Драгоманското блато – изгубеният и намерен био рай
На половин час път от София шумът от движението рязко намалява, не се чуват клаксони
на автомобили, а птички. Драгоман. Пред къщите стоят на пост горди в гнездата
си щъркели. Поляните са зелени. Кафето носи много по-голяма наслада, когато го
пиеш точно срещу планината – Чепън.
Драгоманското блато днес отново е биологичен рай, местообитание на ендемитни видове и притегателен център за туристи, след като през миналия век е било пресушено, водата от него – изпомпвана, а земята – използвана за земеделие. Пътешественици с познания по биология в миналото са документирали, че в района на блатото са гнездяли стотици двойки патици, имало е информация, че местните хора са продавали хиляди пачи яйца на софийския пазар. Това е и едно от последните места, където е гнездял жерав, разказа през „Агрозона“ Андрей Ралев от Сдружение за дивата природа „Балкани“. През 30-те години у нас обаче започва политика по унищожаване на влажните зони. Една от причините е борба с маларията, друга – проблемите с наводнения. Основната цел обаче е създаване на повече земеделски площи, въпреки че влажните зони са били едва 1% от територията на страната, отбелязва Андрей. Разказва, че в последствие става ясно колко порочна е тази практика – освен че нанася поражения на околната среда, пресушените влажни зони се осоляват и почвата става негодна за агро цели. Станалото обаче, е станало.
Криви сметки
През 30-те години на миналия век започва изграждането на канали, за да се пресуши
Драгоманското блато, което тогава е било около 4-5 кв. км. Първите опити са
неуспешни. През 50-те години обаче се прави помпена станция, която с цената на
огромно количество електроенергия, е изпомпвала водата около 50 м по-високо. Оттам
чрез канал, минаващ между драгоманските къщи, водата се е отвеждала в дере в посока
Сърбия. Известно време на пресушените територии са се отглеждали жито и царевица
и са се косили ливади. 90-те години обаче енергията, използвана за пресушаване
на блатото, станала по-скъпа от стойността на продукцията. Така постепенно отводняването
престава и блатото започва да се възстановява. Помпената станция е работила спорадично
до края на 90-те, през 2010 г. е развалена.
Богатство от световно значение
„Ние, от Сдружение за дивата природа „Балкани“ доказахме, че водата от блатото няма как да залее пътя или съседните земеделски земи“, казва Андрей. През 2008 г. от сдружението са възстановили насекомоядната алдрованда – плаващо растение, ядящо микроорганизми, което след пресушаването на блатото, било изчезнало. Сега в блатото числеността му надхвърля 10 хил. екземпляра, разказва мъжът. Постепенно са започнали да се завръщат и птиците. Драгоманското блато днес е най-доброто място за големия воден бик – вид чапла, който издава мучащ звук.Това е най-голямата естествена карстова влажна зона у нас, а от 2011 г. и най-голямата като територия влажна зона от световното значение в България, заедно с Алдомировското блато.
Агроекологичният баланс
Почвата около Драгоманското блато е много подходяща за земеделие. Край него се отглеждат основно житни култури, царевица, слънчоглед, има и много на брой малки градини, в които местните хора се грижат за зеленчуци. „Напоследък едно от добрите неща на европейските субсидии е, че започнаха да са възстановяват влажни ливади“, посочва Андрей. Това оказва благоприятно влияние върху видовото разнообразие в района. Чрез агроекологичните мерки има добър баланс между работата на земеделците и природата, коментира още той.
Изяли сме костенурките
Земеделието е и една от причините популацията на костенурки у нас да изчезва,
обяснява
Андрей. Преди десетилетия в страната е имало широка употребата на торове и пестициди
като ДДТ, които вече са забранени, но са нанесли своите щети върху костенурките.
Превръщането на пасища в земи за оран също е гибелно за тях, както и унищожаването
на храстите, и пожарите. Опожаряването на стърнищата е огромен проблем за черупчестите,
наред с интензифицирането на горското стопанство. Парадоксално, но факт – черупчестите
животни и днес продължават да изчезват, заради поверия. Едно от популярните е,
че ако пиеш кръв от костенурка, ще се излекуваш от всичко – това не само, че не
вярно, но и съществува риск от болести, обръща внимание Андрей.
Друг факт е, че в 21.век продължават да се ядат костенурки. Българите традиционно не са ги ядели. Войните обаче променят това – войниците на фронта се изхранвали с тях и връщайки се у дома, отнасят тези навици със себе си. В момента има цели региони, в които масово се ядат костенурки, дори и в съвремието. Единствената тяхна дива популация около София е в село Долно Ново село, община Драгоман. Относително по-често сухоземните се срещат в Източни Родопи и в долината на Струма. У нас живеят два вида – шипобедрени и шипоопашати. И двата вида са вписани в Червената книга. Поради силно намалената им численост костенурките са строго защитени от закона и всяко вземане от природата е забранено и се наказва със затвор до 3 г.
Кварталът на костенурките
За да запази и увеличи популацията на костенурки в района на Драгоман, Годеч и Сливница от Сдружение за дива природа „Балкани“ са създали и поддържат център за размножаването им. Центърът е изграден по Оперативна програма „Околна среда“ преди 4 години и е вторият в България (има и в с. Баня, Бургаско). Центърът започва да функционира с една останала популация костенурки, открита на границата със Сърбия. Благодарение на нея сухоземните в центъра са се увеличили до 38. В него се размножават костенурки, които в противен случай не биха могли да имат потомство, тъй като са твърде отдалечени една от друга. Центърът е своеобразен жилищен квартал за животните – имат си отделни домове под формата на килийки, за да не смущават мъжките индивидиженските извън размножителния период, засети са им специални тревни смески, за да имат храна. Разполагат дори с изградена „ВиК“ система, благодарение на която имат вода за пиене. Водата идва от чешма за водопой на селскостопански животни – в района все още има малки стада. Андрей е радостен, защото три поредни години се излюпва ново поколение костенурки. С годините центърът не само, че се превръща в туристическа атракция, но и все повече фирми организират доброволчески дни, които посвещават на костенурките.
За природата с любов
За да се цени природата, е нужно да се възпитава обич и уважение към нея. С тази
цел сдружение за дивата природа „Балкани“ стопанисва Център за опазване на влажните
зони „Драгоманско блато“. Намира в град Драгоман, на разклона за Годеч. До момента
през него са преминали над 5 хил. деца от създаването му преди 5-6 г. насам. Малчугани
от Драгоман и София посещават района на блатото и в центъра получават знания за
значението на влажните зони, за растенията и животните около него. „Балкани“ са
организирали и еко кръжок за местните деца. Благодарение на него опазването на
природата е получило огромна подкрепа в района, тъй като уроците, насочени към
децата, са достигнали и до родителите им.
Има туристи, няма условия
Привлекателни за туристите в района на Драгоманското блато и Чепън планина са и птиците. Най-атрактивни били белооката потапница и големият воден бик, разказа Андрей. Самият той дойде на разходката с нас „въоръжен“ с бинокъл. Докато говорим с него, той на няколко пъти разпознаваше звуците на различни пернати и обясняваше коя птица оглася пространството. Природолюбителят отбеляза, че птиците са естествен враг на вредителите по посевите. Той добавя, че от 2007 г. във влажната зона има колония на чапли – освен големия воден бик, тук се срещат още бяла, сива и ръждива чапла.
Стигайки до блатото, видяхме група холандци, дошли до България специално за бърдуочинг,
20 дни щели да обикалят и да наблюдават птиците. Единият от тях сподели, че това
му е 10-тото идване в страната. За съжаление обаче, около Драгоман все още няма
добри условия за хранене и настаняване на туристи, отбеляза Андрей. Нишата е свободна
и има накъде да се развива. Чистата храна, невероятното спокойствие и гледките
като от фототапет могат да бъдат използвани като стимули на местната икономика.
По думите на мъжа околността е идеална за къмпинг и ако има добре уреден такъв,
ще е пълен цяло лято.
За любителите на планинския туризъм съседната на Драгоманското блато Чепън планина предлага приятна възможност за умерено лек преход. Чепън е скалиста планина без гора, дом на над 35 вида ендемични растения – такива, които се срещат само в България или само на Балканския полуостров като урумовото лале, например – жълто диво лале, което се среща само у нас. Ентусиастите могат да изкачат най-високия връх – Петровски кръст(1205 м). През него минава екопътека. Извървяването й отнема 5-6 часа, но тези, които я преминат, ще видят места с интересна растителност като прекрасния розовоцъфтящ нисък бадем.
Почитатели на спорта привличат и провежданите вече пет години систезания – Рън и Байк за Чепън. Във вело събитието се включват около 500 колоездачи.И в двете дисциплини – бягане и колоездене, участниците избират между маратонска дистанция – 42 км, и полумаратон – 21.3 км. Спортните събития подпомагат опазването на природата и обратното – опазването на природата подпомага спорта, заключава Андрей.
Имаме 11 влажни зони от световно значение
България е една от първите страни, присъединили се към подписаната през 1971 г. в иранския град Рамсар Конвенцията за влажните зони, известна още като Рамсарска конвенция. Документът е първият международен договор, засягащ съхраняването на биологичното разнообразие. Той осигурява междуправителствена рамка за опазване на влажните зони и за разумното използване на ресурсите, които те предоставят.
Страната ни участва с 11 влажни зони в списъка със зони с международно значение на конвенцията. Общата им площ е 35 273 хектара като в нея влизат: Атанасовско езеро, комплекс „Беленски острови”, Дуранкулашко езеро, остров Ибиша, Шабленско езеро, местността „Пода”, Поморийско езеро, комплекс „Ропотамо”, езеро Сребърна”, езеро Вая и карстов комплекс „Драгоманско блато”. Драгоманското блато е последната влажна зона, която България е включила в списъка.
От Министерството на околната среда уточняват, че обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при експлоатирането на влажните зони. Нещо повече, подкрепят се риболовът и използването на ресурси като тръстика, кал, дивеч, сол, например, стига употребата да е устойчива – да гарантира, че ресурсът ще е наличен и за бъдещите поколения.
Тръстика с добавена стойност
Един от примерите за устойчиво използване на ресурси от влажните зони е проектът на Сдружение за дивата природа „Балкани“. Идеята е растителността в блатото – тръстика, камъш и т.н. – да се превърне в екологично чисто отопление, разказа ни Андрей. Той посочи, че сдружението има експериментална технология за правене на пелети от тръстика, която е изключително екологосъобразна, тъй като чрез събирането й благото се прочисва от старата материя. „Сега сме на етап от експеримент да го превърнем в бизнес за местните хора.“, казва Андрей. Интерес от местните вече има. Остава да се купи подходяща машина, която ще позволи пазарната реализация на пелетите.
Анета Стефанова,
снимки: Кирил Беспалов
Материалът е публикуван в сп. „Агрозона“. Следете изданието и за други любопитни текстове.
Какво четем:
🔴 Колко струва животът в Англия?🔴 Даниел Митов: Изказването на Ердоган за Лозанския договор е отживелица. И България е наследник на огромна империя
🔴 Гуми с 4 мм грайфер от 15 ноември до 1 март
Източник: agrozona
Коментари
Последвайте ни във facebook!
