Белоградчик – приказка с каменни великани
Кой пръв е открил за света каменната фантазия на Белоградчик? Според историците
- френският пътешественик Жером Бланки, който минал през града през 1848 година.
Дошъл, видял и ахнал. "Приличат ту на египетски обелиски, ту на огромни сталагмити
или чудно приличаха на животни, кораби и къщи", пише той. И добавя: "Нито прочутите
тесни проходи на Олиул в Прованс, нито дефилето на Пинкарбо в Испания, нито Алпите,
нито Пиренеите, нито най-древните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо,
което може да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик."
Близо два века по-късно и българите, които избраха скалите за чудо номер 1 в
кампанията на "Стандарт", казват същото - нищо не може да се сравни по величие
и красота с Белоградчишките скали. Те са единствени. И заслужават да бъдат признати
от ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Скалите воюват за своя шанс от 2009 година. Тогава природният феномен влезе в списъка на 77 кандидати за "Новите 7 чудеса на света". Но не стигна до края. Подкрепиха ги над 5 млн. души, но това се оказа недостатъчно за списъка на 7-те. Сегашното първо място в родната класация е един вид реванш за несъстоялия се шанс.
Скалите идват от зората на времето, казват местните поети. Геолозите са по-категорични
- от морето, на чието дъно лежали червени пясъчници и конгломерати. Преди 200
милиона години морето отстъпило и ветрове, бури и дъждове започнали да ваят като
с длето червените камъни, за да получат те образи на хора, богове, приказни дворци,
батални сцени. И макар цветът им да е червен, градът, който възникнал в подножието
им, е наречен Белият град. Първи Беязчик го кръстили турците, защото скалните
жители покривали къщите си с плочи, които варосвали. И понеже живеели редом със
скалите, дали им имена на хора, животни и богове. Смятали ги за едни от тях. Създали
и легенди за всяка от тях, отредили им съдба като на живи същества. Днес никой
не може да каже откога фигурата на момиче с чанта, което бърза към своето училище,
е наречена "Ученичката" или скалата, която стои като страж край града - "Мечката".
Но те продължават да живеят със своите имена, съдби и величие.
Каменната приказка е дълга 30 км и започва на 14 км преди Белоградчик по пътя
от София. Започва от село Фалковец, където се намират "Момина скала", "Орлов камък"
(местните го наричат галено "Орля"), "Боров камък". В самия град е централната
група, където са "Ученичката", "Мадоната", "Адам и Ева", "Конникът", "Гъбите"
и т.н. В западна посока скалите продължават със "Збеговете", "Близнаците", "Борич"...
От 2009 г. заради номинацията за световно чудо скалите са предпочитан обект на родния туризъм. Българи от страната и чужбина, туристи от Америка, Европа и Австралия се изсипват на талази в града. Всички са единодушни - да, това са каменни фантазии на природата, но одухотворени от хората и затова много земни. С величието и красотата си, но и с имената и съдбите си, за които разказват легендите.
Белоградчик е привлекателен не само с каменните си, но и с подземните фантазии на природата. На 20 км от града се намира пещерата Магура, която по своята красота и разнообразие може да бъде обявена за подземна фантазия номер 1. И в нея, както и при скалите, всичко си има име. Туристът преминава през Триумфалната зала, Залата на сталактите, Глинените пирамиди, Поваления бор, Източния град. Под земята водата капка по капка е ваяла цели градове, дървета, животни. Но най-ценни в подземното царство са праисторическите рисунки. Открива ги археологът Васил Миков през 1927 година. Първите екскурзоводи ги наричали рисунки на първобитен човек. Днес те се представят като истински шедьоври на праисторическото изкуство, единствени в Югоизточна Европа. Рисунките са схематични, но дават представа за живота в племето, за веселбите след лов и за календара, с който са си служили хората от първобитнообщинния строй.
От ранни епохи в пещерата са живели животни и хора. Затова до днес жителите на
село Рабиша, край което се намира пещерата, разказват легенди за митични змейове
и смели войводи, за красиви девойки и мощни владетели. Една от залите е наречена
на римска двойка, след като там бил открит гроб на момиче от римско време.
Днес пещерата е осветена и може да бъде видяна в цялото си великолепие на разстояние от 2,5 км. Посетителят преминава през залите и излиза през пробит изход при Рабишкото езеро, което пък е друга забележителност. То е единственото тектонско езеро у нас.
Белоградчик е интересен колкото с неповторимите си червени скали, толкова и с
историческата си крепост "Калето". Двете забележителности са неотделими една от
друга, защото крепостта е вградена в скалите. Основният камък през първи век поставят
римляните, които вграждат в стените и труднодостъпните скали. Издигат я, за да
пазят пътя си от Рациария към Ниш. Византийци също я използват и дострояват. През
ХIII - ХIV век българите прибавят най-високата част от скалния масив - "Първа
плоча", която с височината си от 120 метра е почти недостъпна. Била е и резиденция
на българския цар Иван Срацимир. През ХVIII век турците, които отново я използват
като страж на пътя, предприемат големи строителни промени. Наемат френски фортификатори
и италиански инженер. Те оформят 3 крепостни двора с 3 порти, а крепостните стени
издигат до височина от 15 метра. Оттогава крепостта има и 400 бойници, 3 амбразури
и 3 оръдейни площадки. Складовете за боеприпаси, храни и вода също съществуват
до днес. По време на размирици в крепостта са намирали убежище 3000 души. Заради
каменните стълби и близостта на скалите през 1862 година унгарският географ и
учен Феликс Каниц възкликва: "Едва ли някога е построявана по-романтична крепост
от Белоградчишката."
Не може човек да посети Белоградчик и да не види крепостта - така местните интерпретират
фразата за Рим и папата. Век и половина след турците общината реставрира крепостта.
Стените ще бъдат възстановени, улиците, които водят към нея - обновени. Сред скалите
ще има посетителски център. След време на туристите ще бъде предлагано и светлинно
шоу. До мястото ще се стига с атракционно влакче.
Първолета Цветкова
Какво четем:
🔴 Господ не е пожарникар🔴 Изпратиха Дениз - момчето, което не успя да се пребори за живота
🔴 На Кръстова гора Господ лекува в съня
Източник: bgchudesa