Дядо Епифаний от Атон - най-добрият кулинар от обителта, ще готви в с. Гигинци. Молете се, докато готвите, съветва той


Най-добрият кулинар сред монасите от Света гора ще приготви ястията за храмовия празник на Църногорския манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци, пише в. "Стандарт".

На 14 ноември обителта ще чества ще чества паметта на двамата светии. Празникът ще започне на предната вечер със среднощно бдение.

Празничната света литургия на другия ден ще бъде украсена с песнопенията на протопсалт Йоанис Хасанидис от манастира "Св. Теодора" в Солун и църковния хор за източно пеене с ръководител Владе Симич от Белград.

За празничната трапеза ще се погрижи дядо Епифаний от келията "Милопотамос" на Света гора. И предишни години за празника на манастира той е приготвял своето прочуто имамбаялдъ и рибени ястия. На гостите ще бъде раздадена рибена чорба, която е неговата запазена марка.

В своята кухня светогорецът готви храната на огнище или на фурна, но винаги на дърва. Продуктите, които използва - зарзават, варива, подправки и билки, както и морските дарове от всякакво естество, вид и размер, се приемат с пълно доверие, защото са от "Градината на Богородица" - другото име на Света гора. Всичко е от природата, старателно пазена от невъзвратимите вреди на цивилизацията. Ястията са без месо, а около 200 дни в годината са постни. Храната и гозбите следват църковния календар, който е съхранил светоотеческата традиция.

Дядо Епифаний е написал и книга, издадена на няколко езика  - тя съдържа 126 рецепти за ястия от риба, варива и гозби с растително масло, както и за блюда от мекотели и ракообразни. Всяка от рецептите е своеобразен шедьовър, защото проследява и най-малките детайли в приготвянето на ястието - като се започне от измиването и изцеждането и се завърши с украсата на блюдото. След всяка рецепта има народна поговорка, стихове от светото писание или притчи, които готвачът е научил от светогорските старци във вечерите след вкусното похапване.

Възрастният монах е събирал тези мъдрости, както и опита си в готвенето, повече от 35 години в Атонските манастири. Той не е ходил в готварско училище, но се е учил от традицията и богоугодния начин на хранене на събратята си, обитаващи твърдината на православието Атон. Неговите кулинарни съвети са прости.

„Лукът трябва да се задушава на нежна топлина, с голямо търпение до тигана, докато излишната вода си отиде, а ситните резенчета станат розово–кафяви“ – съветва старият магер, както наричат готвачите в манастирите. И с благоговение допълва: Докато приготвяме храната, през цялото време – от събирането на продуктите, през нарязването, посоляването и докато се готви и сервира, ние винаги трябва да насочваме нашите мисли към тези, за които правим всичко това: хората, които обичаме.

Всяко едно нещо в готвенето е израз на нашата любов към тях. И на желанието ни да се молим Богу за тях. Благодарение на нашата любов към тези, за които готвим, ние не трябва да се страхуваме от грешки. Нашата любов към другите ни води в създаването на вкусни ястия. Затова до дълбока старост всеки човек помни ястията на своята майка, защото тя е готвила за детето си с любов.

„Иска ми се на всички, които държат книгата в ръцете си, освен да им помогна с рецептите си, да ги науча да станат чрез готвене още по-близки с тези, които обичат. Отворете дома си, поканете приятелите си и гответе заедно, а после заедно седнете на масата, полейте храната с хубаво вино и се радвайте…”, съветва от сърце светогорският монах-кулинар.

Той припомня думите на св. апостол Павел: „Радвайте се с тези, които се радват“ и обяснява, че всички щастливи и радостни моменти в живота ни са придружени от добра храна и хубаво вино. Но блаженият Павел съветва: „Плачете с ония, които плачат“ и припомня как болен човек може да оздравее от топла рибена супа, направена от ръцете на някой загрижен за него.

Св. Йоан Лествичник пък казва, че по време на готвене готвачът трябва да има предвид, че той служи на ангелите, че готви за тези, които се молят, че всички да имат едно. И освен на кулинария дядо Епифаний учи: „Молете се, молете се и докато готвите”, като обяснява, че монашеската храна е вкусна, защото монасите се молят за спасението на душите на всички хора.

Книгата е написана така, че даже някой, който никога не е заставал до печката, ще може да приготви блюдо, от което да си оближеш пръстите. Отецът отваря модерен мобилен телефон и показва есемес от негов приятел. Човекът му благодари за рецептите и разказва как с негов приятел решили да си сготвят имамбайълдъ по монашеската рецепта. Само не си написал колко време да се пече във фурната, накрая все пак направил бележка самоукият готвач, който хващал черпака за първи път.

Атонският монах Епифаний Милопотамски проявява интерес към готвенето още като дете. Като монах няколко години се подвизава в светогорския манастир „Св. Павел” и там помага в приготвянето на храната за братството. През 1990 г. пренася своя монашески живот в Милопотамския скит , който е под опеката на Великата лавра.

Имам байълдъ по светогорски
За 10 порции са необходими 10 големи патладжана, 6-7 глави кромид и 5-6 средно големи главички чеснов лук, 250 г зехтин или олио, 8-10 пресни домата, 10 листенца прясна мента, връзка магданоз, листенца ароматен босилек, сладък червен пипер и черен пипер на вкус, малко кимион и сол.

Почистваме патладжаните от дръжките и ги обелваме от кората на ивици по дължина. След това ги нарязваме пак по дължина на кръст, като ги оставяме откъм дръжката поне 2 см неразрязани, за да не се раздели синият домат на части. Посоляваме ги и ги оставяме да престоят 3-4 часа. Преди да ги сготвим, измиваме патладжаните отново, за да отстраним излишната сол и отново ги оставяме да се отцедят добре.

В подходящ за пържене съд наливаме по-голямата част от олиото и след като то се сгорещи, пържим патладжаните от всички страни равномерно до порозовяване, като ги обръщаме внимателно. Ако преди това не сме ги изцедили добре, влагата, останала в тях, може да ни създаде проблеми с кипящата мазнина.

Нарязваме на ситно чесъна и кромида и ги запържваме на слаб огън. Когато лукът придобие златист цвят, наливаме чаша вода, добавяме смлените домати и подправките и усилваме огъня.

Когато съдържащото се в тавата кипне, го сваляме от огъня и с помощта на дълбок черпак го разстиламе равномерно върху подредените в тава патладжани, така че напълно да ги покрием. Поръсваме ястието с нарязаните на дребно магданоз, мента и босилек и слагаме да се пече в предварително загрята до 250 градуса фурна.
Щастливи са рабите Божии.


Какво четем:

🔴 Семейна ферма под Балкана произвежда здраве

🔴 Да обичаш на инат (1986)

🔴 Urban Creatures, Nasimo и Bozko с нов проект

Източник: 24 часа



Коментари



горе