Спомени от соца: Как Радио Лондон извести света: "България вече е ракетна сила!"


Нали спомените станаха по-хубави от мечтите. Особено когато годишнината е толкова близо до столетието. Какъвто е 95-ият рожден ден на ракетчик № 1 на България генерал-лейтенант от запаса Димитър Желев Тодоров. Родил се в Царство България на 8 ноември 1921 г. в Стара Загора. Замесен с маята на борбите за свободен и по-щастлив живот. И преминал през школата на армията цял почти половин век - 45 години. Отдал силите и знанията си за мечтаното и постигнатото.

Съдбата отрежда нему да бъде свидетел, участник, ръководител и активен фактор в създаването, изграждането и достигането на връхната мощ на Българската армия в повече от 130-годишната й история. И ако някому се сторят силни тези думи, нека се срещне, нека поговори, нека попита генерал Димитър Тодоров за Ракетните войски на България. Днес първите ракетчици на България са все още жизнени, повечето на преклонна възраст, преживели шока от посичането на ракетните ни войски Героите са живи още и ние им отдаваме заслужена почит за тяхната служба от сърце, защото за тях още в началото - преди 49 години, вечерта на 21 август 1962 г., след първия пуск на нашите ракети,
 
Радио Лондон известява на света: “България вече е ракетна сила!”
 
За 95-годишния доайен генерал Тодоров спомените от онова време са живи въглени. Той с плам разказва за началото. Мечтата му била да стане химик и да се занимава с наука, но съдбата му отредила да стане воин, да брани България. Още в гимназията бил член на бойна конспирация срещу фашизма. Осъдили го на смърт, но като малолетен го изпратили в единствения по рода си затвор за военни в Сливен. Буйната младост на моето поколение съвпадна с бурните години по време на Втората световна война и като че ли бе невъзможно да се стои настрани. Завършващите средно образование първо постъпваха в казармата, а след това можеше да следват. Така по-грамотните младежи оставаха за обучение в армията, за да станат кадрови офицери.

Основната цел бе защита на независимостта и суверенитета на България, разказва папата на ракетчиците ген. Тодоров. После животът му и на много от неговите другари тръгва в тази посока. Началото е през 1960 г., когато пред командването на артилерията на БНА е поставена задача да бъдат създадени ракетни войски. По онова време командващ на артилерията е ген. Мицо Гетовски, а началник-щаб – полк. Димитър Тодоров. Те двамата, заедно със зам.-министъра по въоръжението и техниката ген.-лейт. Август Кабакчиев, началника на управление “Артилерийско въоръжение” полковник Ямаков, началника на ГЩ на БНА ген.-лейт. Иван Врачев, са първостроителите на българските ракетни войски. Половин век по-късно десетки ракетчици, офицери и редници се събират, за да си припомнят славните времена на Ракетни войски и да признаят пред себе си, че всички те са били водени от морал и идеи, а не от лични интереси.

Та да си дойдем на думата за папата на ракетните войски и артилерията, както с право наричат генерал-лейтенант Димитър Тодоров. Казахме, че е роден преди 95 години в Стара Загора. От септември 1941 г. е войник в 12-и пехотен полк в Стара Загора. Следва арест за антифашистка дейност и 15-годишна присъда в Сливенския затвор. От 29 ноември Димитър Тодоров е доброволец във втората фаза на войната, става помощник-командир на първо артилерийско отделение от 8-и дивизионен артилерийски полк с чин капитан. Така започват 43-те години служба в Българската армия, които завършват на 31 март 1987 г.
 
15 години е бил начело на българските Ракетни войски и артилерия
 
и близо 10 години главен инспектор по Ракетните войски и артилерията. От 1960 г. полковник Тодоров е началник на щаба на командването на артилерията. От 1962 г. той е временно изпълняващ длъжността командващ артилерията. Титуляр командващ става на 23 април 1963 г. Командващ на Ракетните войски и артилерията в Българската армия е от 19 октомври 1964 г. до 1978 г. В началото на септември 1965 г. му е присвоено званието генерал-майор, а през 1974 г. - генерал-лейтенант. В края на 1978 г. освобождава длъжността командващ Ракетните войски и артилерията и става главен инспектор на Ракетните войски и артилерията в МНО. На 31 март 1987 г. преминава в запаса. Генерал-лейтенант Тодоров е създател на много от ракетните бригади, ракетно-технически бази и ракетни дивизиони. Организира първия боен пуск с оперативно-тактическа ракета.

Днес генералът споделя: Армията е школа, която прави човека истински мъж. Благодарен съм и съм щастлив, че и аз съм един от многото наши артилеристи, на които се падна да бъдем активни участници в строителството на българската артилерия в периода 1944-1987 г. „Родилните мъки“ и невероятния ентусиазъм при създаването и укрепването на Ракетните войски генерал Тодоров е описал в книгата си „Ракетните войски на България“. Неслучайно още веднага след нейното отпечатване тази книга беше наречена „Библията” на родните ракетни войски. И днес генерал Тодоров е човек с активна гражданска позиция, почетен член на Съюза на ветераните от войните, почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и почетен председател на клуб „Ракетни войски и артилерия Олимпий Панов”.


 
Един живот на гордости и горести богат –
 
с точно такова заглавие е и книгата му, излязла през 2007 г. и превърнала се в библия за ракетчиците. Библия с известен автор, каквато никой друг не би могъл да напише. Ракетни времена, страсти и тревоги. Не е добре, че военачалниците от ония напрегнати години на "блоково противопоставяне" не споделят с белия лист станалото тогава. Макар да е ясно и дори преживяно от всички. А в книгата си "Ракетните войски на България" ген.-лейт. Димитър Тодоров пише: "В края на 60-те и началото на 70-те години (на ХХ век, няма грешка, става дума за 1959-1961 г. - б.а.) съветското правителство и ГЩ на Съветската армия решават да се предложи на... страните - членки на Варшавския договор, да въоръжат армиите си с ракетно оръжие...". Днешните набедени демократи следва да пообяснят плача си за независимост, как, аджеба, би могла да се случи тогава.
В годините на реформа в държавата и в армията се чуха какви ли не приказки за предишната и за бъдещата армия, за пари и тяхното недостигане... И никой дума не обелва, че армията е повече духът на нацията. За военните летци е известно, че не минават покрай боен самолет след пенсионирането. Сърцето почва да тропа. А на генерал Димитър Тодоров е съдено да изпие горчилката до дъно. Да я пие дълго. Като гледа как с лека ръка бяха бастисани бригадите, базите и дивизионите, които е създавал. Честит юбилей, генерале! И да хилядиш!
 
 





Ракетен фолклор

Фаталният вентил
През август 1962 г., броени минути преди началото на първия пуск на полигона Капустин Яр в Казахстан (тогава СССР), настава суматоха. Това си спомня съвсем отчетливо, макар и 54 години след случката, ген. Тодоров. Според реда за подготовката на ракетната установка за пуск трябвало да се включи и някакъв вентил с доста засукано име. Ако той не бъде включен, ракетата просто няма да излети. Там е работата, че на учебното изделие в България този вентил го има, но тук на полигона ракетата е получена от съветския склад. Руснаците забелязват смута, обхванал българската група, и пращат човек да пита какво става. Срам не срам, разказват му за ситуацията. Братушките спешно извършват проверка и се оказва, че в тази модификация просто този вентил липсва. Нашите облекчено въздъхват и подготвяният толкова дълго и старателно първи ракетен пуск се осъществява.
 



 
Британската къртица
Кой издаде четата?
Вечерта след успешно извършения пуск всички празнуват. Лее се български коняк и руска водка. И внезапно по време на тържеството се разнася новината, че Радио Лондон е съобщило, че България вече е ракетна сила. Настава смут – всичко е извършено в условия на пълна секретност – и пътуването до съветския полигон, и забраната да бъде съобщавано на семействата за задграничната командировка, и стриктната проверка на хората, които служат в ракетната бригада. И изведнъж такава издънка... Нашите векерета веднага започват старателни разследвания и проверки – резултат никакъв. Не може да се разбере откъде е изтекла информацията. Чак по-късно съветски колеги на нашите спецове с половин уста им съобщават, че са разкрили внедрен британски агент на ракетния полигон, който е съобщил новината на Запад, а оттам е проникнала и в Би Би Си.
 




Реквием
Последният пуск
Последните пускове на Ракетните войски на наша територия са извършени на 26 октомври 1999 г. Извършват ги 101-ви отделен ракетен дивизион (ОРДН) с командир подп. Атанас Петков от състава на танковата бригада в Горна баня и 301-ви ОРДН – Стара Загора. Изстрелването става от стартова позиция край с. Сираково по цел, разположена на полигона на Втора армия “Корен”. Сред официалните лица са тогавашният президент Петър Стоянов и министърът на отбраната Георги Ананиев. Пускът е нормален, оценката отлична. След това ракетите ни са нарязани, повече пускове на наша територия няма.
P.S. През август м. г. на полигона в Шабла, по изключение, пред натовски наблюдатели единственият останал в Ямбол дивизион „Точка” извърши успешен пуск и унищожи цел в акваторията на Черно море.

о. з. полк. инж. Любомир МИХАЙЛОВ, в. "НАД 55"

ОЩЕ РАЗТЪРСВАЩИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "НАД 55", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА 
 


Какво четем:

🔴 Тази задача е за гении, но може би и вие ще се пробвате

🔴 Минутка за фолклор! Насладете се на прекрасното Петрунино хоро! (ВИДЕО)

🔴 Български филм грабна голямата награда на Стокхолмски кинофестивал

Източник: Блиц



Коментари



горе