Крепостите на вярата
В България има над 200 манастира, но само 80 от тях са действащи. През вековете
те са били истинска духовна съкровищница на православието и българщината. Опожарявани
и пак възстановявани, изгубени и отново възкръснали по чудо - историите им са
истинско свидетелство за Божията промисъл и силата на вярата. В много от светите
обители се съхраняват чудотворни икони, безценни книги, уникални стенописи - богатство,
с което си заслужава да се гордеем. Вестник "Стандарт" вече обяви, че тази година
включваме манастирите в кампанията "Чудесата на България", която правим вече шеста
година. В поредица от публикации ще ви разкажем за известни и непознати места,
които са запазили нашата духовност. Коя е светата обител, с която се гордеем най-много,
ще покаже и тазгодишната ни класация в сайта "Чудесата на България", където ще
има специален раздел за манастирите.
Ангел Карадаков
Пардоно измолил от Цариград
строежа на Габренския
Габренският манастир "Свети Димитър", наричан още Чукуровски, се намира във Вакарелска
планина от Ихтиманска Средна гора, на около 2 км югоизточно от с. Габра (до 1934
г. - село Чукурово). За манастира се тръгва по асфалтирания път от Габра за яз.Искър,
след около 1 км вляво се отклонява черен път, по който след около 1,5 км отляво
има отбивка (100 м), водеща точно до обителта.
Според някои източници тук е имало манастир по време на Второто българско царство.
Преди изграждането на сегашната света обител на мястото е имало малък параклис,
посветен на Света Марина.
През 1865 г. селяните от Габра събират пари и изпращат Иван Чакъров в Цариград,
който трябвало да измоли разрешение от османската власт за построяването на манастир.
След тежко тримесечно пътуване пеша заедно с панагюрски овчари, той се завръща
с благоволението на Цариград. Интересно е да се отбележи, че по време на своето
пътуване Иван Чакъров научил френската дума "пардон", често я използвал и съселяните
му започнали да го наричат "Пардоно". Той станал родоначалник на големия Пардонски
род в селото. Габренци не забравят да му отдадат своето почетно признание и когато
починал през 1894 г., го погребват до югоизточната стена на манастира, където
и до ден днешен стои надгробният му кръст.
През 1866 г. Габренският манастир вече е построен и е наречен на Свети Димитър.
Църквата е изографисана през 1867 година от самоковските зографи Костантин Геров
и ученика му Костакия, за което съдим от ктиторски надпис на главния вход на храма.
Към манастирската църква са изградени още отделна сграда за живеене и друга Ч
за нощуване на поклонници и магерница. Владение на манастира са били 500 дка гора,
около 100 дка ниви и ливади, 50-60 говеда и над 100 овце. Местните жители, освен
щедри дарения за градежа, подаряват на манастира няколко требници, издадени в
Киев и Москва, както и "Поучително евангелие" от Софроний Врачански, издадено
в Белград през 1868 година в книгопечатницата на Никола Стефанович. Първият свещеник
на "Св. Митър" е Боне Кръстев от съседното село Горни Пасарел (бивше софийско
село, изселено, заедно с близките села Шишманово и Калково заради построяването
на язовир Искър). През 1898 година лично софийският митрополит Доситей представя
новия свещеник Георги Бързанов.
Днес от Габренския манастир е запазена само църквата и основите на магерницата,
разрушена по времето на комунистическия режим. През 60-те години на XX век само
на няколко метра от черквата, е изграден пионерски лагер, чиито сгради днес също
са в руини.
Какво четем:
🔴 Гимнастичка с две дипломи стана "Мис България"🔴 Сегашният елит не си заслужава народa
🔴 "Безбог" повтори в Стокхолм триумфа от Локарно
Източник: Стандарт
Коментари
Последвайте ни във facebook!
