ДОКОСНЕТЕ се до НЕВЕРОЯТНАТА родопска природа и традиции! Тези гайди от Гела и Ширка Лъка ще ви РАЗТЪРСЯТ! (ВИДЕО)


Изключителните способности в областта на поезията и песопението е превърнало родопчанинът – тракиец Орфей от реален в митичен герой, станал ключов персонаж от древногръцката митология.

Прочутата му седемструнна лира и божественият му глас са запленявали съвременниците, а неговото бързо добиващото популярност учение Орфизъм, възхваляващо божествата на природата и подтикващо към съпротива срещу царуващите сурови нрави чрез по-висока хигиена и култура, са способствали за създаването с времето на голям брой легенди, свързани с живота му, трайно предаващи се от поколение на поколение.

Къде е роден този гений на древността? Вероятно някъде в сърцето на Родопите, населявани от траките близо 4000 г. пр.х. Няма достоверни източници, но съществува легенда, че това е в района на сегашното село Гела, известно повече с летните си  надсвирвания с гайди. Смъртта на Орфей е също забулена в мрак – несъмнено тя е била ускорена, тъй като неговото учение е било в разрез в официалната тракийска царска идеология.

Преданието е, че водите на река Марица са приютили неговите останки, захвърлени там от жените на бога Дионис, доколкото Орфей не е споделял култа към този бог, а се увличал по култа към бог Аполон. Друга легенда, свързана със село Гела е, че в местния манастир са били погребани костите на патриарх Евтимий – последния български патриарх от 2-то българско царство.

Село Гела е разположено на само на около 8 км от друго село, известно с богатата си история – Широка лъка, считано с право за люпилня на прочутите родопски песни. Старинните къщи на селото са автентични, строени още в началото на 18 век и са амфитеатрално разположени от двете страни на течащата през селото река, над коята очарова редицата от стари каменни мостове. Къщите са двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище, стаите са широки, с дървени миндери и малки прозорци. Заобиколени са от масивни зидове, подсказващи за необезпокоявания патриархален начин на живот на нашите предшественици.

Гордост на жителите на Широка Лъка е църквата „Св. Богородица“, построена за рекордно време през 1834 г. и изографисана, вероятно, от Захари Зограф и неговия брат Димитър. Битът на родопските българи от епохата на Възраждането е експониран подробно в етнографския музей на селото. Фолклорът също е автентичен, в селото са родени поколения от известни гайдари, а възпитаниците на Средното музикално училище допринасят за популяризиране на родопската музика и извън границите на страната. При тези обстоятелства не е изненадващо обявяването на Широка Лъка за архитектурен и фолклорен резерват, което осмисля провеждането в него на изключително интересните културни събития: Лятната академия за изкуство „Огънят на Орфей“ и куриерския събор „Песпонеделник“.

Така селото придобива трайна слава на превъзходно място за отдих и туризъм и привлича хиляди гости от страната и чужбина, очароващи се от красотата на природата и опияняващи се от трелите на родопската каба гайда.


Какво четем:

🔴 С благодарност към един велик българин - Васил Байрактаров

🔴 Паисий Хилендарски: Българино, знай своя род и език!

🔴 Той беше бащата на инспектор Стрезов

Източник: opoznaybulgaria



Коментари



горе