Добра енергия блика от Харамийската дупка


Пещера край Девин е лекувала древните с геомагнитното си поле. Това доказаха със съвременна апаратура учени, които стартираха проучвания в Харамийската пещера край девинското село Триград. Древните обитатели на пещерата са обвили мястото в мистика и вековни тайни, които историците днес разконспирират. Екип от археолози и физици представиха в родопския град резултатите от разкопките в Харамийската дупка, направени през това лято. Те са убедени, че това е най-старото пещерно светилище в страната, което е потвърдено с археологически артефакти.

Пещерата е открита през 1981 г. от Христина Вълчанова, археолог в смолянския исторически музей. Тогава тя провежда спелеоложка експедиция  в Триградски район с цел да се съберат данни за най-ранното заселване на Централните Родопи. Така попада на Харамийската пещера, която се намира на 1250 м надморска височина, срещу известната пещера Дяволското гърло. Отворът  е на 20 м от основата на скалния венец и е достъпен само чрез алпийска техника. Пещерата има две зали, свързани чрез малък отвор. В нея се правят разкопки до 1984 г., като за целта са създадени два пещерни клуба в Триград и Девин. Въпреки големия интерес, който предизвиква мястото, проучванията секват и резултатите от направеното не се публикуват, заради конюнктура.

Разкопките разкриват, че културният пласт в първата зала съдържа три строителни нива, а във втората зала на пещерата е документирана обредна яма, пълна с животински кости и камъчета, както и фрагменти от съдове. Това лято разкопките са възобновени по инициатива на община Девин и туристическо дружество "Орфей". Проучванията прави екип начело с д-р Борислав Бориславов от Археологическия институт към БАН, в който са Христина Вълчанова и млади археолози, археоастрономи от Института за космически изследвания към БАН, геофизик и геолог от Минно-геоложкия институт.

"Извършените радиовъглеродни и археомагнитни анализи показват, че първото благоустрояване в Харамийска е станало през 3300-3200 г. пр.н.е. За да се подравни каменисто-чакълестото дъно, е изграден под от трамбована глина, на места покрит с дъски и тънки пръти. Върху него са направени пещ, три огнища и три площадки, разположени покрай стените на залата. В центъра  е разположено огнище-олтар. В началото на бронзовата епоха пещерната зала е била отново преустроена. Изграден е нов глинен под с две огнища и три площадки. Поправена е пещта. Третият строителен период се отнася към по-късната фаза на ранната бронзова епоха. Върху предходните нива е направен нов глинен под с три огнища. Установи се, че при всички преустройства огнището-олтар е също обновявано. Върху трите пода на едни и същи места са оформени кръгли площадки от трамбован бял карбонатен прах, както и участъци, обагрени с жълта охра. Откритите предмети и в трите нива са единични екземпляри, твърде странни за ежедневна употреба и създават убеждение, че са използвани за извършване на определени ритуални дейности", посочва Вълчанова.

Намерени са дребни оръдия като каменна тесличка, чукалки, гладилки, кремъчни пластини, костени шила, длета, рога от елен. Учените обаче датират най-древното обитание на мистичната пещера по намерените две ками и шила. Спектралният анализ доказал, че те са произведени от арсеников бронз, а една от камите е най-ранната засега в България от този период, посочва Вълчанова. Това лято екипът открива още метални предмети, къс от слитък и стопилки от метал. Намират и култови предмети - глинени женски идоли, модели на колела, на Земята и Слънцето, които показват, че древните се прeкланяли пред Майката - Природа като творящата сила, даваща живот.  При  разкопките  се открива  голямо количество керамика  В изработката на съдовете древните  запазват   дълго  традиционните за каменно-медната епоха форми и украса.  Съдовете са добре загладени и полирани до блясък стени, имат украса от графит и минерални охри, разказва Вълчанова.

Разкопките доказват, че пещерата не е удобна за продължително пребиваване и че определено е била светилище. При това най-древното пещерно светилище по нашите географски ширини. Освен че достъпа до него е труден и не предполага струпване на много хора, липсва и вода, за да е поселение. "Известно е, че древните хора са изграждали светилищата си на чисти и с добро геомагнитно поле места. Те са били с по-развита сетивност от нас и са могли да откриват и използват тези природни дадености. Физическата наука отдавна е доказала, че положителното геомагнитно поле действа благотворно върху тялото на човека. Това е потвърдено с изследванията на родопските скални светилища Белинташ, Харман кая. Татул, Тангардък кая, пещерите при Байлово в Стара планина и др. от българо-руски екип. Те доказват, че положителното геомагнитно поле, измерено на тези обекти, помага за възстановяване на нарушените психофизиологични показатели на хората и връщане на нормалните стойности след престой на тези обекти", отбелязва Вълчанова.

Това лято се прави измерване на геомагнитното поле в Харамийска. "Резултатите показаха, че на местата, където са изградени кръглите площадки, огнището в центъра и ямата с костите, градиентът на магнитното поле рязко се повишава. Установената положителна магнитна аномалия обяснява защо те са отбелязани с бяло и жълто и е свидетелство за развитата сетивност на хората, изградили светилището. Причината за добрата енергия е не само измереното положителното земно излъчване, но и формата на свода. Той в по-голямата си част е камбановиден и със заострен връх, което създава ефекта на пирамидата. По този начин самото пространство създава енергия, полезна за хората, пребиваващи в нея. Навярно тези, които са открили природния феномен, са се възползвали от него, като са го превърнали в светилище", смята Вълчанова.

Древните лекували със символиката на знаците

Според Христина Вълчанова освен за светилище пещерата е била и школа за обучение на единици в познанието за Вселената и света. Древните са познавали символиката на знаците, на цветовете и енергийната им сила и са прилагали това познание в украсата на съдовете.  Намерени са множество късове от жълта и червена охра,с които са рисували върху съдовете."Жълтият цвят е олицетворение на светлината и Слънцето, червеният - на живота и победата, черният - на тъмнината, мрака. В тази украса е кодирано тяхното познание за движение на енергиите и космогоничните схващания, предадени чрез комбинация на цветове и различни геометрични мотиви", казва Вълчанова. Учените смятат, че пещерата е била използвана и за лечение на хора. Екипът открива урна с кости, скрита в ниша, която тепърва ще анализират. Местата със силно геомагнитно излъчване са използвани за връзка с обожествяваните сили, получаване на информация, полезна за общността и за зареждане на отвари. Проучванията в мистичната пещера ще продължат и следващата година.Още от сега ще се търсят средства за тях, както и за изследване на съседни пещери „Много вероятно е да се докаже,че те са обитавани от хора с необикновени възможности,  влияели са върху живота на обикновените хора и чрез своите умения са измолвали свише помощ за добруването на хората и Земята”, коментира Вълчанова.


Какво четем:

🔴 Лесна пица от стар хляб (РЕЦЕПТА)

🔴 Защо простият родител е враг на Българското образование

🔴 Написването на "История славянобългарска" - събитието, което промени хода на българската история

Източник: Марица



Коментари



горе