Вечният юноша весел отлетя на небето


Винаги сам се гордял, че съм българин. Винаги съм знаел, че да бъдеш българин не е само привилегия, но и огромно задължение.
Бисер Киров

Миналата нощ, на 7 ноември, ни напусна звездата на българската и руската естрадна и поп музика Бисер Киров. Това съобщиха българските медии, както и телевизионният канал ОРТ, ТАСС и всички руски електронни и печатни медии. "На 74 години почина знаменитият български певец и композитор, посланик на добра воля на България в Русия", отбелязват те. И припомнят, че "средствата за масова информация нарекоха Бисер Киров най-популярния българин в СССР", а самият той определяше Русия като своя "творческа родина".
Бисер Киров беше дългогодишен и верен приятел на ДУМА. Споделяше пред вестника успехите, мечтите и плановете си за оригинални и стойностни инициативи, свързани с музиката, тревогите си за България, в редки случаи - личните си неволи.
През декември 2014 г. Бисер Киров събра 17 песни в уникален албум, наречен "Мой мир" (Моят свят). В компактдиска, който фонд "Русский мир" предложи на вниманието на меломаните, са включени и две от произведенията, които е обичала без време отишлата си дъщеря на музиканта. Венциноса фон Койдел изключително много е харесвала "Елегия" и "Один лишь ветер" ("Само вятърът"), композирани от самия Бисер Киров. Песните от "Мой мир" са тематично свързани с Русия. Подборката на произведенията е направена от Бисер Киров, който през всичките години винаги е държал да включва в албумите си музикални творби, съдържащи конгломерат от чувства. Някои от хитовете в диска са признати за златни шлагери в Русия. Други пък са личен подарък на Бисер Киров от такива прочути поети като Евгений Евтушенко, Андрей Дементиев и Владимир Исайчев. Един от първите екземпляри на албума ДУМА получи лично с автограф от легендата на българската популярна музика.
В юбилейната му година - 2012-а, присъствахме и отразихме няколко негови изяви пред публиката у нас. "Не съм си сложил шапка, за да подражавам на Бисер Киров, а за да я сваля пред великия му талант" - с тези думи руският поет Владимир Исайчев поздрави българския музикант по време на юбилейния му концерт в голямата зала на Руския културно-информационен център в София през март 2012 г. "Съдбата е главният режисьор на живота ни. Щастлив съм, че тя ми подари Русия - най-големия университет на приятелството", бе откровен Бисер Киров. "Отново съм на сцената - пред очите ви. Те са най-ярките прожектори. А песента е онова кълбо прежда, което винаги ме връща при вас. И тази вечер с всяка песен ви прегръщам като на прощаване..." С тези откровения обичаният изпълнител предизвика дългите аплаузи на публиката, която се изправи на крака, за да го поздрави.
Юбилейният му концерт през декември същата година бе почетен от стотици приятели, близки роднини и официални гости в Народния театър "Иван Вазов". С над двучасовата си изява, която бе нещо повече от юбилеен спектакъл, 70-годишният Бисер Киров доказа, че е артист от класа. Изпълнителят, чиято "възраст е любов", сподели, че иска да се сбогува с юношата в него. Но публиката, препълнила залата, явно се беше събрала, за да не му го позволи.
"Децата и внуците ми са моето огромно синьо небе", емоционално сподели певецът и представи на присъстващите дъщеря си Венциноса и сина си Бисер, както и внучките си. Две от тях - очарователните Малена и Елиса, облечени в български народни носии, застанаха на сцената до дядо си като негови равностойни вокални партньорки и създадоха страхотно настроение. Бисер Киров не пропусна да изпълни и "Сонет", посветен на съпругата му Митка, като благодарност към великата мисия да бъде жената до него.
Артистът не се пенсионира, а си отива - с поклон и дълбока признателност към Нейно величество публиката. Бисер Киров неведнъж се поклони на зрителите и дори свали култовата си шапка, несъумявайки да скрие вълнението и препълващите го емоции. А присъстващите не искаха да повярват, че юбилейният му концерт наистина е прощален. И си тръгнаха в очакване, че отново ще чуят и видят Бисер Киров на сцената - в целия блясък на таланта му.


В Родопите се чувствам необяснимо щастлив

- Какво са за вас Родопите и родопчани?
- Планината е свещена - "единственото място, където се ражда светът". Аз съм кръвно, родствено свързан с тази планина. Тук са живели моите предци, отстоявали са своята вяра, страдали са, радвали са се... Една пъстра картина от достойни събития в мир и бран, която още от дете съм успявал да гледам и се възхищавам. Родопите са едно чудо, един многовечен духовен олтар - винаги тачен и наследяван от поколение след поколение от древността до ново време. Обичам Родопите по един може би безумен начин, защото в тях се чувствам щастлив, необяснимо щастлив.
- Кое ви привлича в смолянското село Чокманово?
- В Чокманово е чудото, наречено роден дом. Макар че го видях на десетгодишна възраст, го преживях пълноценно. И сега съм в бащината къща, която е на 200 години. В нейните мусандри, долапи, тавани, врати и други дърворезбени хубости са вградени мечтите на моите предци, а аз съм духовно свързан и обречен да ги запазя. За мене Чокманово е онова място, с което аз заспивам. Заспивам със спомените на гледката от бащиния прозорец към църквата "Св. Архангел Михаил" всяка вечер, където и да се намирам по света. Чокманово е един духовен олтар, пред който всяка година идвам да се пречистя, да усетя озарението на онези, които са били преди мене, които освен материалното са оставили неписани неща, които по някакъв начин ме убеждават, че да си влюбен в родното място е повече от пристрастие, че е дълбок поклон на кръвта, в чийто плен човек трябва обезателно да влезе.

Из интервю на Никола Дамянов
(ДУМА, 4 септември 2012 г.)


Какво четем:

🔴 Ученици от Пловдив събраха 7 100 лева за онкоболния Георги

🔴 България е чиста, зика няма

🔴 Смачкаха гласа на хиляди българи в чужбина

Източник: Дума



Коментари



горе