Чудесата на България от древността до днес


Ако искате да се потопите в Чудесата на България от древността до днес и в същото време да съчетаете почивката си с приключения по скали и крепости, СПА, вино и незабравима кухня, вашето място е Хасковска област. За да видите всичко обаче, планирайте почивката си за повече от два дни. Един уикенд няма да ви стигне. Разполагате ли със седмица, ние ви предлагаме идеалния маршрут.
Крайъгълните камъни на пътешествието ви са "Богородчната стъпка", "Нимфериумът", музеят на открито на тоталитарното изкуство, Александровска гробница, "Глухите камъни", тракийският владетелски дворец до с. Княжево, "Вила Армира" и крепостта "Лютица", тракийската гробница и крепостта край с. Мезек. Маршрутът ви започва от Минерални бани през Димитровград, Хасково до Любимец. И продължава до Ивайловград, Свиленград, Тополовград.
На 11 май 2014 г. българите изстреляха Чудесата на Хасковска област в челните места на започналия от вила "Армира" национален електронен вот на в. "Стандарт" за чудо номер 1 на 2014 г.

Ден първи

Стъпката на Богородица лекува с глътка вода

Каменен часовник мери времето от ХVI в. пр. Хр.

Пътешествието ви с маршрут "Чудесата на Хасковско" започва от Минерални бани.
Хасковските бани са на около 25 км от областния град. В центъра на селището доц. Красимир Лещаков разкопа древна къпалня, час от светилище, иначе популярно сред местните хора като "Богородичната стъпка". Според легендата стъпката е оставена от Божията майка при гоненията й с младенеца на ръце.
Според учените обаче отпечатъкът, който отговаря на крак с размер - 42, е свързан с древни обреди с минерална вода. Има безспорни доказателства, че мястото е било знаково за траки и римляни, за християни и мюсюлмани.
Тръгвайки си от мистичното място, не забравяйте да вържете конче от дрехата си на дървото край къпалнята. Легендата казва, че така ще се отървете от болежките си.
Докато сте в района, може да се отбиете и до връх Асара, на няколко километра от баните. Той е на 610 м надморска височина, близо до с. Ангел войвода. Околността е отдавна известна на учените с тракийския култов комплекс, обявен за национален паметник. Мястото впечатлява с древен календар, издялан в камъните от времето но прототраките - ХVII-ХVI в. пр. Хр. Съоръжението измерва точното положение на слънцето при голямото и малкото слънцестоене, тоест - при пролетно и есенно равноденствие. За да видите Часовника обаче трябва да се сближите с някой от местните хора, за да ви заведе до усойното място, където се намира. Затова си носете гумени ботуши.
Със сигурност нощувката ви трябва да е в Баните. За да се отдадете на релакс в уникалната минерална вода, чийто единствен аналог в Европа е в Карлови вари. СПА уикенд излиза 40 лв. на човек.

Ден втори

Поискайте ръката й в Светилището на нимфите

Ставането на следващия ден трябва да е рано, ако искате да видите Чудесата на Димитровград, който е на около двайсетина километра.
Тук прекият път не е най-добрият вариант, особено ако сте с половинката си и сте романтично настроени. Една лека отбивка към с. Каснаково, което е на половината път между Баните и Димитровград, ще ви потопи в легендата за любовта и верността между римлянина от тракийски произход Тит Флавий и съпругата му Клавдия Монтана. Тя е свързана с единственото добре запазено в България Светилище на нимфите и Афродита, край Каснаково. Градено е през II - IV в. и е малка част от голямото имение на война. Свръхестествените лечебни свойства на водата от извора обаче са си пробили път сред суеверните поклонници християни. За това от незапомнени времена тук всяка година на Спасовден се събират хора, за да се помолят за здраве и плодородие. Преди няколко месеца малко по-нагоре на хълма над изворите беше разкопан и мавзолей на собственика на имението.

Неолитният човек в Димитровград разкрива първото убийство
Следваща спирка е Димитровград. В местния музей в стъклен саркофаг ще видите праисторическо чудо - Крумчо. Неолитният човек, открит в местността Кар дере, е гордостта на града. Крумчо предизвика истински фурор в миналогодишната кампания на "Стандарт" "Чудесата на България". Той победи в първия тур от националното електронно гласуване. Скелетът е на 15-годишен младеж, убит в гръб.
Не подминавайте и единствената музейна зала в България, посветена на бригадирското движение с експонати от времето 1946-1988 г. Съвсем скоро по една от централните улици - "Христо Смирненски", в оригиналния си цвят от преди 40 години бяха възстановени монументалните пана на Атанас Яранов, разположени върху фасадите на шест жилищни блока. На изпроводяк може да разгледате и дома на поета Пеньо Пенев. А централната градска част вече е включена като 27-и маршрут в Европа на АТРИУМ за наследство от тоталитарните режими.
Поемайки към Хасково, отново си заслужава да отбиете за малко вляво от главния път. На фасадите на 28 сгради в селото художниците братята Панчо и Христо Паневи са създали произведенията си безвъзмездно като дарение за родното си място
В Хасково ви посреща най-високата в света статуя на Богородица с младенеца. 32-метровият монумент се извисява на хълм Младежки. Ако решите да пренощувате в Хасково, вечерта непременно влезте в култовия джаз-клуб "Ралица". Заведението е като минимузей с десетките архаични картини, предмети и снимки. Преди това обаче отидете на около 10 км от Хасково в посока към Тополовград. В с. Узунджово се намира най-голямата селска църква в България "Успение Богородично". Храмът е построен като джамия. Но уникалното в него е иконостасът на днешната църква. В него е вплетената глаголична молитва. Иконостасът е дело на Уста Дарин Божков.

Ден трети

Александровска гробница на крачка от ЮНЕСКО

На 3-4 км от Узунджово е с. Александрово, където е един от крайъгълните камъни на маршрута ви - Музейят на тракийското изкуство в Източните Родопи. В него е репликата на уникалната тракийска гробница от IV в.пр.Хр , открита през 2001 г. от Георги Китов. Некрополът е с 10-метров коридор, преддверие и кръгла погребална камера. Най-ценни са стенописите, които са свързани с две сцени - лов на глигани и пиршество. Тяхната уникалност е в това, че фигурите са реалистични, нетипично за епохата, в която са рисувани. Срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Над портрета има надпис с гръцки букви - КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, умел, можещ. Една от версиите е, че това е автопортрет на зографа на гробницата. Сред най-интересните експонати в музея са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации с датировка 4500-4000 г. пр. Хр. Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света. В резултат на кампанията "Чудесата на България" на "Стандарт" музеят и гробницата вече са в индикативната листа на България за ЮНЕСКО.

Дворецът в с. Княжево пази тайни на Александър Велики

Тракийският владетелски дворец край село Княжево, Тополовградско, е задължителната следваща спирка! Дворецът е от преди 2400 години. Най-запазеният обект е от този тип по нашите земи. На находката се натъкна екипът на Даниела Агре през 2011 г. в рамките на експедиция "Странджа". При разкопките на могилата Татар маша край Княжево археолозите очакваха да открият малък надгробен комплекс, но разкриха добре укрепения дом на тракийския владетел. Долният етаж е от камък, горният от кирпич. Сградите са запазени до височина около 1,80 м. При проучванията през следващите години археолозите разкриха двуетажна кула с крепостната стена. Вероятно около нея е имало ров с вода за ограничаване на набезите към двореца. Открита е и голяма зала, където се подписвали договори и се посрещали чужди гости.
Предполага се, че дворецът е бил създаден малко преди нашествието на Филип Македонски в земите на одрисите, в средата на IV век пр. Хр. и е продължил да процъфтява при неговия наследник Александър Велики. Има открити и много редки монети, които показват, че резиденцията е процъфтявала дълго време. Прави впечатление липсата на монети на Лизимах, като това кара учените да смятат, че по време на управлението на генерала на Александър Велики замъкът за кратко е бил в упадък. Сградата е опожарена в средата на III век, 50 години след което местните го превръщат в култово място, където правят свещени за траките обреди.

Ден четвърти

Витлеемска звезда в с. Йерусалимово

Поемайки към любимешкото село Малко Градище, край което се намира местността Глухите камъни, може да се отбиете и в уникалното село Йерусалимово. Заслужава си, защото е само на 5 км от общинския център. То е едно от трите населени места в целия свят, съименници на светия град Йерусалим.
На влизане ще видите чудодейната скала, с която са свързани страховити легенди. От 2000-та година символ на селото е, издигащият се до самия му вход огромен метален кръст, поставен в знак на дружбата между българското селце и свещения град Йерусалим.
Улица "Палестина" пък ще ви отведе право в местната църква "Св.Димитър" от 1837 г., която е една от най-подредените и добре поддържани селски храмове. Там се пазят и много дарове от посланиците на Палестина. Един от най-ценните е разпятие с вградени в него миро, тамян, светена вода и пръст от Божи гроб. В червено кадифено ковчеже йерусалимци пазят подарените им от името на палестинския народ кръст, "Тайната вечеря" и "Витлеемската звезда", изработени от седеф.

Мистичните разкази на йерусалимци само ще ви подготвят за изживяванията в местността Глухите камъни. Откриването на светилището обаче е истински тест по ориентиране. Пътят е горски, затова гледайте времето да е сухо. Комплексът огромен и все още малко проучен. Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров го нарича "Перперикон на квадрат!" Глухите камъни включват стотици скални ниши, стълби, щерна, улеи и площадки. Археологическият екип на Георги Нехризов, който работи там от 8 години, намери следи от активната човешка дейност от халколита и бронзовата епоха до късното Средновековие.
Една от най-големите находки е представителна църква, базиликален тип от ранновизантийската епоха, която след преустройство е функционирала и през Средновековието.
За да разгледате дори малка част от Глухите камъни със сигурност ви трябват няколко часа, ако времето е хубаво обаче, разходката ще е много зареждаща. Затова стигнат ли ви силите, продължете към Ивайловград. След дивите преживявания сред девствената природа на камъните край Любимец край Ивайловград ви очаква разкоша на бижуто вила "Армира".

Пътуването към Ивайловград след отбивката при Свира река обаче е доста тежко, защото пътят е осеян със завои през Източните Родопи, затова може да облекчите маршрута си, като след Любимец продължите за Свиленград, оттам през ГКПП Капитан Петко войвода - Орменион да влезете в Гърция, а след това да излезете при пункта при Кипринос - с. Славеево. След 4 километра пристигате в Ивайловград. Времето за пътуване по този маршрут се скъсява малко с около 15 минути, но пък трасето е по-лесно за преодоляване и пътуването е сравнително по-спокойно. За преминаването през пунктовете ви трябват само лични карти. Проверяват се и талоните на автомобилите.
Така може да включите в маршрута си и Свиленградски регион. На 6 км югозападно от града и само на 1 км от гръцката граница при с. Мезек на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХI в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Според някои учени става въпрос за известната от писмените източници крепост "Неутзикон", а други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта "Версиникия", край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия. Крепостта е реновирана по проект и е истински атракцион от европейска величина.
Край с. Мезек има и друга интересна забележителност, която не трябва да пропускате. Запазен напълно в оригиналния си вид гробница от IV в. пр. Хр. Смятана е за най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Отличава се с необичайната си архитектура - състои се от една кръгла и две правоъгълни камери. В некропола са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Според археолозите, тя по всяка вероятност е принадлежала на местен владетел. Една от най-интересните находки в нея е бронзова статуя на глиган от средата на втората половина на IV в. пр. Хр.
След усилията на община Свиленград в гробницата беше направена първата в света експозиция на холографски копия на намерени в некропола предмети. Триизмерните копия на артефакти открити през 1931 г. Те датират от IV-III в.пр. Хр. Оригиналите се пазят в музея на Националния археологически институт на БАН.
Копията са поставени в тяхната автентична среда - дромуса (коридора на гробницата).

Ден пети

Римско блаженство и вино край "Армира"

След тура край Мезек можете да вечеряте и преспите в Ивайловград. Задължително опитайте вината. Местните хора се кълнат, че правят най-доброто вино в света. На сутринта на четвъртия ден можете да се потопите в разкоша на вила "Армира". Изцяло реставрираната тракийска вила "Армира" спира дъха.

Намира се на 4 км западно от Ивайловград. Открита е при строителни работи за язовир през 1964 г. Археологическите проучвания са проведени под научното ръководство на ст.н.с. д-р Янка Младенова, а по-късно и от ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музеи при БАН.

Била е издигната в долината на р. Армира през втората половина на I век сл. Хр. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар (базилевс). Той е получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така е добил правото да създаде вилно стопанство. "Армира" е била издигната на площ от 3600 кв. м. Върху тази площ са разположени жилищната сграда на собствениците, както и градина за отдих и разходки. Това е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи.

В началото на тази година проф. Божидар Димитров върна от НИМ, където са пазени 30 години, отново в " Армира" част от красотите й- херми /глави на млад мъж, ваяни в чест на бог Хермес/, красивите мозаечни пана. Сред интересните пана, които могат да се видят на място във вилата, е и изображението на собственика й заедно с двете му деца.

Крепостта "Лютица" разказва легенди за кръстоносци

С "Армира" чудесата край Ивайловград не свършват. От главната улица на кв. "Лъджа" се отделя на запад 9 километра черен път, подходящ за коли с висока проходимост. Крепостта заема 26 дка площ и включва куртина, протейхизма /допълнително укрепление/, цитадела. Дължината на куртината е над 600 метра. Регистрирани са 12 кули, от които една осмостенна, две кръгли и осем правоъгълни. Стените са в много добро състояние, като на места височината им е запазена до 10 метра. При разкопките на екипа, воден от археолога доц.д-р Бони Петрунова, досега са открити две църкви, като по-късната е от ХV-ХVI век с правоъгълен наос, плитка абсида и следи от стенописи, открити от североизточния ъгъл на сградата. Втората църква е трикорабна, вероятно е строена през Х век. Тя е била богато украсена със стенописи и пластично оформени пана от мрамор.

Открита е жилищната кула на цитаделата - донжона, както са я наричали латинските рицари, дошли с Четвъртия кръстоносен поход. Една от най-интересните находки е изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия "базилеуси", и откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура. Ценни според археолозите са и откритите сребърно-златни монети /дублети/ - т.нар. византийски грошове, които дават информация за историята на крепостта през ХIV век.

През 2006 година при разкопките е открит гробът на един от епископите на средновековната епископия Лютица. В дясната ръка е държал разкошен посребрен бронзов кръст.

Намереният кръст е равнораменен, висок 19 см. Покрит е с вдълбана украса, медальони и инкрустации, но най-ценното за археолозите е надписът върху него.


Какво четем:

🔴 Така се правят най-вкусните постни сарми за Бъдни вечер! (лесна рецепта)

🔴 Ганка Симеонова - учителката, която вдъхновява децата да обичат математиката

🔴 5-те зодии, за които 2017 г. ще е ЗЛАТНА

Източник: bgchudesa



Коментари



горе