Вдъхновяващaтa истoрия зa живoтa нa 102-гoдишният бaй Сaндo, кoйтo рaзкри рeцeптaтa си зa дълъг живoт: Нямa друг прoдукт, пo-чист и пo-силeн oт


Пловдивчанинът Александър Николов макар и прехвърлил стоте се радва на добро здраве и се грижи сам за себе си. По три-четири пъти на ден изкачва седемдесетте стъпала до четвъртия етаж на дома си, пише „Марица.бг“. В старата кооперация, която се намира на Главната, няма асансьор. Чете вестници и книги без очила. Никога не е палил цигара.  Казва, че дължи дълголетието на своя здрав ген и начина си на живот. Майка му починала на 94 година, без да влезе в болница. Баща му живял до 86.  Пловдивчанинът има син и две дъщери, 14 внуци и правнуци. Със съпругата си Янка живял 60 години в мир и любов, а децата му нито веднъж не ги чули да се карат. Преди седем лета тя се споминала. Сега вярна дружина му е котаракът Зоро.

Съдбата на бай Сандо, както го наричат приятелите му, никак не е лека. Животът му поднасял неведнъж сурови изпитания. С труд и борба съм постигал всичко, спомня си възрастният човек, който има удивителна памет. Часове може да разказва стари случки от живота си с най-малките подробности.   Роден е на 12 юли 1914 година в Ниготин на Вардар. През септември 1918 година с майка си, двамата си братя и сестра си напускат Македония през Криволак, Гюешево, Кюстендил, Владая и се установяват в Карнобат. Баща му дълги години воювал на фронта.

„Бяхме се качили на една волска кола и при спущането по един стръмен път две галопиращи германски военни каруци връхлетяха върху волската кола. Всичко стана на куп – кола, волове, каруци и коне. Аз паднах до един стълб, а върху мен се стовари мъртъв един кон. В суматохата майка ми се развикала, че едно от децата го няма и войниците започнали да ме търсят. Успели са да ме извадят изпод туловището на животното, но вече бях изпаднал в безсъзнание. Успяха да ме свестят и пътуването продължи. После се качихме на един товарен влак в Гюешево.

А мизерията беше голяма, по цели дни нямаше какво да ядем. Ние плачем за хляб, а мама ни дава захар на бучки. Беше напълнила една торба от някакъв разсипан склад”, спомня си бай Сандо.  Когато успели да стигнат до София, ги поело от комендантството. Оттам ги пратили в Пловдив, после в Ямбол и Карнобат. Жена от с. Екзарх Антимово съжалила майката с четирите деца и ги приютила в колиба в двора на къщата си. Там ги намерил бащата на Александър, след като се демобилизирал от армията. Той станал говедар на селото, а малкият му помагал. Затова успял да се изучи само до 5. клас. На 15 години започнал работа в шкембеджийница в Бургас, а семейството му живеело в Карнобат. Бил накрак от 5.00 часа до 24.00 часа и вечер спял в една висяща дървена стаичка, монтирана над бюфета.

„Хиляди дървеници пиеха кръвта ми, но аз заспивах от умора. Заведението обаче фалира и започнах като бюфетчик в казино.Там имаше и стаичка за интимни срещи, през която преминаваше целият местен елит – фабриканти, търговци, висши чиновници, офицери, консули. Работех с отвращение, тъй като всичко противоречеше на идеалите ми и на представите ми за живота”, разказва Александър Николов, който не успял дълго да изкара там и напуснал.

Два пъти е лежал зад решетките по политически причини. Още 20-годишен младеж е хвърлен в Централния софийски затвор по силата на ЗЗД за комунистическа дейност в казармата. Обявен е за враг на царя и отечеството. Бил осъден на 8 години и 4 месеца строг тъмничен затвор, но отървал част от наказанието заради амнистия.

През 1936 г. излязъл на свобода,  защото малолетните политзатворници били помилвани. Заминал за София и станал сладкар. Трудил се по 16 часа на ден, но бързо успял да издейства за себе и за колегите 8-часов работен ден.

През 1938 година се запознал с Никола Вапцаров в софийския хор “Гоце Делчев”, ръководен от Атанас Романов, приятел на поета. „Беше борбен човек, живееше с идеите за нов строй. Такива като него се раждат рядко”, разсъждава бай Сандо. До ден днешен рецитира стиховете на поета.

През 1941 година отново е арестуван и изправен на съд. Получава 15 години затвор. „Като слушаш присъдите, нервите се опъват до краен предел, косите настръхват, но ние не сведохме глави. Честта и достойнството на комунистическите убеждения на нас, подсъдимите, бяха по-силни от решенията на монархо-фашисткия съд и от угрозата на предстоящите бесилки”, спомня си Александър Николов.

Минал през затвора в Хасково и стигнал до Варна, където имало 500 младежи, осъдени по политически причини. На 8 септември 1944 г. напуснал килията, след като правителството дава амнистия.

После го взели в армията, където се пенсионирал като подполковник  на 45 години и се захванал с пчеларство.  Гледал 80 кошера пчели Бай Сандо е създател на първия пчеларски клуб в Карнобат.

А през 1964-та се преселил със семейството си в Пловдив, където в продължение на 20 години е бил председател на пчеларско дружество. „Започнах с няколко кошера и ги направих 80.  Имаше години, когато тук се гледаха 3000 кошера и се произвеждаше 60 тона мед годишно. Много пъти са ме жилили оси, в началото бях алергичен, но после един лекар ми даде хапчета против алергията.

„Медът е еликсирът на природата. Няма друг продукт, по-чист и по-силен от него, защото не е правен  от човешка ръка”, обяснява възрастният мъж. Още едно изпитание му поднесъл животът – катастрофирал с колата и се наложило да му отварят главата, за да му извадят голям съсирек.

Закуската му е ябълка с мед, сирене и една орехова ядка на всяка хапка. След това си пийва по едно кафе с мляко и взима  2-3 бисквити. На обяд хапва нещо готвено в ресторанта наблизо, а вечерята му е задължително тахан халва и купичка мляко с ориз. Освен храната обаче за дълголетието се искат и крака. Съветва младите да забравят асансьора и всеки ден да ходят по 4-5 километра пеша пише marica.bg.


Какво четем:

🔴 Първото нещо, което пожелах при победата, бе да развея българското знаме

🔴 Кой каза, че нямаме ДУХ? Още когато се качиха на СЦЕНАТА, всички останаха БЕЗМЪЛВНИ! (ВИДЕО)

🔴 За мажоритарното гласуване без емоции - плюсовете и минусите

Източник: opoznaybulgaria



Коментари



горе