Невена Коканова – лицето на любовта


Родената на 12 декември 1938 година в Дупница Невена Коканова напусна твърде рано света на живите. Във всеки от нас тя остави спомен за красивото и за доброто, а чрез ролите ѝ в родното кино продължаваме да се учим на любов.

Почитаме паметта на знаменитата актриса с извадки от книгата на журналиста Георги Тошев „Невена Коканова: Коя съм аз?“:

„Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене.

Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена...

„Не допускаше фалш. Трябваше да овладея собствената си емоция и респект към нея, да бъда обективен в разказа. Книгата не може да изчерпи живота на Коканова. Тя е като пъзел, който аз подредих така. Иска ми се други авори да дописват тази невероятна история за талант, любов, тайни.

„Хората, които са я гледали в театъра, киносалоните ще си припомнят нейния път, харизмата, таланта ѝ. Младите ще я преоткрият или ще се запознаят с нея. Невена носи тайни, които всеки би искал да разгадае. Тайните на талантливия човек, на една изключителна женска природа.“ – Георги Тошев

„Това сияйно лице, което притежаваше, безупречните ѝ черти и едно наглед спокойствие, което изпълваше цялото пространство и те караше да стоиш... по-мирен, по-смирен. Това е моето възхищение. Незабравимо." - Цветана Манева

„Не беше суетна, не се гримираше в живота, не искаше да я възприемат само като красавица. Едва ли може да си представите колко състрадателна беше. Обичаше да помага на бедни, на нещастни хора... И много обичаше детето си." – Стоянка Мутафова

За любовта пък самата Невена споделя:

„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени... Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен".

 


Какво четем:

🔴 Спомен за голямата актриса на малките роли Надя Тодорова

🔴 Пържени филийки с кисело мляко

🔴 24 HOURS IN PLOVDIV, BULGARIA

Източник: Епицентър



Коментари



горе