Иван Мърквичка - българският чех

Изложбата "Иван Мърквичка - българският чех (1856-1938)" бе открита в Българския културен институт в Прага. Събитието е посветено на 160 години от рождението на художника, научи ДУМА от Диди Спасова, експерт връзки с обществеността на НХА. Куратори на експозицията, която може да се разгледа до 30 ноември, са Аделина Филева (директорка на Софийската градска художествена галерия) и Милена Балчева-Божкова (уредничка "Музейна сбирка" на Националната художествена академия).
През 2016 г. се навършват 160 години от рождението на художника Иван (Ян) Мърквичка. Тази годишнина е поводът в Българския културен институт в Прага да се организира изложбата, посветена на видния чешки художник, свързал живота и творчеството си с България. Едва ли можем да си представим изграждането на следосвобожденската ни култура без неговата личност. В края на първото десетилетие на ХХ в. влиянието на чешкия художник върху развитието на организирания художествен живот в България вече е определящо. Лидерската му позиция в Рисувалното училище, в Дружеството на художниците в България и списание "Изкуство" го превръща в една от най-авторитетните фигури в следосвобожденската ни култура.
Изложбата "Иван Мърквичка - българският чех (1856-1938)" е организирана от посолството на Република България в Чехия, Българския културен институт, Софийската градска художествена галерия и Националната художествена академия в партньорство с Народната галерия в Прага, Западночешката галерия в Пилзен, Регионалния исторически музей в София и Държавната агенция "Архиви". В нея са включени творби от фонда на СГХГ, Народната галерия в Прага, Западночешката галерия в Пилзен.
Иван (Ян-Вацлав) Мърквичка е роден през 1856 г. във Видим и починал през 1938 г. в Прага. Завършва Пражката академия за изобразителни изкуства при проф. Антонин Лхота през 1877 г., след което специализира в Мюнхенската академия за изобразителни изкуства при проф. Ото Зайц. През 1882 г. заминава за България, където започва да работи като учител по рисуване в Пловдивската мъжка гимназия. През 1884-1887 г. сътрудничи като художник в чешките списания "Zlata Praha" и "Kvetu", изпращайки им скици от България. През 1886 г. осъществява първа съвместна изложба с художника Антон Митов в Пловдив. През 1889 г. се установява в София, където започва да преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. През 1890 г. показва първата си самостоятелна изложба в София, а през 1892 г. участва в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив. Заедно с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. организира първото сдружение на български художници, наречено "Дружество за поддържане на изкуството в България", на което става и един от подпредседателите (1894). През 1894 г. заедно с художниците Антоний Пиотроский, Йозеф Обербауер и Антон Митов илюстрира романа "Под игото" на Иван Вазов. През 1894 г. създава известната си творба "Ръченица", а през 1895 г. започва да излиза списание "Изкуство" с редактори Иван Мърквичка и Антон Митов. От 1896 г. е първият директор на Държавното рисувално училище в София, оставайки на този пост до 1909 г. Следващата година е организатор и ръководител на българската художествена зала на Венецианската международна художествена изложба. От 1915 до 1918 г. пребивава в Македония. През 1918 г. става член-кореспондент на Българската академия на науките. През 1921 г. напуска България и се завръща в родината си, където през 1936 е организирана юбилейна изложба в Прага по случай неговата 80-годишнина. Умира през 1938 г.