Богатствата на България - Боянската църква


В подножието на Витоша, в софийския квартал „Бояна“ се издига един от символите на българската история и култура – храмът „Св.св. Никола и Пантелеймон“, по-известен като Боянската църква. В края на X – началото на XI в. там е построена малка кръстокуполна сграда с оформящи вписан кръст подпори. През XIII в. църквата е разширена от местния феодал; долният й етаж е предназначен за крипта, а горният – за параклис. Със зидария от бял камък и червена тухла и вградени цветни глазирани „чашки“, фасадата на „Св.св. Никола и Пантелеймон“ напомня тези на средновековни храмове в Търново, Несебър и Охрид. Третата част на Боянската църква е достроена през XIX в.

След Освобождението дори се обсъжда събарянето на храма с цел построяването на нов. Светинята е спасена от царица Елеонора, съпругата на цар Фердинанд. След смъртта й през 1917 г. царицата е погребана до южната страна на средновековната църква.

Неповторимото в „Св.св. Никола и Пантелеймон“ са стенописите. Първият им пласт е от XI–XII в., вторият – от 1259 г. Има стенописи и от XIV, XVI–XVII в., както и от 1882 г. Изображенията от втория слой – 240 на брой, дело на т.нар. Боянски майстор и помощниците му – са световноизвестни. Портретите на ктиторите на храма севастократор Калоян и съпругата му Десислава и тези на тогавашната царска двойка Константин Асен и Ирина са изобразени с индивидуалност и психологизъм, характерни повече за ренесансовото, отколкото за средновековното изкуство.


Със своя реализъм и хуманизъм прочутите й фрески от XIII в. са смятани за близки с творбите на византийските майстори от т.нар. Палеологов ренесанс, както и за пряко предшестващи Италианското възраждане.

Правят впечатление изпълнените с живот образи на светци воини, както и различните изображения на Христос, едно от които – като белобрад старец – е уникално. Тук е и първият портрет на българския светец Иван Рилски.

Реставрацията на историческата светиня започва още през 1912 г. и минава през няколко етапа. Завършена е през 2006 г.

През 1845 г. руският славист Виктор Григорович открива в „Св.св. Никола и Пантелеймон“ Боянския поменик на българските царе и Боянското евангелие (известно и като Боянски палимпсест). През 1981 г. там е открит и още един забележителен паметник на българската средновековна култура – Боянският псалтир от XIII в.

Боянската църква е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. През 1979 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.

Боянската църква се намира на адрес: гр. София, кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3. http://www.historymuseum.org/bg/filial/bojanska-cyrkva/


Какво четем:

🔴 Млада учителка е и един от най-добрите ММА бойци

🔴 В Троянския Балкан (част 2)

🔴 Малкият Валери се пребори с тумора в мозъка

Източник: nationalgeographic



Коментари



горе