Катедралата "Св. Александър Невски" в София отбелязва храмов празник


На 23 ноември отбелязваме паметта на светия благоверен княз Александър Невски. В този ден едноименната патриаршеска катедрала в София отбелязва своя храмов празник.

По този повод Негово Високопреосвещенство митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф ще възглави празничното богослужение, в което участие ще вземат Негово Преосвещенство Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит и Негово Преосвещенство Маркианополският епископ Константин. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще вземе молитвено участие, съобщават от Българската патриаршия.

„Св. Александър Невски” е най-големият православен храм на Балканския полуостров. Построен е в памет на 200 000 воини, дали живота си за освобождението на българския народ от османско иго през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Затова е обявен храм-паметник. Неговият патрон е покровител на руското войнство през Руско-турската война.

През 1998 г. Българската православна църква получава в дар от Руската православна църква частица от чудотворните мощи на светеца, които днес са изложени за поклонение в храма.

Основният камък на катедралата е положен на 19 февруари 1882 г. Заедно с него в храмовите основи са вградени и два текста, увековечаващи събитията от 1877-1878 г.: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент.

Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният -¬ на арх. А. Померанцев, който претворява творчески идеите на византийското изкуство, без да го повтаря буквално.

Детайлите на фасадата и многобройните арки и фризове са украсени с каменна пластика, в която са вплетени старобългарски мотиви и други орнаменти.

В храма се влиза през 11 врати, три от които са обединени в главния вход и водят към притвора. Общата кубатура на сградата е около 86 000 куб. м, а застроената площ ¬- 3170 кв. м.

Строителството й започва в началото на XX век, като достига рекордната за времето си сума от 5 и половина милиона лева. Най-мащабната от довършителните рабите е позлатяването на част от куполите.

Катедралата е завършена през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването й не става на предвидената дата – 2 август 1912 г., когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на княз Фердинанд.

Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г., след победата на българските воини при Одрин, а официалното освещаване на храма се прави едва през 1924 г. Тъй като в него има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни ¬- 12, 13 и 14 септември.

Над 400 образци на християнското изкуство посрещат посетителите. Изящните фрески по стените изобразяват Света Троица, сцени от Стария и Новия Завет, пророци, български и руски светци. Освен тях в катедралата има 82 кавалетни икони, от които 34 са на централния иконостас и по 17 на двата странични, 11 в преддверието и 3 кивотни.

Работата по стенописите е завършена до декември 1913 г. Изографисани са общо 247 изображения на светци, апостоли, великомъченици и т. н. В горните части на храма е разкрита общата космогонична християнска идея за началото и края на света, а в по-долните пояси са представени сцени от Стария и Новия Завет и образи със символично значение. На 40 м височина, в централния купол е изобразен Бог Саваот.

Иконостасите, големият и малкият архиерейски трон, царският трон, амвонът и цялата подова настилка са изработени от оникси и мрамори от цял свят. Амвонът е с катедра от бяло-жълт мрамор от Сиена, поддържащите я колонки са с разнообразни алабастрови капители.

В храма има общо 18 полилея, 8 полиелейни кандила, свещници и подсвещници – всички с двойна позлата. Най-големият полилей е с три обръча, има 136 гнезда за електрически свещи и тежи около 2000 кг. Окачен е на височина 27 метра.


Какво четем:

🔴 Стрийте най-разпространеното хапче в мед и чудо - кожата става като на бебе!

🔴 За джинджифила от д-р Гайдурков

🔴 Как да се храним срещу настинка?

Източник: Десант



Коментари



горе