Майка бяга от България в Синсинати, за да оживее детето й


Има политически емигранти, има икономически... Оказва се, че има и здравни емигранти.

"Аз съм толкова обидена и травмирана от начина, по-който обществото се отнасяше към него. Те почти го оставиха да умре от глад", през сълзи разказва джаз певицата Елена Николова. Едва ли преди 20 години тя си е представяла, че ще изрича тези думи далеч от България и няма да иска да се върне в Родината. Тя е един по-различен емигрант.

Животът на Елена се преобръща през 1996 година, когато се ражда синът й Виктор. Всечко по време на бременността й е нормално... до самото раждане. "Израждането беше проведено по такъв варварски начин, че той затова е в това състояние. Той не изплака въобще", връща се към ужаса Елена.

Детето не получава достатъчно кислород и това му нанася непоправими щети. Едва диша и никога няма да може да гълта нормално през устата. Така за Елена започва реалността на майка на дете с увреждане в България. "Това как се отнасяха към него - това ме обиди най-много. Защото всички виждаха в моя случай как да ме изнудват за пари, споделя майката. - Когато Виктор престана да наддава, никой не ми каза, че има възможност да бъде захранен през устата. Той беше на 10 годинки, когато тежеше 10 килограма, защото не можеше да се храни!  Аз можех да си затворя пръстите около бедрото му - толкова тъничко му беше бедрото!"

През всичките 10 години Елена проучва къде да емигрира, за да спаси детето си. През 2006 година, когато е на ръба на отчаянието, късметът й проработва. Печели зелена карта за Страната на неограничените възможности - дори за деца като Виктор.

Избира Синсинати, защото е проучила, че там е най-добрата детска клиника. "Абсолютно съм сигурна - ако бяхме останали още едно лято в България, той същото това лято щеше да умре. Не можеш да си на 10 години и да си 13 килограма! И в Сомалия не са така", казва Елена.

Само след шест месеца в Америка Виктор е вече различен. Следват операции и най-важното - вече се храни. "За първи път го видях толкова светнал. За първи път не полагаше толкова усилия да диша. Как няма да си щастлив, спомня си за първите моменти на радост Елена. - Аз започнах да го преоткривам, не знаех колко много има в него. Дадох си сметка, че в тая главичка има нещо. Не е само тялото, да го държим жив. И другото - той не беше научен да го питам какво иска, какво не иска."

Виктор вече ходи на училище - нормално училище. Има приятели, посетил е "Дисниленд" и даже е летял с балон. "В американските училища, за да завършиш - трябва да полагаш доброволен труд, за много от неговите връстници доброволният труд е да идат в стаята с деца с увреждания, казва Елена. - В България е въпрос на оцеляване... Тук оцеляването е гарантирано и започваш да мислиш какво да сложиш отгоре."

А на всички майки в България, които се борят за оцеляването си, иска да каже, че силата е в обществото и обикновените хора, а не в институциите. "Повечето от нещата, които ползваме в САЩ - не са инициативи на държавата, това са благотворителни дружества. Мястото на родителите на тези деца е да представят нуждите на децата си на такива благотворителни организации. Когато държавата няма начин - активизирайте хората, които имат възможност да отделят от средствата."

Най-тъжното в историята може би е, че на Елена не й е тъжно, че синът й не помни България. "Аз съм толкова обидена и травмирана от начина, по-който обществото се отнасяше към него. Не ми е мъчно, защото те почти го оставиха да умре от глад."

А на въпроса дали би ли се върнала в България, Елена е категорична - "Не, не, не, не!!!!"

Мария Милкова, Нова тв


Какво четем:

🔴 Започва онлайн гласуването за Годишните награди в туризма

🔴 Българка избяга от Канада, за да се спаси

🔴 Някога, преди не чак толкова много години

Източник: BG-VOICE



Коментари



горе