Емилия и Тодор Гърбови – живот в небето


Тодор и Емилия Гърбови са живата история на българската военна авиация. Помнят най-силните ѝ години и ги боли от незавидното ѝ състояние сега. Като инструктори са обучили цяла плеяда български генерали, сред които са ген. Михо Михов и ген. Румен Радев. Тодор Гърбов достига до поста заместник-началник на ВВВУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия, а Емилия Гърбова е първата и единствена жена пилот на военен реактивен самолет у нас.
Днес той е на 85 години, тя на 84. Имат 63 години брак, 3 деца и 10 внуци и правнуци. Срещаме с тях в къщата им в Сухиндол, където прекарват всяко лято, по повод празника на българската авиация, който се отбелязва на 16 октомври.
Тодор е от Сухиндол, Емилия от Полски Тръмбеш. Гърбов се запалил по летенето още като дете в родния си град. В близката местност Кайряка, той се занимавал с безмоторно летене. Слушал с интерес и историите за прославените български пилоти Пеньо Попкръстев, Петко Попганчев, Ганчо Душков, всички те родом от Сухиндол.


Съпругата му била на бригада на язовир “Александър Стамболйски” през 1947 г., на която и той бил, но тогава се разминали. Влюбили се във военното училище, където били в един клас. Тя завършила Строителния техникум във Варна и там започнала да се занимава с парашутизъм, после членувала в аероклуба в Казанлък, а след него и във военното училище в Долна Митрополия. Емилия Гърбова се възмущава от спекулациите в медиите, че сега завършили първите жени летци у нас, което не е вярно.
“Първите жени летци са завършили още през 1947 г. Това са Мария Недялкова, Дора Мочкова и Теофана Крил. След това още два випуска жени завършват в Долна Митрополия. Никой не казва, че до пенсия стигнаха 14 жени летци”, обяснява Емилия.
Службата поднася на двамата пилоти какви ли не изпитания. След като завършват, Тодор и Емилия са част от десетте души, които били оставени за инструктори в училището. Но радостта им не била за дълго.
“Аз завърших през 1953 г., но още на следващата година ме съкратиха, защото излезе решение, че всички жени, които не са глава на семейство, трябва да напуснат, за да не се съкращават мъже пилоти. Имаше случаи на жени, които нарочно се разведоха, за да останат глава на семейството. Запазиха си работата, а след време се събраха с мъжете си.
На мен ми предложиха да стана преподавател и да не летя. Не се съгласих и се прибрах в отпуска в Сухиндол. След няколко дена получих съобщение да отида да си оправя военноотчетната книжка. Бяха ме съкратили”, разказва възрастната жена. Следват десет години, в които не се е качвала на самолет. През това време отглежда три деца – Зоя, Лиляна и Веселин.
По онова време Военното въздушно училище имало три летища – в Каменец, Долна Митрополия и Щръклево. Летяло се на три смени. Само в Долна Митрополия имало над 100 самолета L-29 за тренировъчни полети.
В един момент семейство Гърбови се мести в Каменец, където Тодор бил инструктор. Там изкарват 11 години.
Жената искала да лети и подала документи в гражданската авиация, но не я приемали, защото имало много мъже кандидати за летци, и тя отишла в селскостопанската. Изкарала там около 3 години и пак кандидатствала в гражданската. В същото време само на 35 години съпругът ѝ Тодор подал рапорт за напускане на военната служба, за да може семейството да се събере. За да не изгубят него, във военното училище решили да върнат жена му на работа. Това се случило през 1967 г.
Докато били разделени, се налагало чужди жени да гледат децата им. Може би сме единствените, които имаха гледачи по онова време. Не беше лукс, а необходимост, спомнят си съпрузите. Емилия и Тодор споделят, че децата им изгонили една от жените, която дошла да ги гледа, защото не я харесали.
Гърбови не са броили колко летци са обучили като инструктори, но със сигурност може да се попълни цяла авиобаза. Имало период, когато в училището приемали по 200-300 души, включително и чужденци.
Емилия се пенсионирала на 48 години, стояла една година, но не се стърпяла и продължила да лети като началник на аероклуба в Горна Оряховица. Последно се е качвала на самолет като втори пилот на авиошоу в Пловдив през 1997 г.
И двамата са единодушни, че усещането да управляваш самолет е неописуемо. Това е любов за цял живот. Благодарни са на съдбата, че все още летят, макар и на сън.
(следва)
Весела КЪНЧЕВА
сн. авторката и личен архив


Какво четем:

🔴 Чували ли сте за Алботинския скален манастир?

🔴 Сирийки спасили българите в столовата в Харманли

🔴 Николай Хайтов: Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен...

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе