28-годишен хирург от Лясковец избра да гради кариера и научна работа в България


28-ГОДИШНИЯТ СПЕЦИАЛИЗАНТ ПО ХИРУРГИЯ ЕМИЛ ЕНЧЕВ ОТ ЛЯСКОВЕЦ Е ЕДИН ОТ МАЛКОТО МЕДИЦИ, КОИТО ЦЕЛЕНАСОЧЕНО иска да работи и гради кариерата си в България. Въпреки младостта си Емил вече е натрупал опит, стажувайки в Турция, Италия и Полша. В момента той специализира в Университетската болница в Стара Загора, като преди това е завършил медицина в Тракийския университет. Преподава на български и чуждестранни студенти, има над 20 статии, предстои му и докторантура. Младият мъж завършва средното си образование във II СОУ в Горна Оряховица, което е с природо-математически профил и засилено изучаване на английски език и информатика. Категоричен е, че въобще не му е минавало през ума да учи висше в чужбина, а към медицината го насочват учителите му. Те забелязали и насърчили потенциала му по дисциплините химия и биология, а влияние в избора на бъдещата му професия оказва и това, че единият от дядовците на Емил е микробиолог.

Като студент лясковчанинът е прилежен и отличник и заради това става председател на Националната асоциация на студентите по медицина в България – организация, която прави ежегоден международен обмен на стажанти. По тази линия още през 2010 г. младият мъж стажува лабораторно в продължение на месец в Анкара. За нивото на здравеопазването в Турция впечатленията му са отлични. Неслучайно там предпочитат да се лекуват и много наши сънародници – системата е добре изградена, има финансов ресурс и много добри специалисти, държавата изцяло помага, а не пречи на частните болници. Самите хора пък са сърдечни, приветливи и много гостоприемни, обобщава Емил Енчев. През 2011 г. той вече е на стаж в Палермо, където продължава да трупа знания и опит. Казва, че Северна и Южна Италия всъщност са много различни, а ситуацията на юг е почти аналогична с българската действителност. На остров Сицилия младият хирург стажува клинична онкология в клиника, която носи името на съдебния лекар Пауло Джиакони, много известен и почитан в цяла Италия. Разстрелян е показно на улицата от мафията, понеже разследвал убийство, извършено от сицилианските мафиоти. Така се случило, че по време на стажа на Емо клиниката отбелязвала кръгла годишнина от разстрела и точно на българския студент по медицина се паднала честта да изнесе реч пред колеги, преподаватели и общественици, между които кметът на Палермо и губернаторът на Сицилия.

Българинът говорил за етиката на лекарската професия, за морала и себеотдаването, а негови състуденти заснели речта му и я качили в мрежата за споделяне You Tube, разказва лясковчанинът, за когото това е един много специален спомен… Следващата – 2012 г., той вече практикува клиничен стаж в Полша. Работи в клиника в индустриалния град Люблин, който се намира близо до украинската граница. Болницата е много интересна, защото се помещава в сградата на някогашен манастир и стаите на пациентите всъщност са бившите монашески килии. И за колегите си поляци Емо не пести суперлативи, като казва, че е попаднал в много добра работна среда, където координацията е на ниво. Още тогава в Полша се работело с вътрешноболнична електронна система, която едва сега навлиза в нашите, преди всичко частни лечебници.

„МНОГО СЕ УЧУДИХ, ЗАЩОТО ВЪПРЕКИ ПЕРФЕКТНИТЕ УСЛОВИЯ И ОТЛИЧНО ЗАПЛАЩАНЕ, ПОНЕ ОТ НАША ГЛЕДНА ТОЧКА, полските лекари също не бяха доволни от своята държава. Повечето от тях имаха намерение да се установят на работа в скандинавските страни”, разказва Емил. Но пък е категоричен, че нивото на българските медици спрямо останалите им колеги не отстъпва по квалификация, компетентност и научни постижения.

Самият той също вече прави уверени стъпки в научната работа, по която го запалил директорът на Университетската болница в Стара Загора проф. Йовчев. Задно с екип от още петима души Емил Енчев изучава конкретни медицински проблеми от чуждестранната литература, след това анализират темата и предлагат тяхното мнение в обзорни статии. На обичайния напоследък въпрос – в България или в чужбина, 28-годишният лекар е категоричен, че остава в родината си. Не крие обаче, че този избор се споделя от по-малко негови колеги, а тези от малките български градове предпочитат да работят в големите заради нивото на заплащане и възможностите за кариерно развитие.

„Да остана тук, ме мотивира благодарността на пациентите и адреналинът в операционната, който е несравним”, казва хоноруваният преподавател в Медицинския университет в Града под тепетата, който преподава освен на родни студенти и на британци, германци, индийци и пакистанци.

А за нереформираното ни още здравеопазване посочва следното – прекалено многото бумащина, както и тромавата система младите лекари да постъпват на работа.

„Ние сме затрупани като учителите с бумащина и с всяка година нещата стават по-сложни. Ето сега пръстовият идентификатор е голямо затруднение за персонала, който няма време да си гледа медицинската работа”, казва младият лекар и подчертава, че никъде, където е стажувал, няма подобна система.

„Когато един пациент постъпва за първи път за лечение, той трябва да бъде чекиран, разчекиран и да поставя пръста си шест пъти върху машината, за да го разчете компютърът. Обаче има хора с ампутирани пръсти, кой пръст тогава трябва да постави”, обяснява ситуацията Емил, който въпреки неуредиците в системата е категоричен, че предпочита за кратко да трупа опит навън, но да прилага знанията и уменията си в България.

Елена ЧАМУРКОВА


Какво четем:

🔴 Колко високо ще порасне вашето дете? Проверете с тази формула

🔴 Бежанци или нелегални елементи – имат ли право да са у нас?

🔴 Бисерите на Иво Иванов

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе