Най-новата статия на Кеворк Кеворкян: Истории с Лили

В текста за Парцалев споменах Лили. Това ме подсети да ви предложа някои малко известни нейни снимки, както и откъси от мои дописки.

***
С Лили имахме много прилични отношения през годините – това личи и от многобройните интервюта, които сме правили - и в някои не особено добри времена за нея.
Била е много ласкава към мен в публичните си изявления, има свидетелства за това – например, в книгата на Антон Стефанов „Всяка неделя - легендата и нейните герои” Лили казва: „Когато Кеворк излизаше в отпуск, това ме вбесяваше. Когато през август нямаше „Всяка неделя”, за мен телевизията не съществуваше.”

Така беше до деня, в който си наумих да ги събера със Слави.
Той се съгласи веднага, за разлика от тогавашният му сценарен гуру Росен Петров, който се опъваше една нощ до късните часове.

Тръгнах да уговарям Лили, видяхме се няколко пъти във виенската сладкарница на „Кемпински” – тя имаше офис наблизо.
Беше много сърдита на Слави, направо го ненавиждаше, което пък мен ме озадачаваше – струва ли си да хабиш енергия заради някакви шегички, още повече, ако са безвкусни, както тя смяташе.

Говорехме, говорехме – за най-различни неща, за пари не ставаше дума. Аз имам един неизкореним дефект – смятам, че когато нещо е ясно за мен, то трябва да е ясно и за събеседника ми.
Така че, може би не съм бил пределно конкретен, как ще се прави самото предаване, но и за това не съм сигурен.
Когато пет дни обявяваш разговор с Лили и Слави – „Самите те” – какво трябва да си помисли един човек, дори да бъде Лили Иванова?
Разговор като разговор – сядате един до друг, загърбвате ненавистта и простотиите, ако изобщо ги е имало, говорите си, вглеждате се във важното, ако искате дори се гушнете накрая, ваша си работа.
И изведнъж, в неделя преди обяд, Лили съобщи, че няма да идва в студиото.
„Абе, ти луда ли си – ревнах тогава аз. – Знаеш ли как ще се изложиш пред публиката, от пет дни на милиони хора им писна да слушат за този разговор”, и пр.
Нищо не постигнах, някой я беше навил и толкова. Пак не е ставало дума за пари.
А най-лесно ми беше да й тегля една благословия и да оставя Слави хубаво да я нареди заради малодушието й.
Но не го направих – хайде, подвижна телевизионна станция до дома й на „Оборище”, който е на двеста метра от телевизията.
От екипа ми започнаха да се подсмихват, а после и те се ядосаха.
„Абе, ние правим телевизионни мостове от цял свят, дори от майната му, правихме и от Бевърли Хилс с Джаки Колинс, и жената нищо не поиска, не се поглези нито за миг, макар че има книги, издадени в десетки милиони копия, а сега – мост от "Оборище!”
Уредихме всичко.
Не мисля, че Лили спечели нещо от цялата разправия.
За 100 хиляди долара - да не говорим.
А и едно от най-непоносимите неща е по телевизията да се говори за пари.
/Останалото можете да го видите в записа на разговора, има го в сайта www.kevorkkevorkian.com/

***
Този разговор притежава, към онзи момент, абсолютния рекорд по гледаемост.
Едно от интервютата на Лили след скандала бе озаглавено
„Кеворк мъж ли е?”
Моят коментар беше: "Като знам някои от мъжете на Лили, не се съмнявам, че съм мъж”.

***
Свидетелство на вестник „Труд“, 12 януари 2004 г.
„Примата на българската естрада Лили Иванова поиска снощи в ефира на „Всяка неделя“ 100 000 долара от водещия Кеворк Кеворкян, за да участва в предаването му заедно с шоумена Слави Трифонов.
Макар и поканена да присъства на живо в БНТ, певицата се включи чрез подвижна телевизионна станция от собствената си къща, след като се бе убедила, че Трифонов не е в студиото.
Десетина минути след началото на предаването обаче Кеворкян я прекъсна, докато тя четеше предварително написан текст.
„Оп, изненада − Слави е вече в студиото“, сепна я водещият.
Лили реагира светкавично: „Виж − аз с тебе имам уговорка, че когато ти започнеш да задаваш въпроси и на мене, и на някой друг в твоето студио, и ме свържеш по този начин − това струва пари! В момента това струва 100 000 долара“.
След това тя стана и напусна собствения си хол.
Кеворк чистосърдечно попита Слави дали разполага с исканата сума.
„В момента нямам $ 100 000. И 10 000 не бих дал“, отвърна шоуменът.

***
Лили Иванова предостави на вестник „24 часа“ текста, който предварително бе подготвила.
„Явно на този човек /Слави/ му се плаща, за да омаловажава и принизява стойността на моя труд и постигнатото от мен в живота.
Доказателство са непрекъснатите явни обиди.
За да застана срещу него, аз поисках сумата от 100 хил. долара − цена, която щеше да бъде много малка компенсация за нанесените ми морални щети.
И тъй като за този човек и онези, които стоят зад него, моралът не представлява стойност, аз поисках само малка част от онова, срещу което той е продал душата си.
Защото цената на морала е стойността на душата. Тя не се измерва с пари, а с постижението на духа, който я храни в живота.
Моите постижения са стойността и цената, която съм заложила, за да постигна името си пред своя народ.
Тази цена никой не може да плати и това е, което ще остане след мен.“

***
По-късно си позволих да кажа следното в един разговор за „фамозния“ сблъсък с Лили: „Интервюто, в което Лили се опита да си закачи етикет колко струва, далеч не е емблематично, а по-скоро забавно. Може да се каже дори, че е тъжно - не всеки ден се вижда подобно нещо: някой да си определи цената, а да се окаже, че никой не е склонен да я плати“.

***
Два кеворкизма:

След като удостоиха Лили с чин полковник, и мястото на патриарха да й предложат, тя няма да се колебае дълго.
***
Лили се държи така, сякаш е чилийският диктатор Пиночет на естрадата. Как може непрекъснато да воюваш с някого - като при това се успокояваш, че другите са нещастни. Да търсиш враг във всеки – това ли е лакомството на твоя живот?

***
/фрагменти от дописки, сайта www.kevorkkevorkian.com/

Дори Лили Иванова, при целия й чудовищен талант, не е получила през последните две десетилетия нито една смислена оценка – ако оставим настрани факта, че Мартин Карбовски внезапно я призна.
Обаче пък точно това едва ли е достатъчно за Лили.
Тя иска да чуе от автентичен критик, как се променя през годините, какво изобщо се случва с нея.
Същото е и с Васил Найденов, Йорданка Христова и всички останали. Някои от тях може би си мислят, че това е удобно за тях, но един ден ще схванат, че всъщност е пагубно.

***
Всъщност, ако не е интересът на масовите вестници – наистина понякога доста краен – дори и Лили ще мине в нелегалност, дори и тя ще бъде невидима, да не използвам думата „мъртва”, без тия вестници.
В смисъл, че няма да има кой друг да пише за нея.
Ние нямаме вече оперативна музикална критика или солидни музикални издания, нито едно дори.
Лили има невероятен, направо велик инстинкт да възпроизвежда себе си. Но предполагам, че има и огромна нужда някой истински познавач, или някой, който донейде е с целия си, да й каже как се движи във времето. Няма такъв.

***
Лили пя /5 юли 2009 година/ за кампанията на бившия военен министър Николай Цонев в Сливен, и то безплатно – ако изключим това, че онзи я произведе в чин полковник.
„Тъкмо ще забия още някоя инжекция на този – онзи“ - така се изрази тя на церемонията.
А пък президентът Първанов уж се терзаеше, че сега трябвало да й козирува – шегички за наивници.
Вместо да й отнеме званието и да скъса пред Министерството на отбраната пагоните на министъра.

***
Лили набързо претърпя няколко политически метаморфози, което при нейният извънреден талант направо е налудно.
Не знам дали страстният й биограф Карбовски изобщо е наясно с това.
Той се интересува от разводите, които Лили практикува с приятели и автори, неизменно разкарвайки ги с каруцарски комплименти.
Но другите й метаморфози са далеч по-любопитни – защо й е било на певица с такъв талант и с такова диво упорство и стремеж към успеха да се отърква в БЗНС - верния тестикул на комунистическата партия, сетне да акостира в дома на член на Политбюро, след 1989 година да изразява симпатиите си към СДС, а накрая да припълзи при царя.
Пак хубаво, че не направиха някакъв дует заедно – воала, „Дуо Лили и Сакса”!

***
Когато разговарят с Лили, на водещите трябва да им се забрани тъпия въпрос: “Как толкова години оцелявате, какво мислите за враговете си?”, за да не попаднат под пръските на Ниагарски водопад от упреци.
И не е лошо поне веднъж някой по-съобразителен водещ да попита какво мислят “враговете”, доколкото изобщо ги има, за Лили.
Повечето от хората, които тя смята за свои врагове, са написали някои от най-хубавите й песни, те са я направили това, което е.
Те са я направили това, което е. Те са.

***
За Лили, всеки, който не я харесва или я критикува, е “нищожество”.
Докъде ще доведе тази обсебеност - не е ясно, но е страшно отблъскваща във всеки случай.
Какво ще прави тази жена един ден, когато завесата падне?

***
Лили сякаш се намира в някакъв лагер – но построен от нея самата, самоизолирала се в него, скрита там от „глутницата”.
Глутницата, която я ръфа?
Кому е нужно това, защо й е тази враждебност?

***
Защо всъщност успя тази жена – този въпрос и досега остава открит.
Веднъж я попитаха: „Имала ли си ракети носители?”
„Не!” - рече Лили.
А аз се сетих за Едит Пиаф.
И за хората край нея – за Реймонд Асо и Пол Мьорис, за Ив Монтан и Марсел Сердан, за Жак Пилс и Шарл Азнавур, за големите мъже и още по-големите любови, знаете какво вършат те.
Но в случая с Лили – как се ражда „свещеното чудовище”?
Това и досега не е ясно.
Наивно е да се преувеличава значението на „скока от Кубрат към София” – Радичков, например, дойде от Калиманица, още стотици знаменити творци пребориха и това ограничение на соца.
Ролята на „униженията” също не бива да се преувеличава– тия на Лили, доколкото ги има, са несравними с голготата, през която мина, примерно, гениалният Борис Димовски.

***
Последното, от което има нужда Лили, е собствената й враждебност към околните.
Да гледа на тях като на свои роби е напълно излишно.
А и Бог никога не се е крил от Лили - както казваше Канети при друг случай.

***
Всъщност, Лили и досега е доста пестелива в изповедите си, макар че публиката сигурно не си дава сметка за това.
Непрекъснато се занимават с нея – обаче се занимават по-скоро с бръчките й, отколкото с нещо друго.
А всеки от нас има бръчки и рани и в сърцето си, хората се променят и остаряват по различен начин - и винаги вълнуващо.
Убеден съм, че ние и досега не сме наясно, какво представлява тази жена.

***
В нейният случай има и друг проблем: Лили изобщо няма желание да се види през очите на човека срещу себе си, предпочита да го накара да я гледа през собствените й очи.
Как го прави това е цяло чудо, чисто физически е направо някаква виртуозна акробатика.

***
Веднъж споделих недоумението си, че Лили толкова екзалтирано пее една песничка за „черната овца“.
Разбира се, тя може да си пее, ако иска и „Вставай, страна советская“ – нейна си работа, стига накрая да не се скара и с Русия.
Струваше ми се обаче някак асиметрично, ако се изразя галантно, тъкмо Лили да пее, че е черната овца - след като доста време е яла най-белият хляб – този на Политбюро, върхушката на комунистическата партия.

***
Пак да кажа - беше абсолютна дивотия, че прие да я произведат полковник от армията.
По тази логика Мадона би трябвало да я произведат за маршал на Космоса.
Лили няма наяждане със слава, а това често й прави лоша услуга.

***
Но най-дразнещо е друго.
Тя с лекота се обвързва с всякакви хора, а сетне, след като ги изхвърли на боклука, винаги е недоволна от тях.
Някои от тях, разбира се, го заслужават без всякакво съмнение.
Но и Лили очевидно няма вкус, а и усет за хората, с които се сближава по някакъв начин, или дори работи с години.
Но пък все те да са виновни? Това ми си вижда невъзможно.

***
Понякога сякаш на пияна глава допуска някои до себе си - или дори ги прибира от улицата, откъдето онези са я ругали.
Може би си мисли, че по този начин ги унижава.
А може и да иска да им се доказва по този начин: ти ме ругаеш, наричаш ме социалистически боклук – аз пък ще те завъртя около себе си, и ще те превърна в поредния си ординарец: хем ще ми слугуваш, хем ще се видиш колко струваш.

***
Такъв беше случаят с Карбовски.
Има една история, която е толкова забавна, че може да се разказва неведнъж.
Мартин беше хвърлял една вечер вилици и ножове по Лили – не съвсем по нея, защото една плътна завеса ги деляла: него, простосмъртният, от компанията на гранд дамата в столичен ресторант.
Онези слушали някакви соц парчета, това вбесило Мартин и той започнал да хвърля прибори по завесата, която го държала настрани от елита – той ги презира, обаче и да стоиш настрани е доста дразнещо.
Е, не мина много време, и не е ясно какво направи нашата Лили или някоя от преданите й врачки, но Мартин се превърна в поредния й шерп, дори написа книгата й – макар че и досега не е ясно, той ли е записвал Лилините размисли, или тя се е съгласявала с неговите брожения около великата й особа.

***
Това е типичен пример за онова свръхнапрежение, в което е поставена от десетилетия Лили, а и не само тя.
Хората край нея винаги са я набутвали в някаква психологическа центрофуга – хем ненавиждаш някого, хем внезапно го заобикваш, и какво копеле се пръква от тази невъзможна връзка, направо не е по силите ни да си представим.
„Коварство и любов“ - вариант от североизточна България.
Казвам го със симпатия към Лили – не е лесно непрекъснато да опитомяваш хора, някои от тях и тиквеници, които са враждували с теб - а накрая и да ги търпиш, когато те вече се държат с теб като влюбени глухари.

***
Тази изменчивост на отношенията й не само я поставя под похлупака на едно непрестанно напрежение, но обърква в пределна степен и анализаторите на героичния й живот – те, все едно, го гледат през запотено стъкло.
Понякога драмата протича в обратен ред, но и тогава резултатът е пак същият: тя има истинска, промислена, дори интимно-приятелска връзка с някого, работят години наред заедно, създават взаимно общата си слава – а накрая се разправят като делиормански цигани.
Тогава Лили тръгва по съдилищата, за да доказва, че изобщо може да различава нотите, което си е живо изпитание за една примадона, която отдавна не държи на такива дреболии - както и да го погледнеш.
Съди се с този или онзи, накрая я осъждат.
Опасявам се, че някой ден дори ще запорират гласа й, ако вече не са го направили.
А това дори за една соц прима, по която самият Карбовски е хвърлял ножове, е прекалено.

***
Да се скараш с Тончо Русев или пък с Митко Щерев, великолепни композитори, истински майстори в занаята си, хора, които не само не са хвърляли ножове по теб, ами направо са те изстреляли, с всичките ти фльонги и панделки, към небесата на успеха!
Да се караш по цигански с тях!
Не го разбирам това.
Митко ми изглежда леко проклет, обаче е голям майстор - а и проклет започна да ми се струва, едва след като взе да разхожда Лили като панаирджийска мечка по съдилищата.
Тончо пък си е кротък човек, доколкото един толкова талантлив творец може да е кротък.
Е, добре, как понасяш разлъките си с тези хора, това е голямо изпитание?
И не са само тия двамата, мога да изредя още имена.

***
Ами авторите на книгите за нея – как не се намери човек, който да е достоен за това Килманджаро на естрадата на проваления социализъм – все я описваха, и все не ги харесваше – та опря до Карбовски, който пък доскоро се препитаваше с това да опикава точно същия провален соц.
Това са идиотски метаморфози, които трудно могат да се издържат - поне не и от човек с физиката на полковник Лили.
И Лучано Павароти, с неговите габарити, също не би ги издържал.

***
И какво следва от всичко това?
Лили вечно остава в мрачината, освен на уличните сплетни, още и на битките с бивши приятели, чийто брой непрестанно се увеличава.
А когато хора като Тончо и Митко минават от другата страна на улицата, се случва и най-неприятното.
Карбовски, дори да пуши три цигари марихуана едновременно, изобщо няма как да ти каже, какво правиш и как го правиш.
„Ветрове“ вече може да я изпее всеки идиот.
Има дори един имитатор на Лили, за който навремето все ме врънкаше Даниела Тренчева – Стефан не знам кой си, да съм го поканил във „Всяка неделя“.
Веднъж дори ми го пусна по телефона и аз наистина се уплаших, че Лили ми е простила шегичките и ми се обажда, при това с песничка.
Оказа се обаче онзи Стефан – никой не може да го различи от Лили, особено ако и двамата са с полковнишки униформи и фуражки.

***
Ето защо са ти нужни проклетият Тончо Русев и още по-проклетият Митко Щерев - защото техният слух не лъже, той е част от историята на твоя глас.

***
Всъщност, Лили е лесна, тя приживе си е направила мавзолея.
Ами, другите – новите навлеци, които нямат чет и брой, все прииждат и прииждат като ордите на Сюлейман паша и няма кой да заварди клетите останки на българското изкуство и култура.
Няма – няма и да има – кой да спре тази паплач.
За нея е важно и към Лили да се отнасят като с безпризорна, едни да я хвалят, други да ругаят – но никой да не обелва дори една истинска дума за онова, което и днес е живо от качествата й.

„168 часа“ публикува на първа страница този шарж – след скандала за стоте хиляди долара. Как сладко са ме гушнали Лили и Слави

Лили - малко преди да напусне собствения си хол, 11 януари 2004 г.

Лили в „Събеседник по желание“, 1980 г.

Лили, 80-те години

Лили и Велко Кънев чакат реда си в гримьорната на „Всяка неделя"

Лили връща златната си плоча от Балкантон, по примера на Лили Игнатова и Диляна Георгиева – две от най-знаменитите шампионки на Нешка Робева, които върнаха медалите си, понеже ги бяха обидили дивашки – 1990 г.