Изследвания, доказващи антибактериалното действие на мечото грозде


Мечото грозде и терапевтичните лечебни смеси, синтезирани от листата на лечебното растение още в миналото са успели да докажат антибактериалното си действие. По тази причина билката се използвала широко в традиционните методи за лечение на инфекциите на долните пикочни пътища. Макар лечителите в миналото да не били наясно каква е причината билката да влияе положително на симптомите на тези заболявания, те не са ограничили употребата й. Било нужно единствено време, за да може да се даде отговор на въпроса: „защо мечото грозде действа”.

И така, публикуването на първата научно доказана медицинска литература не закъсняло. Посветени на темата, тези медицински изследвания предоставят ценна информация на лекарите, касаеща антибактериалната активност и на мечото грозде, и на препаратите, синтезирани от листата от билката. Освен това, те предоставят любопитни факти и за други полезни свойства на мечото грозде. Публично достъпна била и информацията, описваща съединенията арбутин и хидрохинон, които присъстват в мечото грозде. Именно на тези компоненти в лечебното растение се приписва антибактериалната му активност.

Нека поговорим за фармакодинамичните свойства на билката

Пероралният прием на 800 мг екстракт от листата на мечо грозде (активното вещество е арбутин) доказал антибактериалното си действие върху клинично здрави доброволци. И екстрактът от растението, който те приемали, и инфузията (съдържали са еднакво количество арбутин) от листата на билката оказали отлично действие срещу зловредната активност на патогенните Staphylococcus aureus и Escherichia coli. Това изследване е проведено и ръководено от немския медик д-р Фроне през 1970 година.

Течният екстракт от мечо грозде демонстрирал антимикробното си действие срещу множество болестотворни микроорганизми, включително Staphylococcus aureus, Bacillus subtilis, Escherichia coli, Mycobacterium smegmatis, Shigella sonnei и Shigella flexeneri. Действието на етанолния екстракт от мечо грозде върху изброените по-горе бактерии е доказано през 1986 година от д-р Москаленко.
Отварата от листа на мечо грозде (10 г / 100 мл вода) има свойството забележително да повиши хидрофобността на E. Coli и Acinetobacter baumanii. Освен това не е регистриран растежът на нито един щам на Е. coli (от изследвани 20), третирани с с неразредена товара на растението. След това експериментът пил повторен, но отварата била разредена два пъти. Само един щам, отгледан в среда от пептонен бульон демонстрирал растеж. Тази антимикробна активност вероятно е свързана със способността на водния екстракт от листа на мечото грозде да увеличава на агрегацията на грам-отрицателни бактерии, която е причинена от увеличаването на хидрофобността на клетъчната им повърхност (това предположение е проверено и доказано от д-р Тури през 1997 година). Водният екстракт от листата на мечо грозде демонстрира подобен ефект и върху Helicobacter Pylori, причиняващ язва ( доказано е чрез изследвания, проведени през 1999 година от д-р Анук и негови сътрудници).
Антимикробният ефект на етаноловия екстракт от надземните части на мечото грозде бил тестван и в ин витро среда срещу Escherichia coli, Proteus vulgaris, Streptococcus faecalis и множество видове на Enterobacter aerogenes. И в този случай мечото грозде оправдало очакванията на медиците, демонстрирайки антимикробната си активност срещу всички изброени микроорганизми. Инхибиторната антимикробна активност на мечото грозде била сравнявана с тази на стрептомицина. Скоро станало ясно, че сравнението е неуместно – антибактериалното действие на стрептомицина губел състезанието в полза на мечото грозде (този факт бил потвърден от изследването на д-р Холопайнен през 1988 година).

Антимикробната активност на екстракта от мечо грозде зависи и от екстракционния разтворител, който е използван. Доказателствата сочат, че екстрактите от мечо грозде, извлечени с етанол с висока концентрация имат по-слаба активност. Водният екстракт от листата на билката инхибира растежа на стрептококус мутанс в ин витро условия (установено е в изследване от 1981 година). Етанолов екстракт от мечо грозде (30%) потиска растежа на Bacillus subtilis, Escherichia coli, Pseudomonas aeruginosa, Salmonella typhimurium, Serratia marcescensand Staphylococcus aureus (изследването е проведено от СЗО през 2002 година). Въпреки това деветдесет процентовият екстракт на мечо грозде от етанол или хлороформ не са демонстрирали антибактериална активност (потвърдено от изследване на д-р Риос през 1987 година, на д-р Готшал и негови сътрудници през 1949 година и СЗО през 2002 година). Екстрактът от листа на мечо грозде (95%) не показва самостоятелно антимикробна активност срещу 25-те бактерии, които са изследвани (това е доказано от изследване на д-р Дайкс и негови сътрудници през 2003 година).

След като антибактериалните свойства на мечото грозде били доказани, лечебното растение трябвало „да защити” изграденото си в миналото реноме на лечебно средство за различни заболявания.


Какво четем:

🔴 Мол в Китай пусна "забавачница" за мъже

🔴 Съхранете си грозде за зимата

🔴 Уникалните свойства на сока от ряпа: Вижте за какво ще ви помогне

Източник: Фрамар



Коментари



горе