Янка Рупкина: Гласът ми звучи във филм с Анджелина Джоли


Тази година Янка Рупкина отпразнува важна годишнина - 60 г., откакто е на сцената. Певицата отбеляза с големия концерт “Вечните народни песни на България” на 31 октомври. Към нея на сцената се присъединиха сестри Аджови, квартет “Славей”, Даниел Спасов, Милен Иванов, Росица Пейчева, Владислав Славов, както и три ансамбъла – “Филип Кутев”, “Тракия” и “Пирин”.

- Г-жо Рупкина, миналата година подадохте заявление да бъдете вписана в регистъра с български творци, чиито пенсии ще подлежат на увеличение. Имате ли вече отговор?

- Да. Благодаря на президента, че получих правителствената награда – 700 лв. пенсия. Получавам я вече, слава богу. Миналата година подадох благодарение на моята колежка Величка Стамболова и мъжа ѝ. Даже те занесоха молбата. Доволна съм от всичко, не се оплаквам и продължавам да работя.

- Кога за последно сте си вземали по-дълга почивка?

- 20 дни на Вършец след катастрофата през 1971 г. Всичко друго е в работа и в път. Може би и на път ще си отида. (Смее се.) Когато почина, не искам да има сълзи, искам да има музика, песни, хората да се облекат с хубави дрехи – така искам да ме изпратите.

- Казвате, че след катастрофата придобивате сили да лекувате с ръцете си.

- Трябва да отида и да се изследвам, за да знам дали това наистина е вярно, но на когото съм направила масаж, болката му винаги отминава. Изглежда, има нещо такова, защото в дадени моменти ръцете ми са много ледени, в други – много горещи. Но аз ще си изследвам ръцете.

- Вярващ човек ли сте?

- Да, и преди катастрофата бях, но и след това. Дори още повече.

- След преживян ужас много хора се отричат от вярата, а при вас е станало обратното.

- Ако човек няма вяра, той е мъртъв. Нямаш ли вяра, надежда, не можеш да оцелееш. Може да вярвате в едно сухо дърво, в даден човек, в божествена сила, каквото и да е. Аз вярвам почти във всичко.

И съм благодарна на

Бог, че ме остави да

живея втори живот

- Защо казвате, че с песните си лекувате хората?

- Защото хубавите изпълнения подсилват духа. Мен са идвали да ме слушат от много страни даже хора инвалиди, които са искали да се докоснат до мен, да им попея на ухо. Музиката наистина лекува. Освен хората лекува и мен. Когато съм притеснена, уморена, аз си пускам музика – най-различна, за да се заредя отново за работа.

- В кариерата си сте се запознали с много световноизвестни творци, разкажете за срещите си с някои от тях.

- Да, срещала съм се с много големи личности. Мои песни са поставяни и във филми. Между другото, моят глас звучи в китайски филм, както и във филм с Анджелина Джоли. (Рупкина се включва като вокал в саундтрака към “Лара Крофт” на британската група “Лефтфийлд” - б.а.) С Джордж Харисън се познавахме много добре. Веднъж дори беше дошъл от Калифорния специално за да слуша в Лондон мен и мои колеги. Бяхме поканени и в неговия дом, където имаше сто души музиканти от цял свят, на които пяхме. Там аз получих голям подарък от него – грамофонна плоча с негова музика, изработена специално за мен с негов автограф. Пишеше “На гласа на планетата Янка с много обич”. Има много за разказване.

- Вашата “Калиманку Денку” е звучала и на сватбата на певеца Дейвид Бауи.

- Да, той е пуснал мен вместо Менделсон, когато се е женил за съпругата си. А сега, малко преди да почине, пак е пуснал “Калиманку Денку” и на сребърната си сватба. Ние се чухме малко преди да почине, жалко, че си отиде много рано. Може би ще направя среща с неговото семейство, както направих и със семейството на Джордж Харисън в неговия дом.

- Подкрепиха ли ви родителите ви, когато решихте да станете певица?

- Да, и моите сестри, и брат ми, после и съпругът ми, синът ми, внучетата, снаха ми, всички ме разбраха. Пях на цял свят, но на моите родители много малко попях. Но аз съм решила да им се отблагодаря, като направя един голям концерт в тяхна памет. Много са ме чакали, много са стояли на балкончето и са гледали светлините на колите. Но майка ми е отговаряла така на журналистите: “Янка е певица на България, ние ще я чакаме”.

- От кого наследихте таланта си?

- От баба ми Яна, тя имаше меден, гальовен глас. Учеше ме освен на песните и на всичко добро. Тя акушираше на селото, така че аз наследих и друго от нея. Аз завърших за медицинска сестра.

- Смятали ли сте някога да продължите да се занимавате с медицина?

- Всъщност аз много

исках да работя като

лекар, а песните да

са между другото

Но стана обратното. (Смее се.) Родителите ми бяха бедни и искаха освен мен да изучат и сестричките ми, братчето ми. Макар че нямам образование като за лекар, аз продължавам да помагам на хората, имам 10 спасени човешки живота.

- Докато сте били медицинска сестра ли?

- Не само. Първата ми работа като медицинска сестра беше в едно село – Дюлево, Бургаско. Там спасих жена, ухапана от змия. Но още в първите години, като дойдох в София, имаше един случай – на линията беше паднала жена от Ново село, Видинско. Даже и сега ме търсят нейните деца. Извиках линейка, заведохме я в “Пирогов”, след това ѝ дадох пари да се прибере, после и да си направи покрива на къщата. Във Варна човек беше припаднал на площада, оказах му първа помощ. Моята майка също съм я спасявала - десет пъти сигурно. Спасих и Ева Георгиева от моето трио. Бяхме в Хелзинки, щяхме да пътуваме за Швеция. И дойде моята колежка Бонева – “Яна, тичай, че Ева умря”. Те я бяха покрили с шлифера ѝ, беше почти изстинала, но аз се борих за живота ѝ близо 20 минути, докато дойде помощ. Правих ѝ изкуствено дишане. Дойдоха пет линейки, откараха я в болница, лежа един месец в Лондон и се възстанови, но след няколко години, за жалост, почина.

- Носите ли с вас талисман, когато пътувате?

- Постоянно нося образа на майка ми и баща ми, както и на Левски – той винаги върви с мен. Освен това нося и снимка със Стоичков, защото всички го познават по света. На Георги Аспарухов също нося, на наши оперни певци – на Райна Кабаиванска, на Гюзелев, на Гена Димитрова. Пазя и купувам и много плочи и дискове, съхранявам ги и ще ги оставя на моите внуци.

- Вярно ли е, че колекционирате кукли?

- Да, колекционирам.

То е музей у нас,

над 40 кукли имам

Най-различни са – модерни, по-стари, имат имена, гривни, герданчета. Сресвам ги, приказвам им, те също са ми талисмани, но не мога да ги нося всички. Понякога нося на леля Ванга една малка кукличка, едно детенце ми я подари. Имам и голяма кукла, която е кръстена на нея, не можах да ѝ я подаря лично.

- Ходили ли сте при Ванга?

- Да, след катастрофата. Отидох само за да я видя, не за да ми гледа. Но тя ме извика и ми каза няколко неща, които се сбъднаха. Само едно още не се е сбъднало. Но и то ще дойде някой ден, не ми каза кога. Само каза, че ме очаква още една тежка катастрофа, в която пак ще загинат хора, но аз ще оцелея. Човек трябва да мисли позитивно независимо от всичко. Мен ме зарежда любовта на хората.

- С какво друго сте заета?

- Обучавам деца, подготвям конкурси. Скоро се върнах от Пелопонес, където бях председател на жури. Раздадоха се много награди. А най-радостното беше, че аз заведох моя ученичка – 9-годишна е, казва се Никол Иванова, която пя и мои песни, и чужди. Получи златен медал и парична награда. Организатор от българска страна беше Даниела Русанова. Имаше и чужденци от различни държави, които ме познаха, идваха при мен... Така че аз съм една щастлива певица. Обичам и да помагам на млади таланти. Предоставила съм много песни на Лазар Налбантов. Участвам в много конкурси като председател на жури и в нашия край. В Китен например имаме една прекрасна певица - Златка Ставрева - тя е директор на международен конкурс за млади таланти. Г-н Стойков в Приморско прави също голям конкурс. В Средец правим “Божура” – пак национален фестивал за млади таланти. В Павликени също бях жури това лято, явиха се 1500 човека, направо онемях.


Какво четем:

🔴 Приятелката ми всяка нощ заспива с 20 сламки в косите. На другия ден се събужда ослепително красива!

🔴 Отново опашки в Лондон!

🔴 Празник: Днес черпят хората, чиито имена значат "скромност"

Източник: 24 часа



Коментари



горе