Акад. Марков: Андрей Ляпчев е най-видният български държавник на ХХ в.


Андрей Ляпчев е политикът на разумния компромис.

На 12 декември 2016 г. се навършват 150 години от неговото рождение. Ляпчев е родом от град Ресен – един хубав български град на пътя за Охрид. Този град е дал автора на „Строители на съвременна България“ Симеон Радев и основателят на ВМРО д-р Христо Татарчев.

Ляпчев е слушал лекции по икономика и история в три западноевропейски университета – Цюрих, Берлин и Париж. Неговата майка в Ресен му е казала, че „со кротце и со благо се стига на далеко“. Това са истинските думи, а не тези, които по-късно ще изопачат неговите политически противници и които дори и днес могат да бъдат чути в интерпретацията „со кротце и со благо и со малко кютек“. Такова нещо Андрей Ляпчев никога не е казвал.

Пътят към Независимостта

Още преди войните за национално обединение /1912-1918 г./ Ляпчев се доказва като тънък дипломат и голям финансист. Той изиграва ключова роля при признаването на Независимостта на Третата българска държава, която е обявена на 22 септември 1908 г. Но самият процес се проточва до 6 април 1909 г., когато именно на него ще се падне честа да сложи финалната точка.

По това време Ляпчев е министър на търговията и земеделието в кабинета на Малинов. На него цар Фердинанд I и правителството възлагат преговорите с Високата порта. Цариград иска 500 милиона златни франка, които благодарение на Ляпчев са намалени до 82 милиона. Но тези пари така и не са платени, защото той успява да убеди Русия да опрости тази сума на Османската империя /става дума за задължения, които тя дължи на Петербург още от времето на Руско-турската освободителна война/. В резултат ние сключваме с Русия един нисколихвен заем, от който фактически изплащаме само 2 милиона франка до началото на Първата световна война /1914-1918/. След това ние се бием на страната на Германия срещу Русия и с идването на болшевиките на власт, които отказват да плащат и да търсят дълговете на царския режим, ние така и не плащаме тези пари. Така Ляпчев спестява 80 милиона златни франка на България.

На 6 април 1908 г. той подписва протокола с османския външен министър в присъствието на посланиците на 6-те Велики европейски сили, с който Високата порта признава независима България.

Викториански политик и умиротворител

Андрей Ляпчев е високо ценен от българския цар Борис III /1918-1943 г./ за неговата уравновесеност и разум в политиката. У Ляпчев има едно джентълменско поведение. Цар Борис III казва за него, че това е единственият български държавник от викториански тип.

Голямата му заслуга към България е умиротворяването на страната след една жестока гражданска война. След идването си на власт през 1926 г. той допуска възстановяването на Комунистическата партия под друго име - Българска работническа партия. Така комунистите могат да участват на изборите. На острата реакция, изразена от тогавашния министър на отбраната и един от лидерите на Военния съюз ген. Иван Вълков, Ляпчев отговаря: „По-добре да се борят с бюлетини, отколкото да взривяват черкви“, намеквайки за кървавия атентат в Света Неделя от 1925 г.

По време на двата си мандата като министър-председател от 1926 до 1928 и от 1928 до 1931 той разчита на парламентарните похвати във властта. Когато през юни 1931 г. е предупреден от своите съпартийци, че ще загуби вота, Ляпчев заявява: „Нека да ги загубим, ако трябва. Глас народен, глас божи“. Той приема с достойнство поражението си, демонстрирайки за пореден път, че е един изключителен държавник.

Андрей Ляпчев дълги години бе охулван, защото е ръководил правителство на Демократическия сговор, което някои дори наричат фашистко. Това няма нищо общо с историческата истина.

През 1933 г. той се разболява от рак. След операция в Берлин разбира, че е обречен. Понеже няма преки наследници завещава състоянието си на Българската академия на науките /БАН/ и Българското икономическо дружество. Ляпчев е един от най-големите дарители на Академията. В неговата къща на улица „Кракра“ днес се помещава Института за изследване на изкуствата към БАН, за което ние сме му много признателни.

Андрей Ляпчев е пример за днешните политици. Нека те последват неговия пример и направят дарения на Академията в името на развитието на науката. /БГНЕС

-----

Акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.


Какво четем:

🔴 Да си спомним невероятната Невена Коканова

🔴 Честваме 155 г. от рождението на Освободителя на Кърджали Васил Делов

🔴 Угасващи съкровища: Трагедията на "Св. Тодор"

Източник: БГНЕС



Коментари



горе