Лагерът в Харманли се използва като база от каналджиите
Следващите редове са от Иван Атанасов, редактор на Сакар нюз, новинарска агенция
в Харманли. Той следи отблизо проблемите с лагера там. При последния бунт (който
не беше първи), кадрите, заснети от Иван Атанасов, бяха купени от всички големи
световни агенции. Фотоагенции и национални телевизии у нас също го търсят в такива
„новинарски моменти”. Атанасов е добре информиран за ставащото в лагера, още повече,
че градът е малък и всички, които работят със или при мигрантите, се познават.
От e-vestnik му поръчахме да напише какво става в този лагер, какви са проблемите
му, да отговори на няколко основни въпроса, които се коментират по медии и социални
мрежи. Първата част е тук – „
От неговия отговор изскочиха някои новини:
Какво искат обитателите, накъде са тръгнали?
Всички настанени искат да отидат в Германия или друга западна държава и то веднага.
Те знаят, че е невъзможно да преминат границата без документи, но въпреки това
настояват.
Преди две седмици няколкостотин бежанци се строиха с раници на гърба поискаха
да напуснат лагера и да заминат на сръбската граница. Там някаква фирма щяла да
ги прекара на сръбска територия, а от там се надяват да стигнат до Западна Европа.
По принцип настанените в лагера го имат само за временен пункт по пътя на Запад.
Някои престояват само няколко дни и тръгват, други остават за няколко седмици,
докато си уредят да пътуват на Запад.
През лятото хора от персонала са забелязали, че вътре в лагера се настаняват
и „нелегални”. Като оградата е пробита на много места и няма сериозен контрол
в него може влезе който си поиска. Така малки групички нерегистрирани мигранти
идват за по няколко дни, преспиват в лагера и след това заминават на Запад по
каналите, за които са си платили. Предпочитат да не се регистрират в България,
защото от Западна Европа могат да ги върнат обратно. Искат направо там да получат
статут.
Фургоните през лятото. Снимка: Sakarnews
Мрежа от канали обхваща мигрантския поток. Едни каналджии осигуряват сирийци,
други – иранци, иракчани, афганистанци. Понякога едни и същи каналджии обслужват
всички, зависи кой как плаща. Един взима пари за транспорт, друг за нелегално
прекарване през граница, трети – за документи. Като следствие на това в лагера
има създадена някаква неофициална организация, която обслужва мигриращите към
Западна Европа. Човек, който работи с мигрантите, казва, че в мрежата на каналджиите
участват и преводачите араби. Някои сирийци разбират това и са се опитвали да
го кажат на българските власти, но въпросните преводачи са им посредници.
През лятото полицията няколко пъти е правила проверки в лагера и е залавяла „нерегистрирани”,
но от това нищо не следва за тях. Просто ги регистрират.
Каква е храната?
Храна им се дава в столовата три пъти на ден. Според бежанците тя не е достатъчна
и не е разнообразна и рядко присъстват плодове и зеленчуци.
Повечето от афганистанци (те са мнозинство в лагера) не са виждали такава храна
и такова обслужване в родината си. Тук хлябът е различен, супи, ястия. Някои недоволстват,
дори да са били недохранвани по местата, откъдето идват.
В столовата стават най-често конфликти за храна между афганистанци, сирийци,
иракчани, иранци.
Има ли преводачи?
Повечето афганистанция са пущуни и говорят езика пущун. Такива преводачи в лагера
няма. Афганистанците навлизат в България от няколко години, но никой не се е погрижил
да обучи преводачи.
Полицаите имат големи проблеми при безредици, защото заповедните команди не се
разбират от афганистанците.
За иракчани и сирийци има преводачи араби. Но и някои от мигрантите сирийци,
иракчани, иранци, знаят малко или повече английски, с тях има по-малко проблеми.
Има ли разграничение между бежанци и мигранти?
Има толериране на някои, защото се приема, че бягат от война, а за други се смята,
че са икономически емигранти. Процедурите за двете групи не се движат еднакво.
На вторите не обясняват защо се бавят и това създава напрежение.
Правозащитните организации настояват, че след като са допуснати в Българя, каквито
и да са, от ДАБ трябва и с двете групи да се отнасят еднакво. Някои мигранти са
казвали, че плащат, за да им придвижат по-бързо документите и да получат статут.
Като влязат в България, мигрантите подписват документ, с който искат закрила
от държавата. И тогава Държавната агенция за бежанците се заема с тях. Настанява
ги в център от отворен тип, дава им регистрационни карти. След промените в закона
преди няколко месеца, Агенцията може да има центрове и от затворен тип. Така се
надяват да ограничат безразборното движение.
Има ли болести?
Една от най-тиражираните новини, че в лагера има болни от опасни тропически болести,
които могат да се разпространят сред българите все още не е доказана след проверка
на няколко медицински екипа. Близо 3 години 100 човека от Харманли работят сред
мигрантите и имат ежедневен контакт с тях и никой не се е разболял.
„Дойче веле” писа за краста в лагера. В резултат местна журналистка снима хора
от лагера с кожни заболявания и твърди, че специалист по тропически болести е
определил това за „кожна лайшмониоза”, която се пренася от комари. Но до момента
официални медицински заключения за такива болести няма.
Сигнали за различни болести е имало още през лятото от доброволците. После стана
известно, че крастата я е имало от няколко години и тя трудно се лекува. При лечението
се изисква да има чисти матраци, ново бельо.
Тази болест в Харманли има в двете ромски махали винаги, но за нея досега не
се е говорило, казва кожният лекар д-р Златка Чанкова, управител на „МБАЛ - Харманли“.
Доброволци твърдят, че са уведомили ДАБ за съществуващите проблеми и за това,
че лекарския персонал не достига. Но от София е нямало адекватна реакция.
Служителите на БЧК, през които минават рецепти да закупуват лекарства твърдят,
че те са за респираторни заболявания, за кръвно, за диабет, за някои хронични
заболявания. Имало шарка при децата, което се смята за нещо обикновено.
Има едно изискване, за което от ДАБ се сетиха сега. То е че всеки дошъл в лагера
трябва да е под 72-часова карантина. При положение, че на ден идваха 80-100 човека,
това няма как да стане в Харманли. Такъв изолатор започна да се изгражда преди
два месеца, но той бе повреден при бунта. Вероятно ще заработи в скоро време.
Може ли да се снима вътре в лагера? Допускат ли журналисти?
Държавата не разрешава на журналисти да снимат в лагера. Обяснението на шефката
на ДАБ Петя Първанова е, че като видят камери, мигрантите стават прекалено възбудени.
Но всеки втори сред мигрантите има смартфон със сим-карта с интернет и денонощно
от тук се изпращат снимки, видео.
По снимки и видео в социалните мрежи, някои смятат, че бунтът на 24 ноември,
е възникнал по време, когато такива бунтове е имало и в подобни лагери в Гърция
и Франция. Тоест нищо скрито не може да има. Информацията често се превръща в
дезинформация.
В сряда, 30 ноември най-после допуснаха журналисти.
Какво четем:
🔴 Комунисти от 30 страни: Да спасим комунизма в България!🔴 Радев иска подкрепа срещу пробуждането на неоосманизма
🔴 Ветеран от Дойран изкопал съкровището край Бял извор
Източник: e-vestnik
Коментари
Последвайте ни във facebook!
