Проф. Владко Мурдаров: Шоута, а не шоа! Лаптопи, не лаптопове


Обикновено когато се поставя въпросът за езиковата политика на нашето общество като съставна част от единната национална културна политика, почти винаги изказаните схващания се свеждат до едно – да се обяви война на чуждите думи, да се прогонят и да не се допускат те повече в езика ни. При това жертва на гоненията стават думи, съществуващи в разговорната ни реч, но и термини от различни области на знанието; и чуждици, но и възприети като необходими за езика ни чужди думи.

Каква е причината за това отношение към чуждите думи? Истината е, че те доста ни затрудняват със своята употреба. Много често ги вмъкваме в речта си, без да знаем точно значението им, и само се досещаме какво се бележи с тях. Затова продължаваме да говорим за ДРУГАТА АЛТЕРНАТИВА, макар че няма нужда от определението. Когато пък структурата на чуждите думи е неясна, започваме да смесваме АДРЕСАНТ и АДРЕСАТ, ИЛЮЗИЯ и АЛЮЗИЯ или пък ЕМИГРАНТ И ИМИГРАНТ.

Писането също води до трудности, макар че е прието чуждата дума да се пише така, както се произнася в езика източник. Затова не бива да се лутаме между различни форми като АПАРТЕЙД и АПАРТХЕЙД или ТИНЕЙДЖЪР И ТИЙНЕЙДЖЪР.

Правописът на чуждата дума е свързан и с изговора ѝ в езика ни, с нейното фонетично нагаждане към него. Нямаме право обаче да превръщаме ПЕРСПЕКТИВА в ПЕРЕСПЕКТИВА, ПУБЕРТЕТ в ПУБЕРИТЕТ, а БОМБАРДИРАМ в БОМБАНДИРАМ. Главоболия носят и ударенията на възприетите чужди думи и много често се допускат грешки тъкмо в тази област. Заради това има колебания при избора между МИТо и МиТО, МиТИНГ и МИТиНГ или между ВиДЕА и ВИДЕа или СТуДИА и СТУДИа, а се стига дори до измисленото противопоставяне на БЮРо и БюРО, макар само първата форма да е правилна.

Чуждите думи, които навлизат в езика, употребени дори еднократно, приемат определена граматическа характеристика. Така чуждото съществително при нас задължително трябва да има определен род и да се мени по число, независимо от това как съществува в чуждия език. Заради това думата БИЛБОРД, като навлезе в български, започна да се мени според правилата, действащи у нас, и в множествено число естествено става БИЛБОРДОВЕ, а не БИЛБОРДИ, ЛАПТОП стана ЛАПТОПИ, а не ЛАПТОПОВЕ, ШОУ стана ШОУТА, а не ШОА. Побългарената АУСПУХ в множествено число стана АСПУСИ, а не АУСПУХИ за разлика от ПАРКИНГ или ШЕЗЛОНГ, които в множествено число са ПАРКИНГИ, ШЕЗЛОНГИ а не ПАРКИНЗИ и ШЕЗЛОНЗИ. Има и други лутания – дали да бъде НОУТБУЦИ или НОУТБУКИ и дори НОУТБУКОВЕ, КЕНГУРУТА или КЕНГУРА и дори КЕНГУРИ, дали да се образува специална форма ЦУНАМИТА, КАМИКАДЗЕТА или и в множествено число да се употребява ЦУНАМИ, КАМИКАДЗЕ.

Това са само няколко примера. Независимо от войнствените призиви, чужди думи е имало и ще има в езика ни. Важното е подходът ни към тях да бъде диференциран, да знаем КОИ от тях да изберем за речта си и още повече КОГА и КАК да ги употребяваме в нея. Защото чрез чуждите думи ние също подкрепяме утвърждаването на нормите на книжовния ни език, които непрекъснато се развиват и като всеки продукт на нашия труд се нуждаят от постоянно внимание и грижи.

*Проф. Владко Мурдаров е преподавател по правоговор в НАТФИЗ и води рубриката “Език мой” в БНТ

 


Какво четем:

🔴 Д-р Георги Гайдурков: Учителка искаше да ме пратят в помощно училище

🔴 Един достоен българин, дарявал щедро

🔴 Местните власти наградиха дарителя Кирил Маринов

Източник: 24 часа



Коментари



горе