Въстанието на Петър и Асен и възобновяването на българската държава (1185-1197)


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org


В историята едва ли има нещо по-героично от това да поведеш покорения си народ на открита борба срещу поробителите; да го накараш да повярва в собствените си сили и в крайна сметка да счупи робските вериги.

Точно това нещо,преди 831 години,направили двамата братя,от българо-кумански произход,Теодор(Петър) и Белгун(Асен). Възползвайки се от точния момент – момент,в който Византия се намирала в дълбока вътрешна и външнополитическа криза, те организирали борбата срещу византийската власт,която довела до възобновяване на българската държава.

Как станало това? През 80-те години на 12 век кризата,която обхванала империята, придобила особено големи размери. Външнополитическите й проблеми били огромни – Византия претърпяла сериозни поражения във войните с норманите и унгарците, а корупцията и социалното недоволство станали най-характерното явление във вътрешно-държавния й живот.

Тук трябва да споменем,че българите населяващи земите между Дунав и Хем (Стара планина), трябвало сами да се защитават от нападенията на номадските народи,тъй като Византия била напълно незаинтересована от охраната на тази гранична област.В резултат на това империята загубила контрола си над нея и там се разпореждали представителите на българската местна аристокрация. Ярки нейни представители били братята Петър и Асен. По всяка вероятност през 80-те години на 12 век Търново и неговата околност се утвърдили като тяхно родово имение.

Самозащитата от номадските нападения,нарасналите данъчни тежести и все по-безогледните беззакония на служителите на властта, активизирали силно недоволството на българите от споменатата област. Чашата на търпението преляла,когато заради сватбата си с дъщерята на унгарския крал Белла Трети – Маргарита, император Исак Втори Ангел обложил българското население, на север от Стара планина, с извънреден данък върху добитъка. Тогава, през късната есен на 1185 година, се случило нещо,наглед незначително,което решило по-нататъшната българска съдба.

По това време при император Исак Втори Ангел,който се намирал с войските си на лагер в Кипсела(Тракия),се явили Асеневци.

„Двамата родни братя Петър и Асен се явиха при императора – пише в своята „История“ Никита Хониат – и го помолиха да ги приеме в ромейската войска и с императорска грамота да им даде някакво си село в Хем“; „тяхната молба обаче не бe удовлетворена, тогава те започнаха да викат, че са пренебрегнати, като изричаха настрана и по дръзки думи, заплашвайки, че като се завърнат в отечеството си, ще вдигнат въстание.“

Императорското пренебрежение се оказало добър повод, който Петър и Асен използвали, за да станат водачи на разбунтувалия се вече народ. И наистина,след завръщането си в Търново, навръх Димитровден, 26-ти октомври 1185 година, при освещаването на новопостроената църква „Св. Димитър“, двамата братя обявили въстанието и провъзгласили пред народа възобновяването на българската държавна независимост.

Като развили идеята,че Св. Димитър изоставил Солун и дошъл в Търново при българите,за да им бъде „помощник и сътрудник в това дело“, Асен и Петър издигнали центъра на народното въстание в едно ново свято място и разкрили божествения произход на царската власт, чийто носители станали.

Началото на въстанието било съпроводено от два особено важни акта, които му придавали не само организационен,но и ярък освободителен характер. Пред събралото се множество по-големият брат Теодор се увенчал със знаците на царската власт – “ поставил на главата си златна корона и обул червени сандали“. Монахът Василий бил ръкоположен за църковен глава – архиепископ на Българската църква, а той самият коронясъл Теодор за “ цар на българите“, давайки му ново име – цар Петър. Така се придал нов израз не само на светостта на царската власт, но и на историческата приемственост в българската държавна традиция.

Въстанието бързо обхванало цялата област. Освобождението на някогашната столица Велики Преслав станало още един символ на приемствеността в българската държавна традиция, която Петър и Асен осъществили със своите действия. За кратко време те възстановили българската политическа власт в областта,като под византийска власт останали само някои от укрепените черноморски градове. След това въстаниците преминали Стара планина и пренесли военните действия в Източна Тракия. Византийската армия, предвождана от Йоан Кантакузин,била разгромена.

През лятото на 1186 година с многобройна войска, византийският император Исак Втори Ангел преминал през един от проходите на Източна Стара планина и нахлул в северна България. Българската въстаническа армия се оттеглила на север от Дунав. Императорът подложил Мизия на опустошение и решил,че с въстаническото движение е свършено.

Но още през есентта Петър и Асен, с помощта на многобройни кумански отряди,успели повторно и трайно да освободят Мизия. След това предприели военни действия на широк фронт, за да освободят българските земи по целия полуостров. Един от близките сподвижници на двамата предводители,Добромир Хриз, бил изпратен с отряд в Македония,за да повдигне на борба местното българско население. Той успял да се укрепи в областта с център крепостта Просек във Вардарска Македония.

През пролетта на 1187 година византийската войска под предводителството на императора се отправила през Средец към Ловеч, където била съсредоточена българската армия. След неуспешна тримесечна обсада,императорът се принудил да сключи мир, който по същество представлявал признаване на възобновената българска държава. Гаранция за този мир било изпращането на най-малкия брат на Петър и Асен – Йоан(Калоян),като заложник в Константинопол.

Преминаването на участниците от третия кръстоносен поход,начело с немския император Фридрих Барбароса през Балканския полуостров (1189-1190г.) било използвано от българите,за да укрепят позициите и авторитета на възобновената държава. Скоро подир това цар Петър доброволно се отказал от царската власт в полза на своя по-млад брат Асен,който очевидно го превъзхождал с качествата си на държавник и пълководец.

След като отминала кръстоносната опасност, византийският император отново организирал поход за покоряването на българската столица Търново. Обсадата на здраво укрепената и естествено защитена крепост се затегнала. Но мълвата за пристигането на кумански отряди накарала византийците да се оттеглят. Те били застигнати, обкръжени и подложени на поголовна сеч в Тревненския проход. Самият Исак Втори Ангел успял да се спаси с паническо бягство.

През следващите години военните действия срещу Византия били пренесени на юг от Балкана и се разгърнали на широк фронт – от Струма до Странджа. Средец и областта били освободени. Било нанесено голямо поражение на византийската армия в битката при Аркадиопол(1194 г.). Българите продължили своето настъпление и достигнали чак до Сярската област,като превзели много от тамошните крепости. Византийската власи в Източна Тракия и Беломорието била разклатена. Значителни успехи българите постигнали и във войната срещу Унгария,в резултат от която си възвърнали Белградската и Браничевската област.

Победните действия на Асен Първи срещу Византия довели до присъединяването на важни области към пределите на възобновената българска държава, до засилване на нейната роля отново като фактор в политическия живот на Балканския полуостров и до превръщането й в опасен враг на Византийската империя. Те накарали Византия да предприеме бързи мерки за премахването на българския цар. Според данните на Никита Хониат Асен станал жертва на болярски заговор  ( не без византийка намеса). Убийството било извършено през 1196 г. от неговия братовчед Иванко. Предводителят на заговорниците обаче не можал да се укрепи на престола. Обсаден в Търново от войската на Асеновия брат Петър, Иванко избягал в Константинопол. А заради своята лоялност към императора бил назначен за управител на Пловдивската област.

След успешните действия срещу бунтовниците цар Петър управлявал България само една година, защото през 1197 година също станал жертва на болярски заговор.

Организираните заговори срещу Асеневци не прекъснали положителните насоки и тенденции в развитието на възобновената от тях българска държава. Военно-политическият възход на страната продължил и при техния наследник цар Калоян ( 1197-1207 г.), който още през 1196 година успял да избяга от Константинопол и да се завърне в България.

Автор:Добринка Огнянова

*За да се прехвърлите в бланката за гласуване, натиснете по-горе посочения текст „Гласувайте тук“.


Какво четем:

🔴 Буйновско ждрело най-дългото в България – опасната красота на природата

🔴 Ден на християнското семейство - 21 ноември

🔴 Пазете се от новите телефонни измами!

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе