Как българи направиха книжен мост от Бургас до Лион


Всичко започна от това, че отново препрочетох книгите, които си бях донесъл през септември и сега трябваше да чакам кога пак ще си ходя до София. Обикновенно правя така – пълно за пълно. Прочетени за нови. Но в самолета кантарът мери само до 23 кг.

Така се роди идеята да организираме един разменен пункт на книги за българската общност в Лион. Тук живеят над пет хиляди българи, мислех си, всеки има по няколко заглавия, които нито да препрочита, нито да захвърли, разбира се.

Спретнах една малка обява в стенвестника ни „ Les Вulgares à Lyon” (електронен сайт във Фейсбук, моля) и, още докато игрословех в съобщението, та да убедя тукашните си съграждани да се включат, помислих на глас: ”Абе, приятелю драги, този „обменен пункт за книги” още древните гърците са го кръстили Библиотека. Защо не се опитаме да си спретнем една библиотека тук, в Лион! Колко му е?”

Няколко етажерки, две-три маси и столове за читалня, телевизор и, готово. Става за клуб, за прожекция на нови филми, за гостуване на някой писател или музикант, потънах в мечтите си аз.

Трябва ни една Библиотека-клуб. Другите националности имат, а ние – уви, не. Защо ли?

Обсъдих идеята с няколко приятели, които веднага ми кликнаха с палец през екрана, но идеи много, а пари –малко. Докато изведнъж на кафе със Стефан Велков, който преди време отвори любимата ми бакалия, пардон „ Bulgar market ”, Гордиевият възел се развърза.

„Виж, в магазина имам една етажерка за реклами. Махаме рекламите, слагате книгите и готово! Пък и книгата е храна за душата, нали. Само кой ще се занимава с тях? Жена ми е на касата и книгите ще й дойдат малко нанагорно.”

Е, тук вече нямаше място за усукване. Идеята е моя, значи и работа - от мен. Пък и като студент работех в Националната библиотека „Кирил и Методии”, та тайните на каталога са ми ясни.

И нещата потръгнаха. Не така бързо, не така лесно, но потръгнаха. Четвъртък пускаме съобщението – припомняне, събота след обяд, преместваме рекламното пано и библиотеката „Отец Матей-Миткалото” е отворена.

Чакаме дарители и читатели. Всичко на доброволни начала, то се знае! Недоверчив по природа, зер малко ли е лъган, нашенецът първо проверява. Идват двама млади и питат:

–Имаме няколко книги, които вече не четем. Но ако ги донесем тук, ще можем ли един ден, ако ни потрябват, да си ги вземем?

– Разбира се – отвръщам аз. – Стига да са на етажерките, а не са заети от някой.

Друг идава да види вярно ли е. Вярно е разбира се! Трети, хвала на такива родители, носят и взимат детски книжки. Децата им са родени тук, но знаят български и вечер все е по-добре да четат Ангел Каралийчев, отколкото Шарл Перо. Пък и защо не него, стига да е на български. Инак, както бе рекъл вечният Хайтов, се превръщаш в дърво без корен.

Така, от ден на ден читателите надхвърлиха броя на книгите. Ами сега? Решихме да изпробваме старата възрожденска рецепта на спомоществувателите. Пуснахме във Фейса молба за помощ. Отговорът последва, на другия ден, от Севдалина Пенева, редактор на патриотичния сайт „Десант” – Бургас.

Имала един кашон двойни издания и тъкмо търсела някое читалище, за да ги дари. Българин книга ще хвърли ли?!

Луди от радост, не ще и дума, се хвърлихме да  организираме „канала”, както се казва в модерно време. И пак на Фейса и пак до България. Защото Бургас, за сега, не е предградие на Лион.

На воплите ни се озова софиянката Надежда Първолова, чиито зет Димитър Митков пък бил бургазлия, и си ходел от време на време до дома. Така стигнахме до третата брънка на веригата.

Значи кашона ще дойде от Бургас до квартал „Надежда” в София. После?

За щастие, оказа се, че в магазина на семейство Велеви продават и билети за автобусната фирма „Ивкони”, която всеки вторник, четвъртък, петък и събота подържа линията София –Лион– София при това на твърде прилични цени.

Добре, но багаж се качва само на пътници. А цената на един билет, колкото и да е приемлива, е доста по-висока от стойността на кашон книги. Мили Боже! А сега?

Телефонът пак взе Тюркян Велева и буквално приплака на шефката на фирмата Ирина (така и не разбрах фамилното й име), която се съгласи да приеме багажа ни от София гратис. Парола – Мирослав, един от тримата шофьори.

Сега ни оставаше само да отидем до гарата в Лион и да чакаме  автобуса. Вечерта, щастливи  като деца на Коледа, залепихме етикетите, също подарък от една читателка, и днес, книгите, дошли през ръцете на осем човека от брега на Черно море са тук, на брега на Рона в Лион.

А казват, че чудеса ставали само в Библията. След толкова години комунистическо възпитание и мутродемокрация се превърнахме в Абсурдистан. А извечната любов на българина към четмото и писмото и възрожденският му дух за безкористна помощ са още живи! Благодарим, ви добри хора!


Какво четем:

🔴 Дават работа на вдовицата на загиналия Атанас

🔴 Катедралата "Св. Александър Невски" в София отбелязва храмов празник

🔴 Стрийте най-разпространеното хапче в мед и чудо - кожата става като на бебе!

Източник: Десант



Коментари



горе