За мажоритарното гласуване без емоции - плюсовете и минусите
Изборите минаха, правителството е в оставка. Референдумът вкара гол на политическата
класа. Според очакванията и обещанията преди следващите предсрочни избори трябва
да се смени избирателната система – нов Изборен кодекс. След високите теоретични
и практически постижения на монтанската и на кюстендилската правна доктрина в
изборите, идва време и на мераци за основен ремонт – мажоритарна система, смесена
система, задължително гласуване, дистанционно гласуване, задължителна преференция
и др.
Може да стане разтури къща – направи колиба
Да започнем с плюсовете и минусите на "чистата и свята" мажоритарна система с един тур. Ще коментираме и какво става, ако туровете са два.
В един тур се наричат изборите с относително мнозинство. Това безспорно е най-елементарната и лесно разбираема система. Кандидатът, който спечели най-много гласове, влиза в законодателния орган. Заради тази простота мажоритарната система се определя с изрази като "първият взема всичко" и "конско надбягване". За любителите на чужди езици – FPTP (First Past the Post).
Чистата мажоритарна система се прилага в Англия, в някои от бившите колонии. Някои от страните (Непал 2013) минаха към смесена система. От близо 200 страни долу-горе 22% използват мажоритарната система. Общата тенденция е тя да бъде заменяна със смесена или някакъв вариант на пропорционалната система.
Кои са плюсовете?
На първо място експертите акцентират върху нейната простота и разбираемост – в един избирателен окръг от няколко кандидати печели само един. Връзката на кандидата с територията, от която е избран, е много силна. При подходящо законодателство той може да бъде отзован с референдум и да бъде избран друг. При смърт или невъзможност да изпълнява задълженията си кандидатът се заменя с частични избори само в този избирателен окръг. Замяната на мажоритарно избран депутат (Божидар Димитров, 2009) с кандидат от партийна листа е уникален български принос.
Второто предимство на мажоритарното гласуване е високата степен на вероятност да бъде "произведена" еднопартийна власт. На практика най-голямата партия (добре организирана, богата) често получава процентно повече места в законодателния орган, отколкото гласове е получила. С 40%, да речем, електорална подкрепа в национален мащаб, една партия може да спечели 50 – 60% и повече от местата в законодателния орган. Някои наричат това бонус в мандати. Така на победилата партия не се налага да се пазари ежедневно за подкрепата на коалиционни партньори (извиване на ръце, пукане на кости, хем опозиция, хем с министри) или да търси плаващи мнозинства и да си купува депутати. На практика, възможността за безпринципност, която е представена като центристка политика намалява и партиите-балансьори са принудени или да пристанат (може и да се претопят) на властта, или да станат явна опозиция.
Така се реализира:
Третото предимство - опозицията е принудена да се сплоти, за да бъде равностоен опонент на властта и да се старае така да работи, че на следващите избори да спечели. Оттук се прави изводът, че мажоритарните системи изхвърлят малките партии и водят до двупартиен модел. С това много обичат да ни плашат някои нашенски социолози, но то не е непременно лошо.
На четвърто място като плюс на мажоритарното гласуване е фактът, че на успех в национален мащаб могат да разчитат широкоспектърните партии. Тези, които представляват интересите на различни обществени групи в т. ч. професионални, етнически, религиозни, възрастови и др. Партиите имат мотив да работят за всички. По този начин партиите с крайни позиции, екстремистки по своите искания нямат големи шансове да влязат в парламента. Тяхното представителство може да се ограничи само до изборни окръзи, в които имат концентриран електорат. Това става предимно в етнически доминирани райони, но за това по-долу.
За петото предимство - фактът, че избирателите гласуват за отделна личност, макар и в масовия случай подкрепена от партия, принуждава самите партии много внимателно да подбират кандидатите си. Представянето на кандидата, изпълнението на ангажиментите и обещанията стават ключови за евентуалното им избиране или преизбиране. С това се обяснява и партийното дезертьорство (номадство) преди избори на депутатите от една партия в друга.
На следващо място като предимство се изтъкват по-големите шансове за независимите кандидати. Без да се поддаваме на излишни илюзии трябва да сме наясно, че това е реално предимство, но в кризисни моменти. Когато е налице умора от статуквото, от парламентарните и партийните динозаври, от вечните балансьори, то силни, харизматични кандидати могат да спечелят (Марешки например, може да спечели в определен едномандатен район). В същото време е наивно да се подценява ролята на партиите. Тяхната подкрепа за всеки кандидат е много добре калкулирана. Партийните машини работят за налагане на кандидатите по места. Това после се заплаща с партийно послушание. Илюзии в това отношение не трябва да има. Разбира се, ако депутатът се провали в нещо (случаят Бисеров), партията с лекота се отказва от него и се старае да не загуби имиджа си, акцентирайки на факта, че той все пак е избран мажоритарно. С инструментите на пропагандата вината се прехвърля на избирателите, а партията остава чиста.
И на последно място като плюс на мажоритарното гласуване е неговата разбираемост. Един знак пред едно име и гласът е действителен. Самата предизборна кампания се улеснява. По време на кампанията в съзнанието на избирателите се налага (набива) не толкова абстрактната партийна програма, колкото конкретният кандидат и то само в конкретния избирателен окръг. Популяризира се лицето му, логото на партията (за по-неграмотните) и се провеждат безкрайни срещи по села и паланки, агитация от врата на врата, ръкостискания и др. салтанати. Практиката познава и екзотични практики, при които партиите слагат цена за подкрепата си и кандидатите трябва да докажат бъдещата си лоялност, плащайки тази цена в брой. Така те си купуват партийната подкрепа, а партиите си купуват кандидатите с обещанието за подкрепа. Но това е все пак малко екзотика.
Какво е по-добро при предлаганата система в два тура?
Най-голямото предимство е, че избирателят има втори шанс. Често сработва феноменът "гласувам с отвращение", когато любимият кандидат
не е станал поне втори на първия тур – Трайчо Трайков налива гласове на Цецка
Цачева.
Следизборен пейзаж
Фотограф: Георги Кожухаров
Предимство на тази система е и възможността да се обединяват всички срещу един
между двата тура. Така се ограничава екстремисткият вот. Франция е добър пример как Националният
фронт има много гласове и малко мандати. Разбира се, това струва компромиси и
пазарлъци и избирателите могат да сменят предпочитанията си. Правят се и стратегически
партньорства като Орешарски (ДПС налива вот на Радев) и БСП.Сега - за минусите мажоритарното гласуване
На първо място това е непредставянето на голям брой избиратели и на специфични интереси в законодателството. При чистото мажоритарно гласуване в един тур дори дадена партия да спечели 20% от гласовете на национално ниво може да няма мандат в парламента или да има 1 – 2 мандата от райони, в които доминира. Това е основен проблем, защото по дефиниция законодателният орган следва пропорционално да отразява обществените интереси. Смесената система може в определена степен да компенсира този недостатък.
Втората негативна особеност е особено видима в етнически доминирани избирателни окръзи и региони. Там останалите в малцинство избиратели нямат шанс на представителство. При определени условия това води до напрежения и дестабилизация на района и маргинализация на някои общности. И дори до сепаратизъм.
При този тип гласуване има намаляването на броя на жените, които влизат в законодателния орган. В сравнение с пропорционалните системи този брой е два пъти по-малък.
Третият негативен резултат може да бъде формирането или укрепването на етнически и регионални партии. Така се улеснява изграждането на партийни крепости, в които една партия владее всичко. Политиката започва да се разглежда като бойно поле за овладяване на територии, а не като състезание на идеи в обществена полза и баланс на интереси.
На четвърто място – при положение, че се формират партийни крепости, то непредставените избиратели се радикализират и стават податливи на екстремистки внушения и база за несистемни партии. Или стават вътрешни емигранти. При партии с близки програми в един избирателен окръг вотът се разпилява. Много потенциални съмишленица остават непредставени.
Експерти изтъкват, че мажоритарното гласуване не отчита достатъчно бързо в необходимата степен промените в общественото мнение. Дори и при намаляване на относителната подкрепа за една партия с 20%, тя може да запази непропорционално голям брой мандати.
И накрая най-големият минус на мажоритарна система се крие в изборната география. Определянето на границите на избирателните окръзи е сложна задача - никога няма доволни. Много остро е недоволството при едномандатните окръзи, особено когато са малки. Това става при мажоритарен избор за всички мандати, каквото е сегашното предложение в последния референдум. Силните миграционни процеси (вътре и вън от страната) изключително затрудняват районирането. Насърчава се местенето на избиратели (изборен туризъм), както при местните избори. Гражданските регистри може драстично да се разминават с реалното състояние на терена.
Принципът за равно избирателно право е двукомпонентен. Първият компонент е един човек – един глас, вторият е равната тежест на гласа и на произведения мандат. Добрата практика изисква едномандатните избирателни райони да са еднакви с не повече от 10% разминаване от най-малкия до най-големия. Това осигурява равната тежест на всеки мандат.
На практика няма техническо решение, което механично да произведе общоприета изборна география. Напротив, партията, която е на власт, винаги е обвинявана в злоупотреба с изборната география. Подобни обвинения има и в случаите, в които границите на избирателните окръзи са очертани от независим орган. Използването на изборната географи в полза на определени партии се нарича джеримандъринг (gerrymandering). Чрез манипулиране на границите на избирателни райони може да се фаворизира или ограничи представителството както на етнически групи, така и на цели региони. Обвинения в подобна манипулация с границите и размерите на избирателните окръзи има във всички страни, независимо дали са утвърдени демокрации или в преход.
И в заключение. Като се има предвид потенциалът на мажоритарното гласуване да изкривява политическото представителство (много мандати с малко гласове) и фактът, че в България едномандатните окръзи биха били сравнително малки, то избирането на всички депутати в едномандатни райони не е добра идея.
По-подходяща е смесена избирателна система 50 на 50 процента
Така едномандатните райони ще бъдат двойно по-големи и районирането ще бъде по-лесно. Ако в пропорционалната част се запази и разшири възможността за преференциално гласуване чрез определяне на местата в листата с жребий и възможност за 2 или 3 преференции, то възпитателният ефект върху партиите ще бъде постигнат в достатъчна степен.
Не е за подценяване и фактът, че мажоритарните избори рязко радикализират предизборната кампания. Лавинообразно нарастват нарушенията – късане на плакати и билбордове, сплашване на избирателите, физическа саморазправа, саботажи на прояви на другите партии, език на омразата, злоупотреба с административна власт и ресурси и др.
Добре е да се разбере, че каквито и промени да се направят в изборното законодателство, със или без задължително гласуване, с чиста или смесена система, с доброволна или задължителна преференция, с единична или множествена преференция и т. н ., то трябва да се приложи в практиката поне на 3 последователни избора от един и същи вид, за да може да се оцени ефектът.
И за да разведрим малко сериозната тема. Ако някой все пак много, ама много бърза и много иска да имаме каква да е мажоритарна система, решение има. Сегашната
ни пропорционална може да стане много лесно мажоритарна само с едно-две изречения
в Изборния кодекс: Партията/коалицията, която вземе най-много мандати в един сегашен
многомандатен район, взема всичките мандати в него. За по-лесно се създава и един
район "Чужбина". Така се избират 80% от общо 65 депутати в братско Джибути, Там
от 1979 г. има еднопартийна власт. Утвърдените демокрации Камерун и Чад вече са
се отказали от подобна практика.
Какво четем:
🔴 Да полетиш от Мусала🔴 Мързелив омлет по мъжки
🔴 За първи път в България сложиха магнезиев стент, който "изчезва" след 1 г.
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
