Феноменът ”Пловдивска възрожденска къща”



Удивлението идва от там, как след като възможността да получиш архитектурно образование е сведена почти до нула, самоуки строители вдигат къщи-шедьоври.
В българската история има много неща, които намират трудно обяснение и едно от тях е феноменът "Пловдивска възрожденска къща", каза в интервю за БТА историкът и директор на Историческия музей в града Стефан Шивачев.

Повече от две столетия в рамките на стария град, на Трихълмието се издигат няколко десетки къщи, които привличат като магнит туристическите потоци.

Независимо от големия интерес към античността и мащабните разкрития на антична архитектура, Пловдивските възрожденски къщи остават в основата на емблемата на хилядолетния град. Удивлението идва от там, как след като възможността да получиш архитектурно образование е сведена почти до нула самоуки строители вдигат една след друга къщи-шедьоври, отбеляза историкът.

Феноменът "Пловдивска възрожденска къща" се появява в края на 18-ти и в началото на 19 век. Повечето от сградите са построени от български самоуци майстори, които създават един стил наречен от някои архитекти "български барок". За други това е самостоятелно българско поколение от майстори, които проектират и строят, стъпвайки на традициите от времето на средновековието.

Според Шивачев българските майстори създават изключителни къщи, като върхът в този процес е Пловдивската симетрична къща.

В ранния етап на развитието на пловдивската архитектура къщите са несиметрични, разположени хаотично съобразно спецификата на релефа и с особеностите на Трихълмието, наричан по традиция Акропол.

Пловдивската симетрична къща е характерна с това, че около един салон са разположени симетрично останалите стаи, които формират пространството на дома. Много интересен е и фактът, че по това време в Пловдив се издигат чардаклии къщи на най-високата част на града, където е най-доброто място за живеене. Тези сгради са собственост на православни християни. Горе на Акропола, по християнска традиция живеят богатите хора и в древността мястото е било защитено с вътрешна крепостна стена. Там са се намирали дворецът на управителя на римската провинция Тракия, домовете на най-богатите римляни, защото, по думите на Шивачев там е най-доброто място за живеене.

С времето от северната страна се заселват арменците, които на определени етапи пристигат в Пловдив, първоначално там строят домовете си и първите евреи, след което създават еврейския квартал край река Марица.

Къщите на Акропола са създадени от изключително богати християни - българи, гърчеещи се българи или гърци, които имат огромен финансов ресурс да поръчат тези големи за времето си сгради на 2 или 3 етажи. И днес те са едни от най-красивите като архитектурно-историческо наследство в България.

Всичко в Старинен Пловдив е плод на частната инициатива, добавя Стефан Шивачев. В рамките на последните десетилетия на 18-ти и в началото на 19 век имотите на Трихълмието са били много скъпи и да си построят къщи там са можели да си позволят богатите български и гръцки занаятчии и търговци.

В края на 19 век те вече имат финансово могъщество.

Първите къщи в днешния Старинен Пловдив са построени в началото на 19 век от най-могъщата за тогава българска фамилия - Чалъковци, от които е останала само една, като другите са изгорели от поредицата пожари. Там са къщите на четиримата братя Гешови, които идват от Карлово. Те създават една финансова империя, като единият от тях е в Цариград, вторият - в Пловдив, третият - във Виена и четвъртия в Манчестър, но домовете им са на Трихълмието.

Сред богаташките къщи са тези на Кинденденоглу, на д-р Чомаков, на Куюмджиоглу, Баятовата и Бакаловата къща, къща Хиндлиян. И всичко това е построено като плод на частната инициатива, без никаква намеса на държавата, разказа историкът.

Освен могъщ финансов инвеститор са необходими и добри майстори. Един от уникалните майстори-строители е Уста Георги, който е роден в родопското село Косово. Той наследява родовия занаят, като се знае, че в Родопите от веки веков най-практикуваният занаят е строителството. Уста Георги е работил в Одрин и в Цариград, в Близкия изток.

В средата на 19 век се връща в Пловдив и една от първите построени от него къщи е Куюмджиевата, където днес се намира Етнографският музей.

Всички къщи строени от родопския майстор са уникални, защото са проектирани и строени от човек, който няма никакво архитектурно образование, който е трупал знания и умения в продължение на години, обикаляйки различни места, разказа историкът.


Какво четем:

🔴 Момиче се грижи само за онкоболната си майка

🔴 Номинация за Соня Йончева и нейния медено-сладък глас

🔴 ФАШИЗЪМ и ПРОПАГАНДА

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе