Зеленото сирене от село Черни Вит
Кулинарен туризъм
„Човекът който приготвя сиренето е съвсем близо, след моста, втората къща вдясно.“ – така ни изпроводи жената, която попитахме за зеленото сирене, правено в село Черни Вит. И така се запознахме с биолога, бивш кмет на Черни Вит, Цветан Димитров.
Съвсем случайно бяхме в Тетевен и се радвахме на тетевенския балкан. В търсенето на интересен маршрут през Балкана към Етрополе, попаднах на информация за някакво прословуто черновитско зелено сирене. А става ли въпрос за ядене, не мога да пропусна. И така с жената, бебето и малко информация се озовахме в Черни Вит в търсене на плесенясало сирене.
От прочетеното в интернет бяхме останали с впечатление, че зеленото сирене е много известно и едва ли не очаквахме табелки „Зелено сирене“ по къщите или поне в центъра на селото. Нямаше обаче нищо подобно и след две обиколки на селото с колата и повторна проверка в интернет открихме само че дегустация на сиренето се предлага в местния хотел. Е, предпочитахме нещо по-домашно, но като няма друго – и в хотела ще отидем, казахме си и тръгнахме по табелките към почивната станция. Но и те ни изведоха до кръстопът без знаци и трябваше да попитаме любезна местна жителка накъде да продължим. Така тя ни разказа къде живее производителят на сиренето и се отправихме право към неговата къща.
Малко странно и неудобно ни беше да потропаме на нечия врата в неделя в 12 ч на обяд, още повече като не сме сигурни дали сме на правилното място, но този път бяхме успели и усмихнатият Цветан Димитров ни посрещна на приятна беседка в двора си, предложи ни два вида сирене и започна да разказва за историята на деликатеса. Едно време пастирите в Балкана си държали бялото саламурено овче сирене в дървени качета. Постепенно обаче саламурата се отцеждала и бучките сирене оставали на сухо. След отварянето на качетата, от досега с влажния и хладен въздух, сиренето започвало да се покрива с плесен. Дълго време хората смятали това сирене за развалено и то започнало да изчезва в края на 70-те години, когато хората заменили дървените съдове с пластмасови и зараждането на плесен било предотвратено.
Сиренето било преоткрито от италиански специалисти от асоциацията Slow Food през 2007 година и тогава започнали усилията за възстановяване на технологията на уникалния продукт. Оказва се, че за направата на зеленото сирене са необходими не само дървени качета. От значение е качеството на млякото. В района се отглежда основно тетевенска овца, от която са запазени под 10 000 броя. Стадата са смесени с каракачанската овца. Така млякото, от което се произвежда зеленото сирене, е различно от добиването в други райони на страната. За производството на зелено сирене важна роля има и климатът – без влажността и мекия климат по поречието на река Черни Вит плесенното сирене няма да се получи. Друг важен фактор са големите разлики между температурата през деня и нощта в района.
Днес Цветан Димитров вече е намерил правилната технология, но сиренето за съжаление още не е широко достъпно и може да се опита единствено в неговия дом – заради административни спънки. Но борбата с държавата продължава, а ние се надяваме скоро зеленото сирене да стане достъпно за всички българи.
*Искам да си призная, че за асоциацията Slow Food, не знаех нищо и не бях чел последния брой на National Geographic (май 2015г.). Та всичко се навърза много случайно и интересно, а после си допълних информацията от статията „Произведено на село“ в National Geographic Bulgaria
** За зеленото сирене научихме от сайта http://greencheese.eu/, откъдето сме взели и част от информацията за тази публикация. В сайта може да намерите още рецепти със зелено сирене, в случай, че успеете да се сдобиете с него.
Какво четем:
🔴 Лековитите билки на България🔴 Утре празнуват любими имена, кръстени на светец- господарят на мечките
🔴 Алекс Богданска: Иска ми се да вярвам, че моята страна не е просто един лош сън, от който ще се събудя, като замина за чужбина...
Източник: andrey-andreev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
