Разходка из магичните кътчета на родината ни

Днес ще ви разкажа накратко за едно красиво кътче от България, оставено на произвола на съдбата!

Днешната фото разходка ще бъде из едно непопулярно и не туристическо място, а именно село Дебрен, където са родени и израснали моите деди и пра-деди.

Този материал е за онези дестинации, които често забравяме или напускаме в търсене на реализация и щастие, но които продължават да са живи в сърцата ни по особено сантиментален начин. И макар и нас да ни няма, животът там продължава и всеки камък носи неразказана лична история.

Село Дебрен е едно от изключително красивите селца, разположени в Югозападна България, в подножието на Западните Родопи с 2301 жители към 2015 г.

Разказът ми започва с една интересна снимка, която имаш чувството, че оживява пред очите ти – сякаш ако отвориш вратата, ей сега ще зърнеш хляба и посудата на скромната трапеза. Цялото действие се разиграва на фона на величествената планина Пирин. Тази старинна къща е един от символите на някогашния домашен уют, но към днешна дата е подложена на студа и дъжда и изживява последните си дни, защото когато липсва човешкото присъствие и топлина, всичко рано или късно е обречено на разруха.

Останките от стара къща

Намекът за големина и масивност на тази „бивша“ къща силно ме впечатли. В далечни времена е била величествен страж точно над пътя, по който се влиза в селото. Тези останки са достатъчни, за да си я представя от онова време, когато е била цяла и величествена.

Останките от стара къща

На снимката по-долу се вижда кога е построена къщата – 1959 г. Интересен факт е,че живущите в нея я напускат през 1968 г., може би принудително. Като знаем как се строи къща и каква немотия е било в този период – как ли са се чувствали стопаните, напускайки дома си?

Останките от стара къща

Фоторазходката ни продължава из тесните улички, обградени от старинни къщички…

Из улиците на село Дебрен

На снимката по-долу виждаме плет замазан с кал или кирпич. В миналото така са правени горните етажи на каменните къщи. За изработката на плета са използвани пръчки от сурова леска (лешник).

Плет замазан с кал

Най-добре запазени са джамията и църквата. Преди няколко години покривите им бяха реставрирани и към момента са в добро състояние и са стабилни. Вътре са застлани с черги и са готови да посрещнат всеки вярващ, решил да отдели време да ги посети.

Джамията в село Дебрен

Църквата в село Дебрен

При последното ми посещение не очаквах къщите да са рухнали толкова много. Впечатление ми направи, че повечето запазени къщи са покрити с тикли. Зидовете са градени само с камъни, кал и дървени греди, за да бъдат по-издръжливи във времето. Когато покривът е продънен, калта се измива от камъните и зидовете и те се превръщат в камара, а домовете в руини. Сега дуварите между дворовете обаче почти липсват, което е много жалко.

Из улиците на село Дебрен

Била съм и в други изоставени села, но определено мога да кажа, че това място остави запомняща се „следа“ в съзнанието ми.

Местоположението му и гледките са някак омагьосващи. Сякаш си зрител в голям амфитеатър, а пред теб на сцената са десетина села, един град (Гоце Делчев), великолепната Пирин планина, синьото небе и пленяващите облаци.

Панорамна гледка от село Дебрен

Чудните зелени полянки с ниска, гъста тревица, заснежените планини и безкрайният син простор омайват не само очите, но и съзнанието.

Кристално чистият, хладен въздух освежава ноздрите и изпълва гърдите ти със сили и енергия за нови приключения.

Омайните песни на птичките, носещи забравени спомени, нежно галят ушите ти.

На това магично място човек успява да “превключи“ от градския живот, кръстовищата, ежедневното напрежение и стреса… и изведнъж се озовава на това тихо и спокойно място, лишено от градската суета и натоварване… Начинът, по който се чувстваш тук, не може да бъде описан с думи… той трябва да бъде усетен.

Тук всичко е истинско и натурално – само зелена трева, дървета, камъни, слънце и небе. Попаднал в състояние на такова спокойствие, човек остава сам със себе си и неизменно се замисля над стойностните неща от живота.

Време е за разходка

Чешмата от снимката по-долу е с изкъртена каменна плоча и за съжаление е тъжна гледка. От „извор“ – животворящ символ в миналото, днес тя се е превърнала в отражение на човешката алчност и безумие.

Тук разрухата има две измерения – от една страна са иманярските набези, а от друга – разрухата на нещо важно, полезно и стойностно. Чешмата и изворът имат духовно измерение. Не случайно са така силно застъпени в родния ни фолклор. Те са пряко свързани с оцеляването и бита на хората. Особено като се има предвид, че в това село няма водопровод. Някога дори не е имало електричество. Представете си как са живели хората на това място…

Останките от чешмата в село Дебрен

През почивните дни и когато времето е слънчево, тук е пълно с деца, които идват на разходка, както и с по-възрастни хора, събиращи падналите клонки от дръвчетата за подпалки.

Село Дебрен

Много дълго мислих какво описание да дам на тази фотография…. Така и не го измислих…

Стара постройка в село Дебрен

Родопа, Пирин и Дебрен

Село Дебрен на фона на Пирин и Родопите

Кметството:

Кметството в село Дебрен

На тази снимка е мястото, където хората от новото село Дебрен идват да си „правят моабета“. За да е по-приятен престоят им, местните са си сковали барака с маси и пейки в непосредствена близост до чешмата.