Станахме ли по-богати след Десети ноември?


Станахме ли по-богати вследствие на прехода? Този въпрос, по всичко личи, е винаги на мода. В един по-общ план отговорът е сравнително прост. Някъде през 2004 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението (в съпоставими цени) задмина този от преди 1989 г. Точността и значимостта на тези данни на практика не се оспорват. Достатъчно ли е обаче това? В този период се наблюдава и невиждан технологичен напредък, който на практика повиши богатството по целия свят. Една оценка за развитието у нас следва да търси и сравнение спрямо останалия свят, както и да се проследи динамиката в определени периоди.

Икономическият поглед към „прехода“ всъщност сериозно се разминава от традиционния обществено-политически прочит. Всички данни за икономиката на страната отчитат поне три важни периода от по около 10 години, които предопределят съвремието след промените. Тенденциите в тези три декади говорят красноречиво кое носи богатство на българите и кое им отнема такова.

Промяната започна с краха през 1987 г.

Първият период е 1987-1997 г. Да, в случая не поставяме началото през 1989 г. Крахът на комунистическата държава у нас е видим още през 1987 г. През 1985 г. НРБ вече е в спиралата на външните дългове, а през 1987 г. председателят на БНБ Васил Коларов писмено уведомява Тодор Живков, че държавата не разполага със средства да покрие външните си задължения, тъй като плащанията по дълга надхвърлят общите валутни постъпления. Някъде в този момент икономиката изпада в рецесия и на практика българите започват реално да обедняват. Комунизмът пада, промените в първите години обаче са проформа и упадъкът продължава до въвеждането на валутния борд в средата на 1997 г. В рамките на тези 10 години, докато светът се развива, икономиката на страната се свива с около 30%, а средният реален доход на човек от населението у нас започва сериозно да изостава спрямо средния за света.

Забогатяваме след 1997 г.

Следващият период е 1997-2008 г. Това са години на реални пазарни промени в националното стопанство, придружени от сигурни пари и стабилни държавни финанси. Ръстът е безпрецедентен, като реалният доход на човек от населението на практика се умножава по две и отново задминава средния за света. Това е период на сериозно отваряне на икономиката кум чуждите пазари, натрупване на капитал, устойчив спад на безработицата и покачване на доходите.

В навечерието на кризата от 2009 г. средните реални доходи в страната достигат около 40% от тези в Западна Европа, което е напълно съпоставимо със състоянието непосредствено преди промените.

Кризата от 2009 г. не ни удави

Последният период е 2009-2016 г., като тук влиза рецесията от 2009 г. и последвалото възстановяване, както и политическата криза от 2013-2014 г. В тези години пазарните реформи позациклиха, фискалните илюзии и дефицитите се завърнаха, но икономиката все пак успя да дръпне леко напред, особено през последните 1-2 години. Изключително интересно е, че страната, макар и да глътна доста вода, все пак не се удави по време икономическата криза – но натрупа много сериозни негативи покрай политическите колизии. Именно политическите зависимости предизвикаха първия сериозен банков срив у нас след въвеждането на валутния борд. Днес икономиката ни е достатъчно свободна, за да продължава да расте дори във времена на политическа нестабилност, но реализирането на един или друг политически риск видимо носи сериозни щети.

Връщайки се към въпроса за жизнения стандарт преди и след 1989 г., виждаме, че той е до голяма степен изкуствено поставен. Отчетливото обедняване у нас започва поне две години преди промените, а загубените първи седем години на прехода водят до крах и наказват жестоко спестяванията на българите. Истинските пазарни реформи започват едва след въвеждането на валутния борд и водят до невиждан период на подобрение в жизнения стандарт у нас. Огромният ръст в спестяванията на домакинствата, дори и в годините след икономическата криза, са също показателни – към днешна дата достигат рекордните 44 млрд. лв.

Текущото противопоставяне между добра икономическа основа и нестабилна политическа среда обаче е сериозно предизвикателство. За пръв път от началото на промените темите за върховенството на закона, съдебната реформа и корупцията изместват устойчиво от публичното пространство чисто икономическите проблеми. Именно тези недъзи на установения модел у нас – по-скоро на клиентелизъм, отколкото на капитализъм, и днес поставят фундаменталните пречки пред растежа – така, както са го правили по време на целия преход.


Какво четем:

🔴 ​572 години от "последната битка за България"

🔴 10 реплики, с които винаги ще помним Тодор Живков

🔴 Как се е стопила толкова бързо? За седмица е смъкнала минимум 5 кила! После дочух да се хвали на колежката: ето какво било!

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе