Последен урок


Контейнерите за боклук – пред блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба и висока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сметта добре нещата,
отделяше полезните на вид,
изглеждаше ми странно тя позната
в походка, в маниер, в гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола
и само сутрин, точно до вратата,
я виждах, беше вечно с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах, познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислех,
учителката, станала клошар,
все нещо свое търсех, нещо чистех,
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен,
солиден, важен, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми, на дъното прибрано,
лежи кашонче, дар голям от мен.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад,
вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах горд и млад.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас
и без дори главата да повдигам,
прибрах се бързо на бегом у нас.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя. Никой няма.
Пред прага лист, кашончето встрани.

„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всеки честен труд краси човек?
Дори и бедността от Бога дар е,
макар и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам тази милостиня
и знай, ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях.”
Това прочетох. Щях да се убия.
Учителката вече не видях.

 

Божидар Коцев

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

2001_310816

Божидар Коцев е роден през 1945 г. в гр. Враца. Завършил е литература и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като хамалин, каменар, секретар на Клуба на дейците на културата във Враца, завеждащ отдел „Планиране и информация“ към ОС на БСФС, зам.-председател на физкултурно дружество, преподавател по български език и литература, директор на училище. Автор е на книгите „Почти като наркоза“, „Борба за живот“, „Песента на живота“, „Славно детство“, „Градът на страха“, „Воган Войнът“, „От душа и сърце“.


Какво четем:

🔴 Силистар – мястото, където планината и морето се срещат

🔴 Спомен за Велко Кънев

🔴 Асеновград събра над 80 000 евро за лечение на 16-годишен онкоболен ученик

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе