Пирамидите над Искър

„Всеки ще ви каже как да намерите Пропадалото“, уверяват ме за втори път от кметството.

Първият път, преди три години, така и никой не успя. Сега отново пробвам, показвам даже снимки от обекта на две жени в центъра на Реселец. Те ги поглеждат и… сочат в противоположни посоки. На отбивката за с. Камено поле мъж ме упътва към чешма до реката и черен път, тръгващ от отсрещния бряг. Намирам ги, но ми липсват още указания. Най-после младеж с каручка и гривест кон отмахва проблема. „Минавате реката. По-нагоре идват две разклонения. И на двете вземате дясната пътека. Второто е с две десни пътеки, хващате тази, дето прави ей така (имитира вълни) и сте там след десет минути“.

След десет минути сме наистина там. Прекосили сме иглолистен масив, навлизайки в страховит коридор между отвесни грамади. Към него теглят чакълирана пътека, че и информационно табло тъкмо пред вълнистата отбивка. Недоумявам – снимки плюс детайлни пояснения за дължината и времетраенето на прехода (750 м, 4 часа), за надморската височина (до 200 м), за атрактивните образувания (Гъдулката, Отсечената скала), а табели как да стигнете от селото дотук липсват. Свършено е най-трудното (екопътека с три маршрута, други две цветни пана по средата и в края й, панорамна площадка с беседка, пейки и парапети) за сметка на задължителното (насочващи стрелки накъде да извърви човек този километър и половина от Реселец до Пропадалото). В същата ситуация попаднах преди време и пред скалните манастири над Осмар и Хан Крум, пред Момини гърди край Старосел, гробниците край Пчелари, Караджов камък откъм Кръстова гора. Защо са всички тези скъпи и лъскави съоръжения, ако до самите обекти не водят указателни знаци? Трябва ли интересът към тях да бъде приоритет само на приключенци, за които знаем, че ще намерят целта и без екстри, и без улеснения?

Пропадалото (Тектонски гребен Калето) е сух, карстов каньон с надвиснали и нахвърляни на дъното му гигантски каменни блокове. Едни стърчат, като надхвърлят височината на многоетажни сгради (Отсечената скала), други са килнати под различен ъгъл. Застрашително. Придвижването помежду им, обходът на скалните процепи и изкачването на сипеите е като в декор на катастрофичен филм. Изключително срутище на седем километра от Червен бряг.

Купените (Куклите, Чуклите) се извисяват над Искър в скален венец.

Купените (Куклите, Чуклите) се извисяват над Искър в скален венец.

Пропадалото е карстов каньон с отвесни стени. Изключително срутище на 7 км от Чревен бряг.

Пропадалото е карстов каньон с отвесни стени. Изключително срутище на 7 км от Чревен бряг

Гигантски каменни блокове са нахвърляни в каньона.

Гигантски каменни блокове са нахвърляни в каньона.

Месец-два по-късно избираме друг маршрут край Реселец – коларски път прорязва бурените източно от жп прелеза преди селото, стига до извор с ледена вода, после довършва дъгата си на юг, опирайки в безкраен земеделски масив. Както казва водачът ни Георги Колев, оттук до Купените следва джунгла. Всяка крачка е борба. Въздухът тежи. Но просторът и обемите, които се отварят насред пролуките в листака, си струват пъшкането под тежките раници.

Пепелявата лента на Искър реже пейзажа по диагонал. Стъпваме върху останки от градежи, върху римска керамика. Скалните кули, наричани от местните Купените (Куклите, Чуклите), са на хвърлей от нас. Хипнотичните им туловища налагат преценка на всеки изминат метър – само наклони под краката ни и нищо здраво, за което да се захванем. А ни предстои спускане с въже между сивобелите исполини. Поредната хрумка на Георги не ни изненадва. Пещерняк и катерач, той вече ни е уверил, че усещането помита представите за вертикален тунел в необята, затова сме и тук, в скалистата пустош, близо до небето. Огледът на терена обаче ни отказва от мечтаната тръпка. Бездните под нас ни викат през цялото време, а и не откриваме подстъпа към търсения улей заради гъстежа от саморасляци.

Искър реже пейзажа по диагонал.

Искър реже пейзажа по диагонал.

Конусообразните и стълбовидни образувания са в близост до връх Кокала.

Конусообразните и стълбовидни образувания са в близост до връх Кокала

Скалната арка, наричана от местните Слона.

Скалната арка, наричана от местните Слона

Тази обител на забравата на около два часа от Реселец е част от геоложките феномени край селото. Известни едва на малцина, конусообразните и стълбовидни образувания се извисяват над Искър в близост до връх Кокала (325 м н.в.), затова и този район от североизточния дял на Западния Предбалкан носи същото име. Поради начупения терен и скатовете за откатерване, величавите пирамиди не са изследвани систематично, но над тях са открити зидове от крепост, от която имало видимост с Реселешкото и Карлуковското кале.

Обходът на долината отнема около 4 часа.