На 10 януари 1944 г. англо-американците убиват 750 софиянци

Уинстън ЧЪРЧИЛ

Когато на 13 декември 1941 г. българското Народно събрание обявява символична война на Великобритания и САЩ, никой от управляващите не е предполагал, че тя скоро ще се превърне в жестока реалност. Обратът във войната през 1943 г. позволява на авиацията на САЩ и Англия, базирана в Южна Италия, да извършва допълнителни стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България.

Първото въздушно нападение над българската столица е направено на 14 ноември 1943 г. от 91 бомбардировача B-25 „Митчел“. Те хвърлят бомби с общо тегло 141 т. Разрушени са 47 сгради и постройки, а необитаеми стават 129. Убити са 59 граждански и военни лица, а ранени – 128. Първата тройка от неприятелски самолети обстрелва с картечници хората, бягащи по улиците.

Изкопаните по градинките скривалища се оказват наводнени и неизползваеми. Следват още три въздушни нападения – на 24 ноември, 10 и 20 декември. София почва да живее в постоянен страх от сирените.

Страшният 10 януари 1944 г.

Отминават коледните празници в студена и затъмнена София. Идва мразовитият и слънчев 10 януари 1944 г. Около 12,30 ч. на обед формация от около 200 американски бомбардировача В-17 и В-24 е на подстъпите към София. Съпровождат ги не по-малко от 100 двукорпусни изтребителя Р-38 “Лайтнинг”. Бомбардировачите нанасят удар по София в 12,35 ч., а в 22 часа през нощта 80 британски бомбардировача “Лелингтън” повтарят удара и хвърлят нови 1000 бомби предимно в източните квартали. Убити са 750 души, ранени са около 700. Напълно са разрушени 3304 сгради, частично – 427. Съобщителната и водоснабдителна мрежа са прекъснати, пламтят южното крило на Народния театър, сградата на БАН, съседните здания….

Лошото време отпраща въздушните ястреби над други наши селища

На 24 януари е предприето ново нападение над София, но в този ден природата е на страната на софиянци. Цялото Софийско поле е потънало в дебел слой мъгла. Самолетите на 15-а въздушна армия на САЩ не разполагат с уреди за сляпо бомбардиране, каквито имат нощните бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили (RAF). И след като се въртят над Витоша в продължение на 45 минути, бомбардировачите поемат в различни посоки.

Една група бомбардира Скопие, тогава на територията на Царство България. Друга формация от 84 бомбардировача удря Враца. Загиват 124 и са ранени 250 врачани. Изтребители слизат ниско и обстрелват града с бордното си оръжие. Бомбардирани са и други селища в Северна България. Общо над страната са пуснати около 800 бомби.

След известно затишие бомбардировките са подновени в нощта срещу 16 март от британска тактическа бомбардировъчна група. Тя спуска върху централната част на столицата около 4000 запалителни магнезиеви бомби, предизвикали над 70 пожара. През нощта следва втори удар по цели в района на Централна жп гара и в района на кв. Лозенец. Разрушени са 45 и са засегнати 13 сгради и постройки, като жертвите се изчисляват на 19 убити и 76 ранени.
Най-убийственото и мощно нападение

В ясния безоблачен ден на 30 март следва най-жестоката бомбардировка. Бомбардировъчна формация, имаща задачата да бомбардира София, е от около 450 бомбардировача “Либерейтър”, “Флайнг фортрес”, “Митчел” и “Халифакс”. Те са придружавани от 150 изтребителя “Лайтнинг”. Пуснати са 3000 разрушителни и голям брой запалителни бомби, сринати са 3575 сгради. Загиват 139 души, пламват над 2000 пожара.

Дълго догарят зданията на Народния театър, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и финансите, Народната библиотека, хотел “България”, Държавната печатница, Светия Синод и други “военни обекти”. В пепелища тънат бул. “Дондуков”, ул. “Търговска” (днес “Пиротска”), ул. “Мария-Луиза”, ул. “Клементина” (днес бул. “Ал. Стамболийски”), ул. “Леге”, площад “Батенберг”…

Зловещата равносметка

Общо по време на операция “Point Blank” (прицел от упор) София е бомбардирана 11 пъти, както и Враца, Дупница и още 18 селища.

– Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата.

– Използвани са и бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват деца.

– Загиват над 2477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния й фонд. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева.

Демократът Чърчил посреща данните от разрушителните бомбардировки над България с думите: “Отлично!”.

Хронология на престъплението

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: срутена жилищна сграда неизвестно къде.

13-15 април 1941 г.

Британската авиация извършва бомбардировки над столицата като отговор на присъединяването на България към фашистката коалиция. За щастие, те са само с материални щети и без човешки жертви.

14 ноември 1943 г.

Първото въздушно нападение с жертви, извършено от 91 бомбардировача В-25 “Митчел”. Разрушени са 47 сгради, убити са 59 души, ранени са 128.

24 ноември 1943 г.

Удара нанасят 60 бомбардировача В-24. В района на Централна гара са разрушени 87 жилища и постройки, петима са убити, 29 – ранени.

10 декември 1943 г.

Нападението е извършено от 120 самолета, които хвърлят 90 бомби в кварталите “Хаджи Димитър”, “Индустриален”, Централна гара, “Малашевци” и “Военна рампа”. Други 90 поразяват летище Враждебна и селата около него. Убити са 11 души.

20 декември 1943 г.

Едно от най-мощните нападения – разрушени са 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната жп линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

10 януари 1944 г.

Бомбардировката е извършена последователно през деня от американски, а през нощта – от британски самолети. Загиват 750 души, 700 са ранени, разрушени са 3304 сгради. Прекъснати са съобщителната и водоснабдителната мрежа.

24 януари 1944 г.

Бомбардирани са Скопие и Враца, общо над страната са хвърлени 800 бомби. Във Враца от удара на 84 самолета загиват 124 души, а ранените са 250. Мирното население е разстрелвано от упор с бордните картечници и оръдия.

16 март 1944 г.

София е атакувана с 4000 запалителни бомби. Избухват 70 пожара, загиват 19 души, 76 са ранените.

30 март 1944 г.

450 бомбардировача, придружавани от 150 изтребителя, подлагат столицата на жесток удар. Загиват 139 души, пламват над 2000 пожара, разрушени са 3575 сгради.

20 април 1944 г.

Нова англо-американска бомбардировка на столицата, без жертви.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Министерство на вътрешните работи на ул. “6-ти септември”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: улица “Цар Иван Шишман”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: улица “Леге” – поглед от ул. “Знеполе”, сега на това място е сградата на Президентството.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: църквата “Свето Преображение Господне” в квартал “Лозенец”, която е възстановена през 1945 г.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: църквата “Св. Преображение Господне” в квартал “Лозенец”, възстановена през 1945 г.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Централна баня.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Министерство на външните работи, сега БАН, откъм площад “Александър Невски”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: фасадата на Министерство на правосъдието на улица “Славянска”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: интериор на ресторант или кафене – неизвестно кое и къде.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: старата сграда на Софийска община на улица “Гурко” – пресечката с улица “Дякон Игнатий”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Руската църква отвътре.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: къщата на Иван Вазов на улица “Иван Вазов”, построена почти наново след това.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Земеделска банка – пресечката на улица “Иван Вазов” и улица “6-ти септември”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: къщата на Иван Вазов на улица “Иван Вазов” и улица “Г.С.Раковски”, построена почти наново след това.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Народното събрание и Министерство на външните работи, сега БАН, площад “Александър Невски”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: площад “Александър Батенберг”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: неизвестно къде, на преден план доброволец от “Въздушна защита”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: сградата на Държавна печатница, възстановена изцяло по оригиналните планове през 1980-те год. (сега Национална галерия за чуждестранно изкуство).

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация през януари-март 1944 г.: пасажът “Свети Никола” (намирал се е на мястото на днешната сграда на Министерски съвет и ЦУМ), вляво е изходът към бул. “Мария Луиза”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Руската църква.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: църквата “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” на ул. “Цар Калоян”, с оцелялата икона на светеца.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Александровска болница.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: бул. “Дондуков” – ъгълът с улица “Веслец”.

София, бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: запалителна бомба пада върху сграда на ъгъла на булевард “Витоша” и улица “Денкоглу”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: столичани събират имуществото си сред развалините.

Разрушенията в София след бомбардировките през януари-март 1944 г.: началото на бул. “Дондуков” , на преден план – ъгълът с ул. “Търговска” (целият участък сега не съществува).

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г. – сградата на кино-театър “Одеон”, намирал се на улица “Цар Симеон”, днес не съществува.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Министерство на правосъдието на ул. “Славянска”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: ъгълът на булевард “Мария Луиза” и несъществуващата днес улица “Нишка”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: площад “Света Неделя”.

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: улица “Леге” откъм ъгъла с бул. “Клементина” (сега ул. “Съборна”).

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: Художествено-занаятчийската изложбена зала, построена е през 1937 г. 

Какво четем:

🔴 Заедно в трагедията: След взрива в Хитрино мюсюлманин приюти своя приятел християнин

🔴 Тялото ми го обожава - най-добрия мозъчен стимулант! Няма го шумът в ушите, паметта ми се подобри, налягането е в норма!

🔴 Къде се крие ключът към щастието (като задраскате парите)

Източник: socbg

Коментари