Битката при река Ахелой - най-героичният момент от българската история


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема „Най-героичният момент от българската история“. За да се запази автентичният изказ и заложеното в него послание, той не е подлежал на редакция. Победителят в конкурса ще бъде определен от обикновения читател. Своят глас може да дадете в секцията за оценка под всяка статия. Приятно четене!

Всеки е чувал израза „ България на три морета“. Е, този израз става факт при управлението на цар Симеон и най-вече след битката при река Ахелой. Последиците от нея са териториалното развитие на страната ни и достигането й до три морета- Адриетическо, Бяло и Черно. Освен мащаба на битката прави впечатление, че през всичките Българо-византийски отношения през годините, империята за пръв път включва и своите източни армии. След извоюваната победа над ромеите, Симеон нарича себе си „Цар на българи и ромеи “.

Симеон е един от най-надарените владетели на България, който притежава различни таланти. Той е един от най-добрите дипломати, пълководци и книжовници до сега. Получава прозвището Хемий Август от гърците, благодарение на изключителната си начетеност. Симеон бива изпратен от баща си княз Борис I, няколко години да живее в Константинопол и да учи в прочутата Магнаурска школа. Вероятно с идеята, че след като завърши ще се завърне в България, като заеме мястото на българския архиепископ. Но съдбата се намесва и неговият брат-Владимир Расате-, бива свален от престола от самия Борис. След което бива взето важното решение Симеон да стане княз на българите.

Без съмнение, Симеон постига много успехи през дългото си управление. Още през първите си години той се противопоставя на византийския император, като му показва че има ясна визия за това което иска да направи в България. Като се възползва от слабостите, проблемите и неприятностите на Византийската империя Симеон успява да постигне това което иска. Точно по този начин, земите на България се разширяват до днешна Албания, Македония и северна Гърция. През второто десетилетие на X век се разгаря поредния Българо-византийски конфликт. Този път той е с много по-голям залог заради политическата несигурност в империята, нарасналите възможности на България и най вече заради огромната амбиция на Симеон.

Двете държави се подготвяли грижливо за войната, като обмисляли добре плановете си. Императрица Зоя сключва мир с арабите, за да освободи източните си армии, да ги присъедини към балканските и да ги хвърли срещу България. Освен това във византийската столица обръщат сериозно внимание на евентуалните си съюзници и не жалят средства, за да привлекат на своя страна сърбите, унгарците и печенегите. Срещу себе си обаче императрицата има достоен противник – образован в Магнаурската школа, Цар Симеон не по-зле от Зоя познава прийомите на византийската дипломация. Българският владетел успява да неутрализира ромейските действия и империята трябва да се задоволи с привличането само на една малка част от печенегите. През лятото а 917 година източните и западните византийски войски се събират на лагери близо до Константинопол, след което потеглят към Плиска. Начело на ромейската армия стой пълководецът Лъв Фока, а командващ българската войска е самия цар. Двете войски се срещат в равнината между градовете Анхиало и Месембрия близо до р.Ахелой.

Сражението започва на 20 август 917 г.

Първоначално напредък имат византийците, които успяват да изтласкат българите, дори започват да ги преследват. Тогава обаче идва обратът в битката. Българските армии започват да отстъпват, но не безредно и така постепенно успяват да увлекат ромеите след себе си. Симеон стои на една близка височина и от там следи внимателно случващото се на бойното поле. Византийският хронист Скилица дава противоречива информация за настъпилия обрат.

Според едната версия Лъв Фока слиза от коня си до един извор, за да се освежи от горещината и в този момент конят му къса поводите и побягва. Когато войниците в лагера му виждат коня без ездач помислили че командирът им е убит и падат духом. Тогава именно българите нападат с цялата си сила и карат ромейската войска да побегне. Според друга версия Лъв Фока изоставя настъплението на своите войници и бърза да се върне в лагера си разтревожен от слуховете, че византийския пълководец Роман Лакапин се е отправил към Константинопол, за да спечели престола. Ромеите помислили, че бяга спират преследването и тогава са нападнати от българите.

Всъщност битката протича според плана на цар Симеон, който предварително устроил капан за ромеите. Той заповядва на центъра си да започне да отстъпва, за да увлече противника в преследване. Владетелят, както изрично отбелязват Византийските хронисти, не допуска бягството на българите да е безредно. Когато византийците достигат до скритите в засада български части царят дава знак за атака. Освен резервните отряди в атаката се хвърлят и доскоро „уж“ бягащите войски, които много бързо преминават от отстъпление в настъпление.

Хронистите разказват:
„Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало… Ромеите се тъпчели едни от други, други пък бивали избивани от враговете им.“

Много видни византийски военачалници умират, а командващия Лъв Фока се спасява с бягство, като достига до Месемврия. За размерите на претърпелия от империята погром пише и византийския историк Лъв Дякон, които половин столетие по-късно минава през мястото на битката:

“ ….и сега още могат да се видят купищата кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите“

Сражението при Ахелой представлява една от най-мащабните и кървави битки в Европейската Средновековна история. В нея една срещу друга се изправят двете най големи и силни армии на Европейския югоизток. Симеон успява да се наложи над Лъв Фока и да постигне гръмката си победа. Българският владетел не само командва войската си, но и лично се хвърля в боя, с което вдъхва повече кураж на войните си. Стойността на победата се повишава и от това, че тя е постигната не в някой планински проход, както обикновено се случвало до тогава, а в равнината, където византийската армия традиционно има предимство.

Сражението при Ахелой превръща България в първостепенен военен фактор на Балканите и увеличава самочувствието и амбицията на българския цар, който не случайно нарича себе си “Цар на българи и ромеи“. Ето защо тази битка е най-героичния момент в българската история.


Какво четем:

🔴 Помните ли Доналд Тръмп в "Сам вкъщи" и още куп холивудски филми? (ВИДЕО)

🔴 Юношите удариха Португалияс 8 шампиони на Европа

🔴 Всички паркове под Царевец с безплатен интернет

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе