Аметистовото светилище. В кратера на вулкана
С Дарина, моя приятелка и спътница в приключенията из Източните Родопи, тръгваме към девет сутринта в посока град Маджарово. Не бързаме за никъде. Знаем, че наши фейсбук приятели ще ни чакат в село Горно поле, което се намира
на седем километра от градчето, над самия кратер на древен вулкан. Още от вечерта съм разговарял с тях и след като се убедих, че сме попаднали на
точните хора, които ще ни покажат интересни и непознати места, реших да пренощуваме или в селото, или в града. Къщи за гости имаше достатъчно, а в Маджарово се дават под наем и апартаменти
в бившите миньорски блокове, които са накацали по склоновете на планината. Именно в такъв апартамент бяхме настанени в късния следобед на този приказен
ден, изпълнен с незабравими преживявания.
Но нека да карам поред. Към десет и нещо паркирахме колата в село Горно поле
съвсем близо до Гаргини къщи за гости. На верандите се развяваше гордо българският трибагреник. Къщата на нашите приятели
Цветомира и Иво се оказа в съседство. При предишното ми идване в селото се бях запознал със собственика Пешо Гаргата,
както се представи той. Родом е от София, бивш пещерняк, решил да се скрие от
суетата и купил имоти в селото на почти символични цени, ремонтирал ги и ги превърнал
в едно приятно място за отмора. За жалост, през четирите празнични дни всичко
беше
Аметистовото светилище
заето и затова потърсихме квартира в градчето.
Цветомира и Иво са едно прекрасно младо семейство с две дечица Люба и Никола на една и три години. Преди няколко години си харесали къщата в село Горно поле,
купили я и се установили в това райско кътче. Въпреки трудностите успяват да живеят в хармония с природата. И двамата са завършили
биология в Софийския университет, но Маджарово е магнетичният център на тяхната
връзка. Иво познава почти всеки връх и скала в този край като деен природозащитник и човек, който води групи да заснемат редки и защитени птици отблизо. Като разбрах, че
Иво е орнитолог, който се скита из вулканичните скали на планината, бях сигурен,
че ще знае и къде има древно светилище и ще ни заведе дотам. Притеснявахме се да ги ангажираме, защото дечицата им
бяха твърде малки. Но те с желание тръгнаха заедно с децата да ни покажат първите
скали със скални ниши.
Около Маджарово има няколко живописни местности – Черната скала, Гюргена, Момина
скала,
Основната скала на светилището
Патронка, които са и защитени природни резервати. Изрично бях предупреден от
Иво да не съобщавам точните координати на местата, където ни води. Той не иска
много хора да знаят местонахожденията заради редките птици, които гнездят тук.
Групи от туристи, кои от незнание, кои от лошотия, могат да подплашат орлите,
лешоядите и други защитени птици и в размножителния период те да напуснат гнездата
като оставят неизлюпените си яйца.
Тръгнахме по дерето на една рекичка, която в тези летни дни беше напълно пресъхнала.
Реших да я нарека Аметистовата река, заради този полускъпоценен камък, който имаше
по това дере в изобилие. Аметистът още от дълбока древност е свързан с религиозни практики. Египетските жреци го поставяли върху тялото на мъртвия, а халдейските магове го използвали за защита срещу зли магии и за да донесе късмет. Той помагал и да се разберат скритите знания. Неслучайно светилището, към което
се бяхме запътили, беше разположено над това дере. Нищо чудно древните тракийски
жреци да са използвали магическите и лечебни свойства на камъка по тези места.
Вървяхме по-малко от час и снимахме скалите и сипеите от двете страни на дерето. Според нашия приятел Иво, това са разрушения от крепостни стени, които са свързвали
отделните скали по поречието на реката. Когато по-късно се катерих в основната
част на светилището и стъпвах по още много срутени камъни, бях почти сигурен в
думите на Иво.
Преминахме покрай няколко характерни скали с изсичания, които сякаш висяха над
реката, и изведнъж се изправихме пред огромен скален масив, разположен от двете
страни на дерето. Вляво от нас имаше скала с много странна форма, а в края й се виждаха две ясно
изразени трапецовидни ниши. На скалата имаше достатъчно място да бъдат изсечени
още ниши, но тези две явно бяха достатъчни на прадедите ни, за да се случват нещата,
заради които са ги създали. А на други светилища те са в такова изобилие, че чак
си пречат.
Тръгнах първо към скалите вляво. Качих се колкото мога по-високо по каменни стъпала,
които ерозията все още не е заличила. И попаднах на улеи, старателно изсечени
в скалата, които образуват тунели, в които можеше да се провреш и да минеш от
другата страна. Има скални прозорци, отворени към небето, свързващи кухини и издълбани
места, където се е сипвало или
Скокът на малкия храбрец Ники
полагало нещо. Издълбани отвори в скалите могат да поберат дори човек, който
да медитира тук на спокойствие. След нашето приключение Дарина ми каза, че се е провряла през един от скалните
тунели и е достигнала до същото място. Вече бях убеден, че древният народ, обитавал планината, е знаел как въздейства
всяко кътче от това мистично и магнетично място.
Продължих по скалите нагоре по съвсем екстремни люлеещи се камъни и попаднах
на място, където най-характерната скала с ниши се изправи пред мен с цялото си величие. Отначало забелязах само четири
ниши, три в редица и една над тях. После в сянката на една козирка видях още три. Двете бяха доста ерозирали, но
едната си личеше много добре. И тук имаше същите сипеи, които забелязахме по-рано.
Вече бях съвсем убеден, че светилището е било оградено и свързано със зид.
Пещери и отвори
Спуснах се в дерето. Реката е образувала малки водопади, басейни и кладенци,
които сега бяха пресъхнали и можех да слизам в тях. Тук-там имаше по-сенчести
места, където водата не се беше изпарила. Тези заблатени басеинчета са превъзходни
кътчета за малки жабки и за най-различни едноклетъчни организми.
Такава жабка се оказа и Ники, синът на Иво и Цветомира. Тригодишното дете смело се спусна в дерето, а после под напътствията на баща
си показа как балансира по скалите и се изкачва сам. С Дарина бяхме удивени от
способностите на мъника, който може би ще се окаже следващият голям български
алпинист.
Но най-хубавото беше, че тези две прекрасни дечица растат сред дивата природа и още от малки са възпитавани на любов към нея.
Венцислав СТАЙКОВ
Снимки: Венцислав СТАЙКОВ
Какво четем:
🔴 Широка Лъка - люлка на фолклора! Посетете това бяло бижу на Родопите! (ВИДЕО)🔴 Разбоишкият манастир бди над река Нишава
🔴 Какво става в мигрантския лагер в Харманли? Ще тръгнат ли зарази?
Източник: Нов живот
Коментари
Последвайте ни във facebook!
