Кесарят Тервел – спасителят на Европа


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема „Най-героичният момент от българската история“. За да се запази автентичният изказ и заложеното в него послание, той не е подлежал на редакция. Победителят в конкурса ще бъде определен от обикновения читател. Своят глас може да дадете в секцията, която може да намерите тук. Приятно четене!

В отделните периоди от своето развитие тринадесет вековната българска история е изпъстрена с толкова много героични и значими събития, че те със своята величавост отекват във вечността. Победите на българската войска над враговете й оставят траен печат върху световната летопис и са причина за многократното прекрояване на границите на Европа. Една такава голяма победа и величав момент от историята ни, който за разлика от други, има жизненоважни последици за свободата и независимостта на християнска Европа е разгромяването на Арабския халифат от хан Тервел край Константинопол.

Събитията се развиват в началото на VII век след Христа. Хан Тервел поема юздите на управлението на държавата при не много благоприятни обстоятелства – той язди начело на току – що претърпялата поражение в похода срещу хазарите българска войска. Предшественикът му хан Аспарух е убит, а над главите на войниците е застинало напрегнато униние.

С бързи и решителни действия Тервел успял да укрепи властта в страната и с ловки дипломатически ходове се възползвал от дворцовите преврати в съседна Византия. Един такъв блестящ дипломатически ход на българския владетел е помощта, която оказал на прогонения от империята бивш византийски император Юстиниан II Носоотрязания да си върне престола. Прогонен от сънародниците си Юстиниан избягал при хазарите в град Херсон и взел за жена дъщерята на хагана. След това се преместил да живее в старата българска столица – Фанагория.

Воден от желанието да си върне императорския престол и преминавайки през дълги приключения, през есента на 704 година Юстиниан доплувал по море до устието на река Дунав и пратил пратеник до хан Тервел с молба да го приеме в двореца. Знаейки за пословичното коварство на бившия византийски император Тервел повикал на съвещание своите чичовци от Солун. След дълги спорове и дебати най – накрая хан Тервел решил да приеме Юстиниан и го посрещнал с големи почести, строявайки войската на южната порта на Плиска. Въпреки, че преди време именно Юстиниан нарушил мирния договор сключен между баща му Константин и Аспарух, хан Тервел братски го прегърнал и го въвел в приемната си.

Както и предполагал българският хан, бившият византийски император искал неговата помощ за да седне отново на престола. В замяна на това той му предлагал да му даде дъщеря си за жена, да отстъпи за вечни времена на България ромейската област Загория и да му дари, разбира се, несметни дарове от злато и коприна, кожи и пурпур. Най – важната отстъпка на която се решил Юстиниан за да привлече за каузата си Тервел, било условието да го провъзгласи за кесар.

Това условие било от изключителна важност, защото във византийската държавна йерархия титлата кесар, носил този, на който принадлежало първото място по значение след императора. Обикновено тя се давала на престолонаследника, на брата на императора или в краен случай на императорски роднина.

Хан Тервел се съгласил на условията и през пролетта на 705 година заедно с Юстиниан застанали начело на 15 хилядна армия от българи и славяни и потеглили към Константинопол. Появяването им пред стените на града било толкова неочаквано, че множество войници и граждани се струпали върху стените. Започнала обсада, която продължила цели три денонощия. С помощта на предателство на третата нощ Юстиниан се качил в акведукта и пълзешком, целият в тиня и вода, влязъл в Константинопол. Там го чакали стотина негови привърженици с които дружно нахлул в двореца и настанала кървава отмъстителна вакханалия.

Последвалата пищна и бляскава церемония по коронясването на Тервел за кесар ще бъде запомнена от много поколения ромеи. Те гледали с ужас тържественото шествие по главната улица на Константинопол – отпред вървял конният отряд на българите в пълно бойно снаряжение, а след конницата пешком вървели снажните славяни. За пръв път в Константинопол влизала войска на варвари! Това било първото и последно триумфално влизане на български владетел в столицата на Византия.

Впечатляващо събитие по време на управлението на хан Тервел и най – голям негов военен ход, който имал изключително голямо международно значение било поражението, което нанесъл на войските на Арабския халифат край Константинопол. Годината била 717. Не бил минал и век откакто Мохамед започнал да проповядва исляма и арабите мюсюлмани започнали да превземат лека – полека цяла Мала Азия – първо Мека и Медина, а после Дамаск, Сирия и Йерусалим. Нахлули в Персия, Афганистан, Армения, а след това в Кипър и Картаген.

През 711 година се прехвърлили на европейския континент като превзели Испания, а през 716 маврите превземайки Лисабон се отправили към Франция. По същото време под претекст, че Византия не спазва точките по един търговски договор, арабският владетел Маслама нахлул със силна войска от Мала Азия в Тракия и опустошил цялата провинция. След това се насочил към Константинопол и се укрепил близо до крепостните стени. Започнала пълна обсада на византийската столица откъм сушата. По същото време Сюлейман, командир на могъщата арабска флота навлязъл с три хиляди кораба в Босфора и блокирал града и по море.

Целта била двете ислямски армии – от запад, откъм Испания и Франция, и от изток, откъм Константинопол да нападнат едновременно от две страни и приклещвайки Европа в големи клещи, да я превземат. Започнала невиждана тригодишна обсада на “великият град”. Арабите така затегнали обръча, че пиле не можело да прехвръкне. След дългата и студена зима в крепостта освен хляб липсвала и вода – мюсюлманите прекъснали акведукта. В столицата на византийската империя вече не царувал блясъкът на величието, а гладът и жаждата. Градът тънел в мръсотии, пламнали зарази и болести.

Бедственото положение принудило тогавашният византийски император Лъв III да проси помощ от хан Тервел. Като добър съсед, но и не по – малко прозорлив владетел ( надвисвайки над Византия, било въпрос на време арабската опасност да връхлети и България) Тервел решил да помогне на императора.

Било 15 август 718 година.Утринно небе едва – едва просветлявало, а по черния небосвод звездите започнали да угасват. Тогава над все още спящите араби се извило същинско торнадо от отровни стрели. След стрелите върху тях връхлетял черният грохот на българската конница, чиито мечове бляскали като светкавици. Тервел нападнал арабите в гръб, откъдето никой нищо не очаквал и до сутринта българите избили около 22 хиляди араби. Според други летописци те били много повече – почти 32 хиляди души. Погромът бил ужасен! Арабите на Маслама панически се разбягали от ужас, недокланите се издавили в Босфора, а корабите на Сюлейман вдигнали платна и отплавали.

На 15 август 718 година владетелят на българите кесарят хан Тервел, мъж могъществен, без да е християнин, спасил християнска Европа. Това е една дата, един голям момент от българската история, който със своята величавост и слава отеква във вечността.

Днес край град Мадара, издялан дълбоко в отвесна скала, гордо стои като пазител и покровител от онези времена Мадарският конник. Смята се, че той изобразява връщащият се победоносно след битката с арабите хан Тервел. Той е символ на величието на един хан и на значимостта на една победа. Една от най – големите победи в българската история.

Автор:Първан Киров

*За да се прехвърлите в бланката за гласуване, натиснете по-горе посочения текст „Гласувайте тук“.


Какво четем:

🔴 Капитан Атанас Узунов - смелият следосвобожденски поборник

🔴 Потопът на Ной е бил в Черно море, заличил е първата европейска цивилизация (ВИДЕО)

🔴 ДЯДО ДОБРИ: ПАЗЕТЕ СИ ДУШИТЕ. НЯМА ЛИ ВЯРА - СТЕ ЗАГУБЕНИ!

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе