Знаела, че някъде из скалите живее мечка стръвница,
ала по-скоро на мечка щяла да се даде, отколкото на турчина. Тичала дълго, а след
себе си чувала стъпките на наближаващия дервиш. Изведнъж пред нея се изправила
човекоядната мечка. Замолила се Латинка господ да я превърне в камък, че да не
я хване турчин и да се спаси от мечката. Молила се, молила се и чудото станало!
Така на място застинала Латинка, а и всичко в околността. Появили се скалите Ученичката
и Дервишът. А Милотин останал дълго време да ридае за загубата на своето първо
либе.
- Скалата Велкова глава (Централна група) разказва историята на смелия хайдутин Велко. Веднъж седели турците в кафенето на Селим и беят разказвал как ранил българския хайдутин. В този момент запленените от разказа турци не усетили, че в кафенето влязъл човек. Той изслушал разказа, пред който ахкали турците, и като свършила историята, попитал бея истина ли е, че е оставил голям белег на хайдутина. Тогава мистериозният новодошъл отишъл до бея и дръпнал ризата си, а на рамото му се оголила голяма кървава рана. Беят понечил да отговори, но се стоварил мъртъв на земята, преди да успее да промълви и дума, а останалите турци онемели от страх. На вратата се появил цял отбор млади момци. При вида на Велковата дружина с пищови в ръце турците хвърлили кесиите си в краката на хайдутите. Велко грабнал кесиите и потеглил с дружината и с конете си, а след себе си сипел турските жълтици за българите от селото. За да напомня това щедро дело, днес се издига гордо Велкова глава.
- Скалата Кукувицата (Централна група) носи своето име заради звуците като кукувича песен, които издава, когато преминават през нея ветровете.
- Близнаците (Збеговска група) пък разказват за тримата сина на Радул и Благуна. Добри хора били Радул и Благуна – богати, но много щедри, всеотдайни и гостоприемни. Всичко имали, но единственото, което им липсвало, за да са напълно щастливи, било да си имат рожба. Молели се двамата ден и нощ да ги дари Господ с дете и накрая той чул техните молитви. Дошла веднъж една старица на тяхната врата, да моли за храна и подслон. Тъй като били много щедри, те я приютили и не след дълго тя разбрала за голямото им страдание. На тръгване от дома им тя дала на Благуна специални билки, които носела със себе си. Не след дълго билките подействали. Благуна забременяла и подир няколко месеца се родили трима здрави сина близнаци. Нарекли ги Камен, Стамен и Драгой. Пораснали големи, здрави мъже, ала намерило се кой да завиди на щастливото семейство. Тримата боляри от селото не можели да понесат чуждото щастие и скроили пъклен план да упоят Радул и да убият него и тримата му синове, за да заграбят богатството му. Така се и случило – с помощта на Радуловия брат болярите постигнали своя ужасен план. Убили Радул, Благуна и тримата им синове, но в близост до дома им се издигнали Близнаците. Скалите виснали над главите на злосторниците и всеки ден гузните боляри трябвало да се изправят лице в лице със спомена за стореното зло. Малко време се минало, те полудели от тази гледка и се споминали, а Близнаците още стоят мълчаливо и гордо, за да пазят бащиния си дом.
Това са само част от легендите около мистичните Белоградчишки скали. Оставяме ви да прецените дали да вярвате в тях или не. Вероятно някои от вас могат и да ни помогнат да ги допълним!
Четете още:
🔴 Сирене по шопски🔴 Значимостта на референдума отдавна надхвърли и концерта на Слави, и самия Слави
🔴 Изграждат атракционен парк "Светът на траките"
Източник: Bulgarian History
Коментари
Харесайте ни във facebook!
