Приятно гледане, драги зрители!


Някога имаше една игра, наречена "тука има - тука нема". Разиграваха я с три чашки и топче. Разбира се, залагаха се пари и трябваха много съобразителност и късмет, за да отгатнеш действията на ловките тарикати по пазарите. Днес почти със същия устрем и тарикатлък се въртят мандатите за кабинет, а вторачената публика следи къде ще се падне топчето. Предварително е ясно, че накрая пак ще ни вземат парите. Това не пречи да ни разсейват с разни "национално отговорни" изказвания от патриотични говорители, които се борят, за да ни "спасят" от мигрантите и да ни вдигнат пенсийките. Нищо че не могат да сторят нито едно от тези неща. Докато въртят "топчето", милионите за безсмислена тел по границата вървят, а

каналджиите захлебват под благия поглед на властта

Тя - властта, макар и в оставка, също върти чашките като луда. Единия ден хвърли жандармерия, за да се бори с крастата, а след това почти откри терористи, за които някой някъде писал по вестниците. В тази суматоха кога да види човек, че пак си гласуваха същите партийни субсидии. Парите, разбира се, ги взимат от нас.

След юначните националисти се появиха "изисканите" всеядни реформатори. С назидателен тон един вицепремиер ни обясни, че не било възпитано да се отказва мандат на президента. В това време ловко пуснаха въдица за 1.200 млрд. за лекарства. Като стана дума за възпитание, се сетих как същият вицепремиер, но с опозиционна дрешка обясняваше кои коалиции са "нехигиенични". Помните ли? А едно известно шоу я разнасяше като Самарското знаме, за да ни агитира, че тя е чиста и свята. После "хигиената" отпадна и се превърна в "трик". Но какво значение има - важното е топчето да се върти.

Властелинът на държавата в оставка също не спира да ни баламосва. След един неуспешен и един успешен опит накрая успя да ни хвърли в криза. И се започна едно цупене като засегната девица, която е била толкова срамежлива и почтена години наред, а хората "несправедливо" я наричат със срамни думи. В яда си току да ни спре санирането, а никой не ще да раздели един милиард на няколкостотин блока, за да види, че санирането на един блок струва колкото построяването на чисто нов такъв. Но парите ги няма.

Замириса изневиделица и на нова сделка за "Белене",

което същата власт призна, че е кражба. Е, инвеститорът не се оказа от запад, както се говореше, а от далечния изток, но все тая - ще текат пари. Да познаем ли чии ще са накрая и тези пари?

В крайна сметка ще има избори, но след като толкова успешно могат да ни замайват и да крият топчето, излиза, че не само подрастващите, а ние - техните родители, сме функционално неграмотни. Изследването на PISA 2015 извади потресаващата истина колко малко българчетата са готови за живота. А нима ние сме, след като методично ни лъжат, а ние отново ги избираме? Нима не виждаме с просто око десетките ниско приведени медии, които угодничеха на властта за някой петак повече? Същите от няколко седмици се надпреварват да "разкриват" деребействата на властта в оставка. Изведнъж им се появиха гордост, чест и журналистическа съвест. На екраните лъсна плеяда от събеседници, започващи излиянията си с репликата - "Както казвах още преди...". Един мой приятел ухилен ми припомни вица от Живково време, че България имала най-големите гори в света, защото в продължение на 45 години още слизали партизани и активни борци. Като стана дума за партизани, се замислих до кого последно ще се снима лидерът на БСП? До паметника на Живков или до натовски генерал?

Всъщност дали сме функционално неграмотни или функционално неспособни? Този въпрос е интересен за предстоящите избори, а не кой ще има 10 депутати повече.

Колко време ще блеем в чашките и топчето,

за да се сетим, че ние сме тези, които трябва да си въртим живота? Още колко време ще се оправдаваме с османското владичество, византийското не знам какво си, комунистическия режим, Европейския съюз и глобалното затопляне? И отговорът на тази "функционална" задача не е няма кой, защото в България има достатъчно почтени хора. Никой няма да ни съобщи в 12 часа по телевизията или във "Фейсбук" новината, че "топчето пукна". Никой не трябва да чака Боримечката, защото мечката сме самите ние и трябва сами да се преборим. Въпросът е можем ли да различим почтените от другите и да ги подкрепим с действия. Не с ругатни пред телевизора, а с лично участие в решаването на собствената ни съдба. В противен случай ни остава само да гадаем под коя чаша е топчето... Приятно гледане, драги зрители!

АРМАН БАБИКЯН


Какво четем:

🔴 Как да отгатнем идващия инфаркт?

🔴 Направихме всичко възможно да съхраним вярата и християнските ценности на нацията (СНИМКИ)

🔴 Тя му даде работа, за да не проси, а две седмици по-късно разбрала нещо, което я оставило без думи

Източник: СЕГА



Коментари



горе