Крепост Баба Вида


"Баба Вида" е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин. Основите на крепостта са положени в края на Х в. върху останките на античната крепост Бонония. Завършен вид добива през XIV в., когато е била владетелски замък на видинския цар Иван Срацимир.

Замъкът заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Крепостта констроирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от р. Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.

Днес крепостта е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от средновековието.

В продължение на 2000 години този замък е оцелял във времето и пази тайните си до днес, за да разказва на поколенията и да напомня за неговата владетелка Вида. За едни е замък за други е крепост, а трети го наричат Бабини Видини кули, но малко от тях знаят за този исторически паметник, какъвто го познаваме днес. Той съществува от 1-ви век, когато на това място е била античната крепост Бонония.

Във вековете на Османското иго Крепостта Баба Вида има функции на отбранително съоръжение, в което има изградени бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век крепостта се използва като затвор.

Една от легендите разказва, че някога живял голям български болярин, който владеел от Стара планина до Карпатите. Той имал три дъщери Вида, Кула и Гъмза, които след смъртта му си разделили владенията. Най-голяма му дъщеря Вида не се омъжила като сестрите си и останал сама цял живот. Под нейно ръководство бил построен замъка, в който тя доживяла старините си. Поданниците й били благодарни, защото успешно ги ръководела и отбранявалао от набези. След смъртта й в знак на признателност те кръстили замъка „Бабини Видини кули”, за да пренесът във времето благодарността си и спомена за нея.


Какво четем:

🔴 Най-новата статия на Кеворк Кеворкян: Хитрино? Сношение с уродливото!

🔴 Наши алпинисти тръгват към върхове на Антарктида, на които не е стъпвал човешки крак

🔴 Опасен чар /Филм, 1984г./

Източник: bgchudesa



Коментари



горе